Just give me a reason.
I’ve been waiting here for you.
Your love is a prison.
Now we play a game for two.
Sometimes you leave me lying confused.
This time you left me nothing to lose to bring me
back into the light.
Sometimes you leave me lying abused.
This time I know I already lost so bring me
back into the light.
Dive alone
into the ocean.
Stars in my eyes
and a stain on my heart.
Слагам Х
Поне за ден в моята адженда
Сладък микс
танцувай с мен като диско легенда.
Слагам Х
Поне за ден в моята адженда.
Спрете Земята искам да сляза!
От матрицата с теб да изляза!
Отварям очи мързеливо под шарена сянка.
Шума на вълни, буди ме в следобедна дрямка.
Поднасям ти чай студен с дървена сламка.
Времето спи, отново сме тук.
Сякаш сме от памук.
Слагам Х.
Поне за ден в моята адженда
Сладък микс
танцувай с мен като диско легенда.
Слагам Х
Поне за ден в моята адженда.
Спрете Земята искам да сляза!
От матрицата с теб да изляза!
Отварям очи пред мен света няма рамка.
На плажа гърми отвсякъде музика ярка.
На близо дори не намираме клон на банка.
Времето спи, отново сме тук.
Сякаш сме от памук.
Слагам Х
Поне за ден в моята адженда
Сладък микс танцувай с мен като диско легенда.
Слагам Х
Поне за ден в моята адженда.
Спрете Земята искам да сляза!
От матрицата с теб да изляза!
Китара звучи.
Огън гори.
Отново сме тук,
сякаш от памук.
Морето блести.
Времето спи.
Отново сме тук,
сякаш от памук.
Всяка вечер, когато те чакам да дойдеш
аз обличам за теб само новата рокля.
Обичта в очите ми просто личи ми
и си пея и искам да дойдеш любими.
Всичко лошо тръгва си от мен.
С теб започва всеки мой нов ден.
У-у, истинско е това,
между нас, което чувстваме двамата с тебе.
У-у, дълга ще е нощта,
и когато можем спираме цялото време.
С мен танцувай.
Мен целувай.
С мен будувай.
Мен целувай.
Само мен.
Тази вечер на дансинга всички танцуват.
Моите хора без дъх вече общуват.
Ето те в ъгъла там аз те откривам.
Приближавам се тихо и те достигам, стигам.
Всичко лошо тръгва си от мен.
С теб започва всеки мой нов ден.
У-у, истинско е това,
между нас, което чувстваме двамата с тебе.
У-у, дълга ще е нощта,
и когато можем спираме цялото време.
С мен танцувай.
Мен целувай.
С мен будувай.
Мен целувай.
Само мен.
Не мисли кой ще бъде до теб,
когато си отивам.
Намери гласа ми в спомени
дали не можеше
да бъдем далече от всички объркани вечери?
Напразно ме чакаш отново
Някъде там
Където си ти
Отминало време
Черен гранит
Не зная какво
и колко дължим
за тези измимали дни.
Някъде там
Където си ти /х2
Не мисли кой ще бъде теб,
когато си отивам.
Чуждите ръце припомнят ми,
че не можеше
да останем вечно.
там където не боли.
С теб дали да продължим не сме могли?
Някъде там
Където си ти
Отминало време
Черен гранит
Не зная какво
и колко дължим
за тези измимали дни. /х2
Някъде там
Където си ти /х4
Оптимистите знаят две и двеста
С голи ръце планини отместват
Могат да прескачат житейски греди
Каквото и да става, на тях все си им върви
Трака цепи мрака, кара те да избухнеш
Завиждам много на себе си, че съм свеж
Общо взето всичко общо е взето
Споко, не давай на заето
Спечелих от тотото няколко милиона
А дано, ама надали
Купих къща на крайбрежната зона
А дано, ама надали
Събудих се във райска държава
А дано, ама надали
За мен не е важно, какво нямам
Щом имам точно теб
А дано, а-ама надали
А дано, а-ама надали
Трака цепи мрака, кара те да избухнеш
Завиждам много на себе си, че съм свеж
Общо взето всичко общо е взето
Споко, не давай на заето
Спечелих от тотото няколко милиона
А дано, ама надали
Купих къща на крайбрежната зона
А дано, ама надали
Събудих се във райска държава
А дано, ама надали
За мен не е важно, какво нямам
Щом имам точно теб
А дано, а-ама надали
А дано, а-ама надали
Живеем 5 за 4 дните летни
Носим новите си дрехи и сме цветни
Е-е, е, е, е, е-е, е, е, е
Живеем 5 за 4 дните летни
Носим новите си дрехи и сме цветни
Е-е, е, е, е, е-е, е, е, е
Спечелих от тотото няколко милиона
А дано, ама надали
Купих къща на крайбрежната зона
А дано, ама надали
Събудих се във райска държава
А дано, ама надали
За мен не е важно какво нямам
Щом имам точно теб
А дано, а-ама надали
А дано, а-ама надали
А дано, а-ама надали
А дано, а-ама надали
Живеем 5 за 4 дните летни
Носим новите си дрехи и сме цветни
Е-е, е, е, е, е-е, е, е, е
Закъснявам, човек, хвана ме трафика
казвай бързо, че батерията пада.
И напред и назад никакво мърдане,
а вече трябва да тръгваме.
Закъснявам, човек, хвана ме трафика
казвай бързо, че батерията пада.
И напред и назад никакво мърдане
търпението е на привършване.
Харесва ми да движа така
на пук на всичко на високи обороти.
Щастието ми няма общо с това,
постоянно да съм в хипноза от банкноти.
Понее за ден извън сценария печелиш или губиш, въпроса е да не спираш!
Дори в режим на авария смея се на практика, не на теория.
Закъснявам, човек, хвана ме трафика
казвай бързо, че батерията пада.
И напред и назад никакво мърдане,
а вече трябва да тръгваме.
Закъснявам, човек, хвана ме трафика
казвай бързо, че батерията пада.
И напред и назад никакво мърдане
търпението е на привърване.
Киселите типове гледат лошо искат успех назаем.
Със скътаване към прогрес, които лае,
много, много знае.
Поне за ден извън сценария печелиш или губиш, въпроса е да не спираш.
Дори в режим на авария смея се на практика, не на теория.
Закъснявам, човек, хвана ме трафика
казвай бързо, че батерията пада.
И напред и назад никакво мърдане,
а вече трябва да тръгваме.
Закъснявам, човек, хвана ме трафика
казвай бързо, че батерията пада.
И напред и назад никакво мърдане
търпението е на привършване.
Закъснявам, човек, хвана ме трафика
казвай бързо, че батерията пада.
И напред и назад никакво мърдане,
а вече трябва да тръгваме.
Закъснявам, човек, хвана ме трафика
казвай бързо, че батерията пада.
И напред и назад никакво мърдане
търпението е на привършване.
И напред и назад
Наранени от думи много пъти повторени,
сякаш страх ни е да сме себе си,между тези стени от лед.
Уморени от чувства, дните ни се изплъзват,
сякаш вярваш ми, но ще можем ли да погледнем пак напред.
Може би аз, може би ти,
ще решиш да продължим или да спрем,
няма ли с теб какво да си кажем?
Може би аз, може би ти,
ще решиш да замълчим,
да разберем, няма ли с теб какво да си кажем?
Уморени от мисли избледнели в мечтите,
сякаш бягаме, но пак стигаме с теб до тези стени от лед.
Наранени от чувства дните ни се изплъзват,
сякаш искаш ме, но далечни сме –
ще погледнем ли пак напред?
Може би аз, може би ти,
ще решиш да продължим или да спрем,
няма ли с теб какво да си кажем?
Може би аз, може би ти,
ще решиш да замълчим, да разберем,
няма ли с теб какво да си кажем?
Дали държим достатъчно един на друг или неизбежно е?
Дали грешим, че заедно отново тук сме или невъзможно е?
Може би аз, може би ти,
ще решиш да продължим или да спрем,
няма ли с теб какво да си кажем?
Може би аз, може би ти,
ще решиш да замълчим, да разберем,
няма ли с теб какво да си кажем? /х2
Вън вали безпаметно дълго
и този мрачен ден, потънал в сън…
Не помня откога дъждът навън оплаква света.
Вече спиш, с очи те изпивам,
усмихваш се насън като дете.
Искам тези дни завинаги
да са само за мен, за мен.
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Tръгвай си, той те очаква,
там е твоят дом и твоят свят.
Ти не търси вина в теб, в нас.
По-добре си върви!
По-добре си върви!
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Ще запомня твоите устни,
как докосваха нощта.
Не ме моли да те потърся –
нямам сила за това.
Крадена любов е половин живот…
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Всяка нощ чувам те, липсваш ми…
Без гласа ти как да заспя?
Шепот от мигове пропуснати…
Тайните на теб ще споделя.
Острови и пътища, хиляди
километри ни делят.
Вятър от сънища сбъднати
искам да ти подаря.
Моят с твоя живот
в един кадър събран е.
Цялата си любов
до днес пазих за теб.
Всеки ден мисля те, липсваш ми…
До срещите минутите броим…
Можем без планове – прегърнати,
двамата света да обиколим.
Острови и пътища, хиляди
километри ще извървим.
Пламък от сънища сбъднати
искам в нас да съхраним.
Моят с твоя живот
в един кадър събран е.
Цялата си любов
до днес пазих за теб.
Пламък от сънища,
съхранен във куфар от спомени.
На чужди пристанища –
двамата от вятъра гонени. /х2
Моят с твоя живот
в един кадър събран е.
Цялата си любов
до днес пазих за теб. /х2
Пламък от сънища,
съхранен във куфар от спомени.
На чужди пристанища –
двамата от вятъра гонени. /х2
Има дим след всяка строфа.
Стреляш в грешната посока към мен
право в целта.
Как досега
живяла съм в заблуда?
Стихове бели от сняг
се разтапят вътре в нас.
Спомен за грях, в замък от страх
една съм била, но сега съм друга.
С мен си, но не си, гледаш настрани.
Погледите в теб се впиват.
С мен си, но не си, тайни казани
между редовете се скриват.
Слухове чувам за други до теб.
Прилики няма в тези преди мен.
След любовна катастрофа
чувствам те с всяка клетка до мен.
Няма война, но сякаш сама
оставаш по принуда.
Облаци черни от гняв
се надигат пак над нас.
Спомен за грях, в замък от страх
една си била, но сега си друга.
С мен си, но не си, гледаш настрани.
Погледите в теб се впиват.
С мен си, но не си, тайни казани
между редовете се скриват
Слухове чувам за други до теб
Прилики няма в следи преди мен
Стихове бели от сняг
се разтапят вътре в нас.
Спомен за грях в замък от страх
една си била, но сега си друга
Облаци черни от гняв
се надигат пак над нас
Спомен за грях в замък от страх
една съм била, но сега съм друга.
Филм с неочакван край
за нас ли е това
или история позната?
Филм с неочакван край
за нас ли е това
или са други правилата?
С мен си, но не си, гледаш настрани
Погледите в теб се впиват
С мен си, но не си, тайни казани
Между редовете се скриват
С мен си, но не си, гледаш настрани
Погледите в теб се впиват
С мен си, но не си, тайни казани
Между редовете се скриват
Слухове чувам за други до теб.
Прилики няма в следи преди мен.
Слухове чувам за други до теб.
Прилики няма в следи преди мен.
Вчера имах дълга коса,
днес имам къса коса,
утре ще бъда с гола глава,
вдругиден не знам…
Вчера имах дълга коса,
днес имам къса коса,
утре ще бъда с гола глава .
Вдругиден ще имам ли
глава? /6х/,
не знам дали ще имам…
глава?/6х/
Не знам дали ми трябва…
глава?
Вчера имах дълга коса,
днес имам къса коса,
утре ще бъда с гола глава,
вдругиден не знам…
Вчера имах дълга коса,
днес имам къса коса,
утре ще бъда с гола глава.
Вдругиден ще имам ли
глава? /6х/,
не знам дали ще имам…
глава?/6х/
Не знам дали ми трябва…
глава?
Има бръмбари в главата ми,
бръмбари в главата ми,
само бръмбари в главата ми.
Глава, глава –
тя вече не ми трябва.
Ден и нощ мисля само за теб
целувам устните, казвам-обичам те.
Ден и нощ, гледам твойте очи,
заспивам сред безброй звезди
сънувам залеза, както преди.
Ден и нощ, потъвам във самота
и чакам да те видя пак,
но знам, че няма те-ти си далеч.
Белите Гълъби…
Ще се срещнат във дъждовни води,
Но дали, но дали…
Ще летят във мечти
Белите Гълъби…
Ще те следват през дванайсет гори
Но дали, но дали…
Ще намериш писмо.
Ден и нощ, отпивам глътки сълзи
изтривам буквите, написани преди
Ден и нощ, потъвам във самота
и чакам да те видя пак,
но знам, че няма те-ти си далеч…
Белите Гълъби,
Ден и нощ,
чакам теб Ден и нощ, чакам теб
Някой ден Чакам теб, ще те видя ли?
Някой ден Чакам теб, ще те видя пак.
Белите Гълъби питат теб:
“Мислиш ли за мен?”
Зелени и кафяви, четири тъжни очи
гледат се дълго, по – дълго от един миг.
Кафяви и зелени, четири тъжни очи,
гледат се нежно, по – нежно от детски мечти.
За да се срещнем, когато трябва
и да прошепнем че няма как да спрем любовта.
За да се скрием от стари рани
и да открием че няма как да спрем любовта
любовта …
Зелени и кафяви, четири тъжни очи
разменят света си така неусетно почти
Кафяви и зелени, четири тъжни очи
бавно заспиват така неусетно сами.
За да се срещнем, когато трябва
и да прошепнем, че няма как да спрем любовта.
За да се скрием от стари рани,
и да открием че няма как да спрем любовта.
Във дълбоки води,
влюбени аз и ти се потапяме без да питаме защо.
Моите и твоите очи сливат се със звезди
и блестят във нощта … дълго.
За да се срещнем, когато трябва
и да прошепнем, че няма как да спрем любовта.
За да се скрием от стари рани,
и да открием, че няма как да спрем любовта. (х2)
Изгрява слънцето, усещам те до мен.
Сънувал спомени, споделяш укрилен.
Целуваш ме, обичам те.
Кафето пием, притихнали.
Денят пресрещна ме, останаваме в съня.
Всяка нота е за теб.
Като музика си в мен,
като топлото меко лято
в сърцето ми.
Любовта ми в теб живее.
Песента ми за тебе пее
като нежната златна песен
в сърцето ми.
Шумят дърветата, притихва вечерта.
При мен прибираш се и влиза любовта.
Сънуваш ме, обичам те.
Говорим си прегърнати.
И пак притихваме, потъваме в съня.
Всяка нота е за теб.
Като музика си в мен,
като топлото меко лято
в сърцето ми.
Любовта ми в теб живее.
Песента ми за тебе пее
като нежната златна песен
в сърцето ми.
Ти си моята сутрин, ти си моята песен
Ти си моята песен, моята обич, моето…
Ти си …
/X2/
Всяка нота е за теб.
Като музика си в мен,
като топлото меко лято
в сърцето ми.
Любовта ми в теб живее.
Песента ми за тебе пее
като нежната златна песен
в сърцето ми.
Свети слънце в очите ти щом погледнеш към мен.
Има вятър в косите ти щом си тук до мен.
Трябва ли да чакам вечерта за да съм отново с теб?
Трябва ли да бягам от това, че живееш в мойто сърце?
Прегърни ме и от мен вземи целия свят.
Свети слънце в очите ти щом погледнеш към мен.
Има вятър в косите ти щом си тук до мен.
Искам да останеш с мен сега, да се слеем с изгрева.
Искам да не тръгваш никога, да се потопим в любовта си.
Прегърни ме и от мен вземи целия свят.
Свети слънце в очите ти щом погледнеш към мен.
Има вятър в косите ти щом си тук до мен.
Свети слънце в очите ти щом погледнеш към мен.
Има вятър в косите ти щом си тук до мен.
Свети слънце в очите ти щом погледнеш към мен.
Има вятър в косите ти щом си тук до мен.
Там, където остави любовта,
където угасна една звезда
отново ще се появиш.
Където се сляха две тела,
където отпадна една сълза
отново ще се появиш.
Но няма да видиш моето лице
и няма да бъдеш в моето сърце.
Имаш нужда от мен като огън във вода,
но щом стигнеш до брега ще е вече късно.
Имаш нужда от мен като пясък от вълна,
но щом стигнеш до брега ще е вече късно.
Там, където повярвах в чудеса,
където играехме като деца
отново ще се появиш.
Kъдето забрави за любовта,
където падна една сълза,
отново ще се появиш.
Но няма да видиш моето лице
и няма да бъдеш в моето сърце.
Имаш нужда от мен като огън във вода,
но щом стигнеш до брега ще е вече късно.
Имаш нужда от мен като пясък от вълна,
но щом стигнеш до брега ще е вече късно.
Като вятър в пустиня се носиш,
по-красива от белите нощи,
тихо пристъпваш, мен да прегърнеш.
Безполезни са всичките думи
да опишат света помежду ни,
как се допълваме, как се обичаме…
Аз без теб не мога,
аз без теб съм никой.
Животът е само един миг,
този миг е твой… (х2)
Ти си мойта вяра,
ти си мойта любов…
В очите детски те виждам,
отразена как се усмихваш.
Тихо пристъпвам, теб да прегърна.
Има смисъл във всяка минута,
любовта не е измама
в този един миг, наречен “живот”
Аз без теб не мога,
аз без теб съм никой.
Животът е само един миг,
този миг е твой… (х2)
Безполезни са всичките думи
да опишат света помежду ни.
Има смисъл във всяка минута,
любовта не е измама…
Ти си въздухът, който дишам…
Аз без теб не мога,
аз без теб съм никой.
Животът е само един миг,
този миг е твой… (х4)
Без теб не мога!
Без теб съм никой!
Давам всичко за теб,
да се върнеш пак при мен,
Сърцето ми бие за теб,
за нежното ти лице.
Давам всичко за теб,
дори да чувстам само студ.
Душата си давам за теб,
но в животът ти има друг.
За последен път
виждам утрото в твоите очи.
Вали тъжен дъжд
по запустелите улици.
Припомни ми,
че обичала си ме някога.
Давам всичко за теб
в празнотата на града.
Сърцето ми бие за теб,
коленичил пред твойта врата.
Давам всичко за теб
за вълшебният ти глас.
Душата си давам за те,
но ти не вярваш в това.
За последен път
виждам утрото в твоите очи.
Вали тъжен дъжд
по запустелите улици
Припомни ми,
че обичала си ме някога
Помня онази среща,
с трепет чаках отпред.
Помня, обърках текста
пред теб на първия ред.
Помня как беляза моето сърце.
Помня как ми каза: „Ще имаме дете“.
И днес отново двамата
в мрак и светлина
споделяме една съдба,
ръка за ръка!
Още много песни
ще напиша за теб.
Още думи нежни
ще прошепна на теб.
Още тихи изгреви
и златисти залези
ще посрещна с теб.
Времето не пита,
спринтира и не спира.
Сезоните минават,
децата ни порастват.
И днес отново двамата
в мрак и светлина
споделяме една съдба,
ръка за ръка!
Още много песни
ще напиша за теб.
Още думи нежни
ще прошепна на теб.
Още тихи изгреви
и златисти залези
ще посрещна с теб.
Година след година
си все по-красива.
Ще ти дам причина
да си още по-щастлива.
Спомени остават,
събрани в дома ни.
Сърцето не забравя
и брани любовта ни.
Още много песни
ще напиша за теб.
Още думи нежни
ще прошепна на теб.
Още тихи изгреви
и златисти залези
ще посрещна с теб. (х2)
Обичам те! (х6)
И днес отново двамата
в мрак и светлина
споделяме една съдба,
ръка за ръка!
Ех, че хубав ден –
Необикновен
Може без проблем
Да си брънчваш с мен
Искаме да бъдем най
Искаме пари безкрай
Но забравяме и да живеем, май
Мечтая за свят
С по-малко лъжи
В който всеки има втори шанс
Мечтая за свят
Без маски и грим
В който и доброто побеждава
Знам, че в край на сметка
Нищо не става просто ей така
Знам, след всяка пречка
Идва и по-добрата новина
Ех, че хубав ден –
Необикновен
Точният момент –
Сподели го с мен
Случайно или не
в твоя свят
при теб дойде
Достатъчно добре
ролите
играеше.
Зад маска от лъжи
своя гняв
прикриваше
и близък непознат
той за теб оставаше.
Тайно те гледа като твой враг
следва те навсякъде!
Тайно живее като твой враг,
но пред теб е някой друг!
Тайно те гледа като твой враг-
знае за мечтите ти!
Тайно отдавна, той е твой враг-
хвърля прах в очите ти!
Случайно или не
твоя свят
желаеше
и лесно го превзе
без да спре
ограбваше.
Зад мръсните игри
своя гняв
прикриваше
и близък непознат
той за теб оставаше.
Тайно те гледа като твой враг
следва те навсякъде!
Тайно живее като твой враг,
но пред теб е някой друг!
Тайно те гледа като твой враг-
знае за мечтите ти!
Тайно отдавна, той е твой враг-
хвърля прах в очите ти!
Късно е!
Вече знаеш кой е той!
Всичко свърши,ти
достатъчно изгуби!
Ясно е!
Колко време те е лъгал!
Бил е с друго лице
и със друго сърце!
Тайно те гледа като твой враг
следва те навсякъде!
Тайно живее като твой враг,
но пред теб е някой друг!
Тайно те гледа като твой враг-
знае за мечтите ти!
Тайно отдавна, той е твой враг-
хвърля прах в очите ти!
Там, където остави любовта,
където угасна една звезда
отново ще се появиш.
Където се сляха две тела,
където отпадна една сълза
отново ще се появиш.
Но няма да видиш моето лице
и няма да бъдеш в моето сърце.
Имаш нужда от мен като огън във вода,
но щом стигнеш до брега ще е вече късно.
Имаш нужда от мен като пясък от вълна,
но щом стигнеш до брега ще е вече късно.
Там, където повярвах в чудеса,
където играехме като деца
отново ще се появиш.
Kъдето забрави за любовта,
където падна една сълза,
отново ще се появиш.
Но няма да видиш моето лице
и няма да бъдеш в моето сърце.
Имаш нужда от мен като огън във вода,
но щом стигнеш до брега ще е вече късно.
Имаш нужда от мен като пясък от вълна,
но щом стигнеш до брега ще е вече късно.
Свети слънце в очите ти щом погледнеш към мен.
Има вятър в косите ти щом си тук до мен.
Трябва ли да чакам вечерта за да съм отново с теб?
Трябва ли да бягам от това, че живееш в мойто сърце?
Прегърни ме и от мен вземи целия свят.
Свети слънце в очите ти щом погледнеш към мен.
Има вятър в косите ти щом си тук до мен.
Искам да останеш с мен сега, да се слеем с изгрева.
Искам да не тръгваш никога, да се потопим в любовта си.
Прегърни ме и от мен вземи целия свят.
Свети слънце в очите ти щом погледнеш към мен.
Има вятър в косите ти щом си тук до мен.
Свети слънце в очите ти щом погледнеш към мен.
Има вятър в косите ти щом си тук до мен.
Свети слънце в очите ти щом погледнеш към мен.
Има вятър в косите ти щом си тук до мен.
Загадъчна в прашен мрак дойде при мен,
на сенки от минал свят да вдъхнеш нов живот.
Забравена не спи нощта и слуша как
нашепват косите, че всичко е любов.
Ти си приказна вечер
като пролетен сняг от сребро.
Стой така, рисувам дъха ти с целувка.
Не искам пак да те губя,
свободата намразих без теб.
Бъди до мен.
Жадувам те, бляскава лейди.
Припев:
Влюбени сълзи се търсят.
Колко дни аз загубих в алчна страст?
Влюбени сълзи се сливат.
Колко дни напразно дишах?
Загадъчна в прашен мрак дойде при мен
на сенки от минал свят да вдъхнеш нов живот.
Забравена не спи нощта и слуша как
нашепват косите ти, че всичко е любов.
Мойта малка стая с огледални стени мълчи.
Стой така, боли ме да мисля за утре.
Не искам пак да ет губя,
свободата намразих без теб.
Бъди до мен.
Жадувам, те бляскава лейди.
Припев:
Влюбени сълзи се търсят.
Колко дни аз загубих в алчна страст?
Влюбени сълзи се сливат.
Колко дни напразно дишах?
Загадъчна в прашен мрак дойде при мен
на сенки от минал свят да вдъхнеш нов живот.
Забравена не спи нощта и слуша как
нашепват косите ти, че всичко е любов.
Вятърът горчи в косите златни,
свикнали на скъп парфюм.
Ангелски очи – алчни за успех
дори надежда няма.
Припев:
Болни, Болни за любов,
странници в един луд свят.
Болни, гладни за любов,
плуваме в море без бряг.
Сива болка спи в тъга незнайна
стресната от евтин шум.
Всъщност не боли,
има само страх без звук душата бяга.
Припев:
Аз съм тук ваш слуга,
дяволски добър съм щом опре до зло.
Създадох ви комфорт да се глезите без край
и пари и власт за алчните ви страсти.
всички богатства ви давам аз
за цял живот, ала без любов.
Давам всичко за теб,
да се върнеш пак при мен,
Сърцето ми бие за теб,
за нежното ти лице.
Давам всичко за теб,
дори да чувстам само студ.
Душата си давам за теб,
но в животът ти има друг.
За последен път
виждам утрото в твоите очи.
Вали тъжен дъжд
по запустелите улици.
Припомни ми,
че обичала си ме някога.
Давам всичко за теб
в празнотата на града.
Сърцето ми бие за теб,
коленичил пред твойта врата.
Давам всичко за теб
за вълшебният ти глас.
Душата си давам за те,
но ти не вярваш в това.
За последен път
виждам утрото в твоите очи.
Вали тъжен дъжд
по запустелите улици
Припомни ми,
че обичала си ме някога.
Всеки ден мисълта за теб,
кара ме да бъда най-щастливия човек на света.
Всеки ден твоят силует,
кара ме да полудявам без да знам и аз защо.
Всеки ден мисълта за теб
ме кара да се чувствам добре.
Всеки ден мисълта за теб
ме прави най-щастливия човек на света.
And I feel good.
And I feel good.
Всеки ден мисълта за теб,
кара ме да правя най-абсурдните за мен неща.
Всеки ден твоят силует,
кара ме да искам да те имам точно тук и сега.
Всеки ден мисълта за теб
ме кара да се чувствам добре.
Всеки ден мисълта за теб
ме прави най-щастливия човек на света.
Бих продал всички неща,
за да мога да съм с тебе сега.
Бих заложил четвърт от мойта душа,
за да мога да те имам сега.
And I feel good.
And I feel good.
Всеки ден мисълта за теб,
кара ме да бъда най-щастливия човек на света.
Всеки ден твоят силует,
кара ме да полудявам без да знам и аз защо.
Всеки ден мисълта за теб
ме кара да се чувствам добре.
Всеки ден мисълта за теб
ме прави най-щастливия човек на света.
Остави ме да ти дам любов,
безпределна, безсловесна, безусловна, безначална.
Остави ме да ти дам любов,
във която няма роб, защото няма господар.
Остави ме да ти дам любов.
Скъсай кожата си златна и така ме приеми.
Скъсай кожата си златна и така ме приеми.
Остави ме да ти дам любов.
В нея ти да бъдеш аз и аз да бъда ти.
В нея ти да бъдеш аз и аз да бъда ти.
Припев:
Остави ме да ти дам любов. (х7)
Направи ме да ти дам любов.
(х4):
Говори ми за любов,
отведи ме от света.
Говори ми за любов,
направи ме да летя.
Дори да простиш, че бях с нея,
дори да простиш, че мисля за нея,
аз не вярвам, че отново ще бъдем както преди.
Дори да простиш всяка дума,
дори да простиш всяка грешка,
няма смисъл да се връщаме назад.
Припев:
Недей да ме молиш при теб да остана, /недей/ 2!
Дори да ме чакаш, отминаха вече дните /за нас/ 2.
Дори да простиш, че си простила,
дори да простиш, че мисля за нея,
ти ще трябва със мен пътя да продължиш.
Вън вали безпаметно дълго
и този мрачен ден, потънал в сън…
Не помня откога дъждът навън оплаква света.
Вече спиш, с очи те изпивам,
усмихваш се насън като дете.
Искам тези дни завинаги
да са само за мен, за мен.
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Tръгвай си, той те очаква,
там е твоят дом и твоят свят.
Ти не търси вина в теб, в нас.
По-добре си върви!
По-добре си върви!
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Ще запомня твоите устни,
как докосваха нощта.
Не ме моли да те потърся –
нямам сила за това.
Крадена любов е половин живот…
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Вълнува ли те това,
което мен ме вълнува
което в мен бушува?
Вълнува ли те какво искам
защо искам и дали искам?
Вълнува ли те това,
което мен ме вълнува
което в мен бушува?
Вълнува ли те в какво вярвам
какво търся за какво плащам?
Припев: (х2)
Секс за пари, секс за пари правиш
секс за пари, тази вечер се продаваш,
но няма да те купя!
Вълнува ли те, че ти си кукла
на конци богиня на игрите.
Вълнува ли те това, че мислят,
че не си струва някой за теб да се вълнува
Вълнува ли те, че ти си кукла
на конци богиня на парите.
Вълнува ли те, че ако сбъркаш
сменят те с друга по-послушна от теб.
Припев:(х3)
Припев:(х4)
Ти си кукла (секс за пари)
на конци! (секс за пари правиш)
Ти си кукла (секс за пари)
на конци!
Ти си кукла (секс за пари)
на конци! (секс за пари правиш)
Ти си кукла (секс за пари)
на конци!
Секс за пари!
Безумно искам те,
умирам и се раждам теб.
Копнея да те имам сега,
да шепнем тайни в нощта.
Не искам нищо друго от света,
а да си сгушена до мен.
Аз отдавна чаках тебе.
Безумно искам те
в този миг.
Толкова по-силно искам те
и от преди.
Да може времето да спре
за теб и мен.
Безумно искам те,
умирам и се раждам теб.
Сияние с ангелско лице
изгаря всичко в мен.
Най-малките неща почувствани
живеят в думи неказани.
Не искам нищо друго от света,
а да си сгушена до мен.
Аз отдавна чаках тебе.
Безумно искам те
в този миг.
толкова по-илно искам те
и от преди.
Да може времето да спре
за теб и мен.
Безумно искам те до мен! /2х/
Силно искам те до мен! /2х/
Безумно искам те до мен!
Силно желая те!
Ще бъдеш ли до мен,
когато слънцето изгрее?
Ще бъдеш ли до мен,
щом падне пак нощта?
Ще бъдеш ли до мен,
когато лицето ти се смее?
Ще бъдеш ли до мен,
щом усетиш ей така…
Ти си вятъра в мен,
дори вълните шептят за теб,
когато си далеч.
Ти си ангела в мен,
събуден от божествен сън.
Ти си моя свят.
Ти си вятъра в мен,
дори вълните шептят за теб,
когато си далеч.
Ти си ангела в мен,
събуден от божествен сън.
Ще бъдеш ли до мен? (х2)
Ще бъдеш ли до мен,
когато вече нищо няма?
Ще бъдеш ли до мен,
ако изгубиш себе си?
Ще бъдеш ли до мен,
когато вечер си лягам?
Ще бъдеш ли до мен,
щом отмине младостта ни?
Ти си вятъра в мен,
дори вълните шептят за теб,
когато си далеч.
Ти си ангела в мен,
събуден от божествен сън.
Ти си моя свят.
Ти си вятъра в мен,
дори вълните шептят за теб,
когато си далеч.
Ти си ангела в мен,
събуден от божествен сън. (х2)
ПРИПЕВ:
Обичам да ме вали дъжда,
когато съм до теб и се усмихваш. (x2)
Обичам да заспивам до теб
и да чувствам как ти заспиваш до мен.
Обичам да целувам теб,
да усещам устните ти близо до моите.
Обичам да се будя до теб
и да виждам как ти се будиш до мен.
Обичам да целувам теб,
да прегръщам теб,да обичам теб.
ПРИПЕВ:
Обичам да ме вали дъжда,
когато съм до теб и се усмихваш. (x4)
Обичам да се любя с теб
и да чувствам как ти се любиш с мен.
Обичам да докосвам теб
така както не съм докосвал никога.
Обичам да сънувам теб
да усещам как ти сънуваш мен.
Обичам да се смея с теб,
да прегръщам теб,да обичам теб.
ПРИПЕВ:
Обичам да ме вали дъжда,
когато съм до теб и се усмихваш.(да обичам теб…) (x4)
Обичам да ме вали дъжда,
когато съм до теб и се усмихваш. (x4)
Бодлива тел от раждясали чувства
пробожда всеки сантиметър от нас.
Какво остана от илюзиите детски,
смазани от реалността?
Бодлива тел от раждясали мисли
пробожда всяка част от ума.
Можем само много да мразим
и да бягаме далече от себе си.
Вече не чуваме шума на вълните,
вече не виждаме чудеса.
Вече не чувстваме вкуса на сълзите,
изплакани преди да срещнем любовта.
Вече не можем силно да обичаме,
вече в Бог не вярваме, което е жалко.
Вече да бъдем различни не искаме,
а вървим в коловози от правила.
Не е ли време да погледнем
живота честно в очи? (х2)
Бодлива тел от раждясали чувства
пробожда всеки сантиметър от нас,
а някъде там чака някой да му подадем рък.
Вече не чуваме шума на вълните,
вече не виждаме чудеса.
Вече не чувстваме вкуса на сълзите,
изплакани преди да срещнем любовта.
Не е ли време да погледнем
живота честно в очи? (х2)
Не е ли време да погледнем
живота честно в очи? (х2)
Именно ти преобърна изцяло живота ми
Именно ти ми даде сила отново да продължа
да живея, да обичам.
Именно ти ме разбираш само, с поглед без глас
Именно ти ме усещаш, както усещам те и аз
и не спирам да откривам, че красив е света
Незаменими са дните с теб,
незаличими са твоите следи
Незаменими са чувствата в мен
Ти ме накара да вярвам пак, именно ти
Именно ти преобърна изцяло живота ми
Именно ти ме направи по-добър от преди
и не спирам да откривам, че красив е света
Незаменими са дните с теб
Незаличими са твоите следи
Незаменими са чувствата в мен.
Ти ме накара да вярвам пак, именно ти
Начало има всеки край
един нов свят, един нов ден
Събудени надежди в нас,
свободни мечти без граници и правила
Начало има всеки край
един нов свят – един нов ден
Начало има всеки край
Един нов свят
Незаменими са дните с теб.
Незаличими са твоите следи
Незаменими са чувствата в мен
Ти ме накара да вярвам пак, именно ти
Именно ти
преобърна изцяло живота ми
Именно ти
ме направи по-добър отпреди
Именно ти
Именно ти
Именно ти
Светлините движат се по мойто тяло.
Виждам в погледа ти всичко отначало,
доближвам те и вече ти говоря.
Чуваш ли ме? Запомни ме!
Не играй с мен на топло и студено,
няма нищо между нас забранено…
Питай ме направо, ще ти отговоря.
Чуваш ли ме? Запомни ме!
Тайните си мога да ти кажа,
миналото си ще ти разкажа.
Полудявам като си до мене!
Чуваш ли, чуваш ли, чуваш ли ме?
Няма смисъл от излишни думи…
Бариери няма по между ни,
не губи дори минута време!
Чуваш ли, чуваш ли, чуваш ли ме?
Помниш ли името ми?
Пазиш ли номера ми?
Още ли искаш от мен да ме чуеш, да ми видиш?
Помниш ли името ми?
Пазиш ли номера ми?
Губиш ли времето ми?
Думите ми чуваш ли?
Чуваш ли, чуваш ли, чуваш ли ме? (х2)
Времето за теб и мен тик-така.
Колко още трябва да те чакам?
Бързам да те имам близо до мене.
Чуваш ли ме? ЗАПОМНИ МЕ!
Гледай ме, когато не говоря.
Нужно ли е пак да ти повторя?
Полудявам като си до мене!
Чуваш ли, чуваш ли, чуваш ли ме?
Помниш ли името ми?
Пазиш ли номера ми?
Още ли искаш от мен да ме чуеш, да ме видиш?
Помниш ли името ми?
Пазиш ли номера ми?
Губиш ли времето ми?
Думите ми чуваш ли?
Чуваш ли, чуваш ли, чуваш ли ме? (х2)
Колко объркани бяхме със теб,
наивни, крехки като захарен памук.
Бавно топи се в чашата лед,
криви сенки играят край мен.
Няма как да забравя всички казани думи,
но как да забравя всички слънчеви сутрини.
Как да забравя всички изминали месеци,
как да забравя дъха на ванилия с бяло лице?
Колко наивни бяхме със теб,
чупливи, леки като тих китарен звук.
Отдавна стопи се последния лед,
не виждам никой и нищо в мен.
Няма как да забравя всички изречени думи,
но как да забравя всички слънчеви сутрини.
Как да забравя всички изминали месеци,
как да забравя дъха на ванилия с бяло лице?
Не плачи за мен, не потъвай в мрак,
знам ще съм до теб, но не и в този свят.
Открадни за мен още час живот,
за да мога пак да бъда с тебе аз.
Питам се защо случи се това –
някой размени живота с вечността.
Само ако има рай, ще съм там близо,
за да стопля мислите, посивели от тъга.
Само ако има рай, ще крещя силно,
но не плачи за мене ти, а в сън ме превърни.
Не плачи за мен, не угасвай в мрак,
имаш цял живот тук на този свят.
Но запази за мен спомена – любов,
ще дойде време пак да бъда с тебе аз.
Само ако има рай, ще съм там близо,
за да стопля мислите, посивели от тъга.
Само ако има рай, ще крещя силно,
но не плачи за мене ти, а в сън ме превърни.
Ако има рай, ще съм там близо до теб. (х4)
Може би сега ще ме молиш
да мога да реша забравя това,
което вече отдавна съм ти простил.
Може би сега ще се чудиш
как не си могла
да останеш до мен,
да останеш до мен.
Не чувствам вина за теб и мен.
Не искам да знам къде си сега.
А ти вървиш във лабиринт от спомени
сама без бряг.
Не чувствам вина за теб и мен.
Не искам да знам къде си сега.
А ти вървиш във лабиринт от спомени
сама без бряг.
Празни погледи, празни хора
преминават бързо пред твоите очи
в самотните дълги, студени дни.
Но в спомените пак ме виждаш
и в мислите си отново до мен,
си отново до мен.
Не чувствам вина за теб и мен.
Не искам да знам къде си сега.
А ти вървиш във лабиринт от спомени
сама без бряг.
Не чувствам вина за теб и мен.
Не искам да знам къде си сега.
А ти вървиш във лабиринт от спомени
сама без бряг.
Много са причините да стигнем до тук.
Много са причините да станем други.
Много са причините със теб да се нараним.
Много са причините да стигнем до тук.
Много са причините да станем други.
Но нека се погледнем без вина.
Не чувствам вина за теб и мен.
Не искам да знам къде си сега.
А ти вървиш във лабиринт от спомени
сама без бряг.
Не чувствам вина за теб и мен.
Не искам да знам къде си сега.
А ти вървиш във лабиринт от спомени
сама без бряг.
Много са причините да стигнем до тук.
Много са причините да станем други.
Много са причините със теб да се нараним.
Много са причините да стигнем до тук.
Много са причините да станем други.
Но нека се погледнем без вина.
Не чувствам вина за теб и мен.
Не искам да знам къде си сега.
А ти вървиш във лабиринт от спомени
сама без бряг.
Не чувствам вина за теб и мен.
Не искам да знам къде си сега.
А ти вървиш във лабиринт от спомени
сама без бряг.
А колко странно е,
когато си сама навън,
след тебе лутам се както в първи сън.
И колко тъжно е, гори, зелените листа,
света събужда се, а ти си пак сама.
Колко си красива сега,
къпеш се в нежни тъжни листа,
от лицето ми лети сълза.
Протягаш се едва, седиш в желязното легло,
косите скрили са гърдите от стъкло.
А ти си пак дете, към теб посягам с ръка,
сега готова си да властваш над света.
Колко си красива сега,
къпеш се в нежни тъжни листа,
от лицето ми лети сълза.
А колко странно е,
когато си сама навън,
след тебе лутам се както в първи сън.
Колко си красива сега,
къпеш се в нежни тъжни листа,
от лицето ми лети сълза.
Тъмна сянка на студена вода.
Сега си спомням първата игра,
тогава бе дете сега си жена.
Докосвахме с устни любовта.
Погледни ме
с теб отново сме сами.
В цяла София вали, вали…
Ще се видим
по-раними от преди
и дори да ни боли – бъди.
Бъди до мен, до мен, до мен
дори света да е студен.
Бъди до мен и в утрешния ден. (х2)
Бягаме в нощта,
търсим топлина –
има я всеки от нас.
Ярка светлина
е любовта –
има я всеки от нас.
Намери ме
под панелните стени –
там на стълбите седни и ти.
Ще се срещнем
по-щастливи от преди
и дори да ни боли – бъди.
Бъди до мен, до мен, до мен
дори света да е студен.
Бъди до мен и в утрешния ден. (х2)
Бягаме в нощта,
търсим топлина –
има я всеки от нас.
Ярка светлина
е любовта –
има я всеки от нас.
2 след полунощ е, идвам.
Случайност ли е тук, че те виждам?
Очите ни се срещат.
Усмихваш се. Без обещания.
Да, отива ни
залеза с цвят на арония.
Лудостта привлича ни.
Нямаме план в тази еуфория.
Мога ли пак да те имам?
Заедно с теб аз да дишам.
Мога ли пак да те имам?
Единствено теб, кажи?
Всичко движи ни се на каданс.
И в нас събран е целият свят.
Мога ли пак да те имам?
Единствено теб, кажи?
2 след полунощ е, идвам.
Не случайно исках да те видя.
Нямам думи аз за казване,
но сега целувам те, но не давам празни обещания.
Да, отива ни
изгрева с цвят на магнолия.
Лудостта привлича ни.
Нямаме план в тази еуфория.
Мога ли пак да те имам?
Заедно с теб аз да дишам.
Мога ли пак да те имам?
Единствено теб, кажи?
Всичко движи ни се на каданс.
И в нас събран е целият свят.
Мога ли пак да те имам?
Единствено теб, кажи?
Снимките черно-бели
ме гледат от стените.
Нотните листа са разпилени,
осветени от звездите.
Една любов.
Едно небе.
Една надежда.
Едно сърце.
Пак да те имам!
Пак да те имам!
Мислех, че с теб
ще стигнем далеч.
Така добре започна.
Красиви очи,
златни стрели –
уцелиха ме точно.
Един път на един милион
е толкова горещо!
Ако си сън, остави ме да спя.
Ако си гръм ще продължа
да протягам ръце към теб под дъжда.
Ако обичаш, искам да е епично!
Вярвах, че с теб
ще имам късмет.
Никакви преструвки.
Ти подреди
всички звезди
от първата целувка.
Един път на един милион
е толкова горещо!
Ако си сън, остави ме да спя.
Ако си гръм ще продължа
да протягам ръце към теб под дъжда.
Ако обичаш, искам да е епично! (х3)
Един път на един милион
е толкова горещо!
Искаш ли да бъдеш там,
където съм –
да намериш смисъл в мен?
Идваш ли сега да чуя думите
отдавна казани вече от мен?
Аз обичах те и умирах за теб,
но защо ли не разбра?
Идваш към мен и си отиваш преди да те видя.
Идваш към мен и си отиваш преди да те имам.
Вярваш ли в това,
че мога да простя, ако намериш отново мен?
Трябва ли сега да чуя думите
отдавна казани вече от мен?
Аз обичах те и умирах за теб,
но защо ли не разбра?
Идваш към мен и си отиваш преди да те видя.
Идваш към мен и си отиваш преди да те имам. /х3
Светлината на пътя, осеян с лед
носи мраморна тишина.
Там в бялото смисълът е отнет
и облечен е в самота.
Дворци от вятър и от облачен прах,
тихо е.
Живее там в свойта сила и страх,
звездният малък принц.
Той не чувства в очите си нищото,
вижда залези и цветя.
Сам живее в своята приказка
и къпе утринната роса.
Дворци от вятър и от облачен прах,
тихо е.
Живее там в свойта сила и страх,
звездният малък принц.
Той знае, че всички красиви неща
са невидими за очи,
които не чувстват,
че вятър в дъжда
цветовете ще угаси.
Дворци от вятър и от облачен прах,
тихо е.
Живее там в свойта сила и страх,
звездният малък принц.
Дворци от вятър и от облачен прах,
тихо е.
Живее там в свойта сила и страх,
звездният малък принц.
Таксито вън те чака,
разделяме се в мрака.
Устни без глас.
Мисля за нас.
Любов или отрова –
дай ми двойна доза.
Знам, че си струваш.
Ти ме вълнуваш.
Нито миг повече
не мога да губя без теб.
Пази ме в себе си
и в трудните ни дни.
Нито миг повече
не мога да губя без теб.
Не съм на себе си,
когато липсваш ми.
Вечно изгубени
се търсим пак в лъжите си.
Личи ли си, че не мога да,
да говоря с теб.
Не знам защо,
но плаша се.
Дори да няма улица
ще търся път към теб.
Нито миг повече
не мога да губя без теб.
Пази ме в себе си
и в трудните ни дни.
Нито миг повече
не мога да губя без теб.
Не съм на себе си,
когато липсваш ми.
Никъде не тръгвам без теб.
Постоянно си в мислите.
Никъде не тръгвам без теб,
дори да знам, че не можем спрем.
Нито миг повече
не мога да губя без теб.
Пази ме в себе си
и в трудните ни дни.
Нито миг повече
не мога да губя без теб.
Не съм на себе си,
когато липсваш ми.
Не мисли кой ще бъде до теб,
когато си отивам.
Намери гласа ми в спомени.
Дали не можеше
да бъдем далече от всички объркани вечери?
Напразно ме чакаш отново.
Някъде там,
където си ти.
Отминало време –
черен гранит.
Не зная какво
и колко дължим
за тези измимали дни.
Някъде там
Където си ти (х2)
Не мисли кой ще бъде теб,
когато си отивам.
Чуждите ръце припомнят ми,
че не можеше
да останем вечно.
там където не боли.
С теб дали да продължим не сме могли?
Някъде там,
където си ти.
Отминало време –
черен гранит.
Не зная какво
и колко дължим
за тези измимали дни.
Някъде там
Където си ти (х4)
Виж, ето ме.
Тук съм и говоря със теб.
Виж, ето ме –
откровен до болка човек.
Будя се в тъмното нощем.
Тихо се моля, но още
душата ми скита бездомна.
И дори да губя вяра в света,
ще намеря сила да продължа.
Бурята вече отмина,
нас отново ни има
двамата в тази картина.
Виж, ето ме.
Аз стоя пред теб променен.
Виж, ето ме –
благодарен за всеки ден.
Будя се в тъмното нощем,
но не те виждам все още.
Душата ми скита бездомна.
И дори да губя вяра в света,
ще намеря сили да продължа.
Бурята вече отмина,
нас отново ни има
двамата в тази картина.
Давам всичко за теб,
да се върнеш пак при мен,
Сърцето ми бие за теб,
за нежното ти лице.
Давам всичко за теб,
дори да чувстам само студ.
Душата си давам за теб,
но в животът ти има друг.
За последен път
виждам утрото в твоите очи.
Вали тъжен дъжд
по запустелите улици.
Припомни ми,
че обичала си ме някога.
Давам всичко за теб
в празнотата на града.
Сърцето ми бие за теб,
коленичил пред твойта врата.
Давам всичко за теб
за вълшебният ти глас.
Душата си давам за те,
но ти не вярваш в това.
За последен път
виждам утрото в твоите очи.
Вали тъжен дъжд
по запустелите улици
Припомни ми,
че обичала си ме някога.
Тук е моят дом, вяра и живот.
Тук е моят зов, сила и възход.
Тук е моят свят, истинската любов.
Тук е моят бряг, всеки устрем нов!
Вековна гора –
вълшебна е тя,
с дъха си лекува душата.
Вековна гора
разказва една
легенда за рая на Земята.
Тук е моят храм, мир и светлина.
Тук е моят блян за нашите деца.
Тук е моят път, ценност и съдба.
Тук е моят дълг, смелост за борба!
Вековна гора –
вълшебна е тя,
с дъха си лекува душата.
Вековна гора
разказва една
легенда за рая на Земята.
Имаме нужда малко да презаредим.
Животът ни притиска – трябва да се веселим.
Свободни сме да бъдем индивидуалисти, а не просто all inclusive туристи.
Свършвам работа и дим да ме няма.
Стягам багажа и дим да ме няма.
Изключвам телефона си и дим да ме няма.
Не ме търсете известно време.
Свършвам работа и дим да ме няма.
Стягам багажа и дим да ме няма.
Изключвам телефона си и дим да ме няма.
Не ме търсете известно време.
Дим-дим-дим-дим дим да ме няма.
Дим-дим-дим-дим дим да ме няма.
Дим-дим-дим-дим дим да ме няма.
Дим да ме няма и кой откъде е!
Имаме нужда малко да разнообразим.
Системата буксува – трябва да се освежим.
Свободни сме да бъдем индивидуалисти, а не просто щрауси непукисти.
Времената се менят, парите се въртят, идеалистите мълчат, кареаристите блестят.
Чупя се от мрежата и дърпам шалтера, надалече заминавам довечера.
Свършвам работа и дим да ме няма.
Стягам багажа и дим да ме няма.
Изключвам телефона си и дим да ме няма.
Не ме търсете известно време.
Аз бях там и стана гаф.
Незнам кой е крив, кой е прав?
Всичко правя, както трябва, но…
Аз бях там и стана гаф, не, не –
Не знам как случи се пак?
Всичко се обърква точно накрая.
Сигурно превъртам, време е да призная.
Ние сме една порода –
по-добрите по природа
Ние сме така родени,
с теб квартални джентълмени.
Rock and roll е всеки следващ ден.
Под контрол е всеки нов проблем.
Аз бях там и стана гаф.
Разбивам на пух и прах.
Май нещо правя, не както трябва, но…
Аз бях там и стана гаф.
Не знам как случи се пак?
Блъскам се в прегради, за да успея.
Следват изненади, но накрая се смея.
Ние сме една порода –
по-добрите по природа
Ние сме така родени,
с теб квартални джентълмени.
Rock and roll е всеки следващ ден.
Под контрол е всеки нов проблем.
Граф е на бийт (Хоу)
Гаф направив (Уоу)
Фарел Уилямс ке ни се налюти (Бро)
Ракии лудо болни
Move your body body
Дискотеки полни
Ми се гади – кази
Граф е на бийт (Хоу)
Гаф направив (Уоу)
Ицо Хазарта сега ке се налюти (Брооо)
What are you doing?
А я пак идея нямам
“К’во ме глеаш ся, к’ве ме, к’во ме глеаш ся?”
Аз бях там и стана гаф. (No way)
Не знам как случи се пак. (Окей)
Всичко се обърква точно накрая.
Сигурно превъртам, време е да призная.
Ние сме една порода –
по-добрите по природа
Ние сме така родени,
с теб квартални джентълмени.
Rock and roll е всеки следващ ден.
Под контрол е всеки нов проблем.
Колко объркани бяхме със теб,
наивни, крехки като захарен памук.
Бавно топи се в чашата лед,
криви сенки играят край мен.
Няма как да забравя всички казани думи,
но как да забравя всички слънчеви сутрини.
Как да забравя всички изминали месеци,
как да забравя дъха на ванилия с бяло лице?
Колко наивни бяхме със теб,
чупливи, леки като тих китарен звук.
Отдавна стопи се последния лед,
не виждам никой и нищо в мен.
Няма как да забравя всички изречени думи,
но как да забравя всички слънчеви сутрини.
Как да забравя всички изминали месеци,
как да забравя дъха на ванилия с бяло лице?
Безумно искам те,
умирам и се раждам теб.
Копнея да те имам сега,
да шепнем тайни в нощта.
Не искам нищо друго от света,
а да си сгушена до мен.
Аз отдавна чаках тебе.
Безумно искам те
в този миг.
Толкова по-силно искам те
и от преди.
Да може времето да спре
за теб и мен.
Безумно искам те,
умирам и се раждам теб.
Сияние с ангелско лице
изгаря всичко в мен.
Най-малките неща почувствани
живеят в думи неказани.
Не искам нищо друго от света,
а да си сгушена до мен.
Аз отдавна чаках тебе.
Безумно искам те
в този миг.
толкова по-илно искам те
и от преди.
Да може времето да спре
за теб и мен.
Безумно искам те до мен! /2х/
Силно искам те до мен! /2х/
Безумно искам те до мен!
Силно желая те!
Аз те моля нищо да не казваш –
дълго време играли сме на думи.
Главна роля в твойте драми нямам.
Филми, сцени – пази си ги за други!
Дадох ти достатъчно
много време, за да разбереш.
Опитах се да променя
всичко друго, само не и теб.
За малко ти почти успя
да превземеш моя свят.
Без продължение – за съжаление,
това, без съмнение, епизод последен е!
Аз те моля нищо да не казваш –
дълго време играли сме на думи.
Главна роля в твойте драми нямам!
Филми, сцени – пази си ги за други!
Дадох ти достатъчно
много време, за да избереш.
Поднасях ти букет с цветя
след всяко твое представление.
За малко ти дори не спря
да погледнеш в моя свят.
Без продължение – за съжаление,
това, без съмнение, епизод последен е!
Аз те моля нищо да не казваш –
дълго време играли сме на думи.
Главна роля в твойте драми нямам!
Филми, сцени – пази си ги за други! /x2
Очи неискрени
в капани от лъжи…
Останали сами
с пресъхнали сълзи!
Спектакли бляскави,
превзети реплики!
С корона от бодли,
ти си “Drama Queen”!
https://open.spotify.com/track/4GUZ8jqVt8weQfEITnYCff?si=f8ab2c14101a4547
Езикa на омразата го знам перфектно.
С филтър за лице – излъчваме директно.
Простакът с кинтите държи се безобразно,
коконата до него също гледа мазно.
Ритникът на критика удря фронтално.
Системата те мачка още по-брутално.
Глупакът ежи се в мрежите нахално,
да си вулгарен тип минава за нормално.
Спаси ме от гнева в мен.
Спаси ме от греха в мен.
Спаси ме от страха в мен.
Спаси ме от студа в мен.
Подлецът в политиката играе мръсно,
лобира, с пълни шепи гепи чевръсто.
Смешникът смее се, когато ми е тъжно,
сочи с пръст, но в себе си е бъзльо.
Светецът от иконата ме гледа строго,
защото егото е прекалено много.
Скептикът дебне, зад гърба говори лошо,
очи в очи не може, губи дар слово!
Спаси ме от гнева в мен.
Спаси ме от греха в мен.
Спаси ме от страха в мен.
Спаси ме от студа в мен.
Опаковката блести в очите ярко,
но моралът е на прага на фиаско. (4)
Не плачи за мен, не потъвай в мрак,
знам ще съм до теб, но не и в този свят.
Открадни за мен още час живот,
за да мога пак да бъда с тебе аз.
Питам се защо случи се това –
някой размени живота с вечността.
Само ако има рай, ще съм там близо,
за да стопля мислите, посивели от тъга.
Само ако има рай, ще крещя силно,
но не плачи за мене ти, а в сън ме превърни.
Не плачи за мен, не угасвай в мрак,
имаш цял живот тук на този свят.
Но запази за мен спомена – любов,
ще дойде време пак да бъда с тебе аз.
Само ако има рай, ще съм там близо,
за да стопля мислите, посивели от тъга.
Само ако има рай, ще крещя силно,
но не плачи за мене ти, а в сън ме превърни.
Ако има рай, ще съм там близо до теб. (х4)
Вън вали безпаметно дълго
и този мрачен ден, потънал в сън…
Не помня откога дъждът навън оплаква света.
Вече спиш, с очи те изпивам,
усмихваш се насън като дете.
Искам тези дни завинаги
да са само за мен, за мен.
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Tръгвай си, той те очаква,
там е твоят дом и твоят свят.
Ти не търси вина в теб, в нас.
По-добре си върви!
По-добре си върви!
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Ще запомня твоите устни,
как докосваха нощта.
Не ме моли да те потърся –
нямам сила за това.
Крадена любов е половин живот…
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Името на твоя бог е Биг Кеш.
Няма ли за здраве да запалиш свещ?
На кого му трябват днес принципи
щом може да върти много бизнеси?
Принцесите късат ластици,
на лъжите им се връзват продажници.
Заспиваш на възглавници от гъши пух, а мечтаеш да те гали вкъщи друг.
Търсиш лица от екрана.
Викат ми миста “Prime Time”!
Играчи от новата смяна,
рейтинга е голям, спор няма. /x2/
На терена влизам с личен шивач,
може да ми викаш отличен играч.
На тарикатски алкохоли пияч,
не ти допадам, ами сори, BIACH!
Слушай к’во щи каа, маци,
тези като тебе подминавам бързо, като пътните знаци, ЕЙ!
Искаш да си с мене само за овации,
покрай мен да станеш първа в класации…
Под светлината на прожектора ми гледаш май,
в лъжата на детектора се припознай,
искаш Уошката до тебе да е MEGA HIGH,
ела и театъра си разиграй.
Търсиш лица от екрана.
Викат ми миста “Prime Time”!
Играчи от новата смяна,
рейтинга е голям, спор няма. /x2/
Полет първа класа,
златни мечти.
Диаманти за украса,
хитовете за пари.
Полет първа класа,
златни мечти,
а душата пластмаса.
Топ ли си? Ти кажи.
Важно ти е да те селектират в ефира
и за спонсорите да се позиционираш.
За фалшива даже да я подозират,
тя не спира да се промотира и ше се класира.
Шеърът не трябва никога да пада!
Плеърите да са в луда надпревара!
Хейтърите винаги ше те товарят,
но нали пари врати дори във Рим отварят?!
Доста косвено докосва моста между собствено и общо –
гроздето като ти е на косъм най-горчи.
Ядосани защо са боси, носени са на подноси –
гости в постановка с обстановка на пари.
Търсиш лица от екрана.
Викат ми миста “Prime Time”!
Играчи от новата смяна,
рейтинга е голям, спор няма. /x2/
Полет първа класа,
златни мечти.
Диаманти за украса,
хитовете за пари.
Полет първа класа,
златни мечти,
а душата пластмаса.
Топ ли си? Ти кажи.
Всички казват ми –
човече, ти грееш!
Вече знам кои
за мен са важните неща.
Всички казват ми –
човече, ти грееш!
Рецептата е само една – Любов!
Човече, ти грееш, грееш, грееш! (Х2)
Доза сутрешно кафе.
Слънцето навън пече.
С усмивка на лице
съм леко неглиже.
Преглеждам с нула интерес
едни и същи новини.
Нямам планове за днес –
до мен си ти.
Всички казват ми –
човече, ти грееш!
Вече знам кои
за мен са важните неща.
Всички казват ми –
човече, ти грееш!
Рецептата е само една – Любов!
Човече, ти грееш, грееш, грееш! (Х2)
Доза ледено фрапе.
Чувствам се така добре.
Нежни като кадифе
са твоите ръце.
Без аларма, без адрес,
по-смирени сме нали?
Нямам планове за днес –
до мен си ти.
Всички казват ми –
човече, ти грееш!
Вече знам кои
за мен са важните неща.
Всички казват ми –
човече, ти грееш!
Рецептата е само една – Любов!
Човече, ти грееш, грееш, грееш! (Х4)
Питам те, кажи ми как си?
Отговаряш тихо – ОК.
Знам, не издържаш повече
в неговите пръсти да си трофей.
Питам те, кажи, къде си?
Отговаряш ми – далече.
Знам, между сенките крием се,
така не можем вече!
По-добре мен не ме мисли.
Времето трие спомени.
По-добре днес да сме сами,
да бъдем по-силни от преди! x2
Имахме малко
дадохме много,
за да сме близо
утре отново!
Питам те, кажи ми как си?
отговаряш плахо – ОK.
Знам, че си в плен на съмнение.
Да ме лъжеш, моля те, недей.
Питам те – сега със кого си?
Колко ти е нужно още?
Знам, между сенките крием се,
един без друг не можем.
По-добре мен не ме мисли.
Времето трие спомени.
По-добре днес да сме сами,
да бъдем по-силни от преди! x2
Имахме малко
дадохме много,
за да сме близо
утре отново!
Понеделник сутрин-пачанга,
вторник сутрин-пачанга,
сряда сутрин-пачанга,
четвъртък, петък, събота, неделя…
Понеделник вечер-пачанга,
вторник вечер-пачанга, сряда вечер-пачанга,
четвъртък, петък, събота, неделя…
Припев:
С една е зле, нужни са ти две,
ала със три лесно стават четири.
Пет е добре, ала шест е по-добре,
седмата върви пачанга бясна до зори.
Пачанга, пачанга, пачанга,
фиеста дива до зори. (х2)
Понеделник сутрин – пачанга,
вторник сутрин-пачанга,
сряда сутрин – пачанга,
четвъртък, петък, събота, неделя…
Понеделник вечер-пачанга,
вторник вечер – пачанга,
сряда вечер-пачанга,
четвъртък, петък, събота, неделя…
Припев:
Пачанга, пачанга, пачанга,
фиеста дива до зори. (х2)
Понеделник сутрин,
вторник сутрин,
сряда сутрин,
четвъртък, петък, събота, неделя…
Понеделник вечер,
вторник вечер,
сряда вечер,
четвъртък, петък, събота, неделя…
Еееео, ай, ай, ай, ай, ай. (х4)
Пачанга, пачанга, пачанга,
фиеста дива до зори. (х2)
Припев: (х2)
Графа:
Така като те гледам,май си известен-
господин “преструвка”,”дъвка”,”надувка”…
Така като те гледам,май си известен-
господин “преструвка”,”голяма надувка”…
Не знам откъде ти дойде с изкривено лице,
да казваш кое е добре и кое е зле.
Измислени правила,чути недочути неща,
телевизорът дебне твойта глава.
Борци за слава,кого заблуждават,
с фалшиви гримаси и заучени фрази.
Така като те гледам,май си известен-
господин “преструвка”,”дъвка”,”надувка”…
Така като те гледам,май си известен-
господин “преструвка”,”голяма надувка”…
Ей,Мите и ти пропя,бе!
Митко Павлов:
Цел живот пеем,ник’во признание – нула!
Графа:
Тая вечер сме канени на едно коктейлче..
Митко Павлов:
Аз вече не вечерям вкъщи,ходя по коктейли..
Така като те гледам,май си известен-
господин “преструвка”,”дъвка”,”надувка”…
Така като те гледам,май си известен-
господин “преструвка”,”голяма надувка”..
Борци за слава,кого заблуждават,
с фалшиви гримаси и заучени фрази.
Графа:
Не си спомням откъде сме се виждали некъде..
Митко Павлов:
Участвали сме по предавания,не е да не сме,разбираш
ли..
Графа:
Немаш идея,к’ви нелепици пееш!
Така като те гледам,май си известен-
господин “преструвка”,”дъвка”,”надувка”…
Така като те гледам,май си известен-
господин “преструвка”,”голяма надувка”..
Така като те гледам,май си известен (2)
Митко Павлов:
Та,така!
Около нас се навъртат ласкатели,
пишат се твои приятели, но са предатели.
Пред другите се правят на доброжелатели,
а са най-обикновени душевни наематели.
Интриганти, спекуланти, симуланти на антидепресанти.
Енергийни вампири взимат от други кумири.
Сега изглежда смелостта е дефицит.
Не, не, не, не, не искам да бъда като тях persona non grata.
Не, не, не, не, не искам да бъда поредната causa perduta.
Около нас се навъртат манипулатори,
възпитани в инкубатори, анонимни коментатори.
Зад сянката на другите са подстрекатели
и са най-обикновени душевни наематели.
Интриганти, спекуланти, симуланти на антидепресанти.
Енергийни вампири взимат от други кумири.
Сега изглежда смелостта е дефицит.
Не, не, не, не, не искам да бъда като тях persona non grata.
Не, не, не, не, не искам да бъда поредната causa perduta.
I think it is the time to tell everyone.
Tell everyone that I understand.
Such a better listen no careful demand.
Too much weakness in this program
So switch to another one.
Идва ред на моя монолог.
Римите са с особен залог.
Има липса на диалог
в един свят избран по каталог.
Програмирани на автопилот,
забравили са кой е Дон Кихот,
клонинги с визия тип фоторобот.
Обвивката е лъскава, душата компот.
Писна ми да ме правят на идиот,
разни хора с нулев подход.
С пълен или празен джоб
на никого няма да бъда роб.
Време е за културен възход
след години на празен ход.
На простотията трябва да се наложи бойкот
И яката музика е антидот.
Не, не, не, не, не искам да бъда като тях persona non grata.
Не, не, не, не, не искам да бъда поредната causa perduta.
Кал, кал – causa perduta.
Кал, кал – causa perduta.
Провокираш съвестта ми щом те погледна.
Използваш слабостта, че силно привличаш ме.
Съблазняваш личността ми без нито дума.
Ти предизвикваш желание.
Нищо няма да те спре да стигнеш до мен.
Пренебрегваш всеки опит да кажа – “Не”.
Нищо няма да те спре да стигнеш до мен.
Без глас управляваш ме.
Оставяш следи по тялото ми, като капки парфюм се впиваш в кожата ми.
Оставяш следи по тялото ми, като капки парфюм се впиваш в кожата ми.
Оставяш следи …
Изтриваш паметта ми, щом ме докоснеш.
Фантазираш си неща, които да правиш с мен.
Блокираш паметта ми само със поглед.
Ти предизвикваш желание.
Нищо няма да те спре да стигнеш до мен.
Пренебрегваш всеки опит да кажа – “Не”.
Нищо няма да те спре да стигнеш до мен.
Без глас управляваш ме.
Оставяш следи по тялото ми, като капки парфюм се впиваш в кожата ми.
Оставяш следи по тялото ми, като капки парфюм се впиваш в кожата ми.
Оставяш следи …
Нищо няма да те спре да стигнеш до мен.
Пренебрегваш всеки опит да кажа – “Не”.
Нищо няма да те спре да стигнеш до мен.
Без глас управляваш ме.
Оставяш следи по тялото ми, като капки парфюм се впиваш в кожата ми.
Оставяш следи по тялото ми, като капки парфюм се впиваш в кожата ми.
Оставяш следи … По тялото ми …
Оставяш следи … По тялото ми …
Светлините движат се по мойто тяло.
Виждам в погледа ти всичко отначало,
доближвам те и вече ти говоря.
Чуваш ли ме? Запомни ме!
Не играй с мен на топло и студено,
няма нищо между нас забранено…
Питай ме направо, ще ти отговоря.
Чуваш ли ме? Запомни ме!
Тайните си мога да ти кажа,
миналото си ще ти разкажа.
Полудявам като си до мене!
Чуваш ли, чуваш ли, чуваш ли ме?
Няма смисъл от излишни думи…
Бариери няма по между ни,
не губи дори минута време!
Чуваш ли, чуваш ли, чуваш ли ме?
Помниш ли името ми?
Пазиш ли номера ми?
Още ли искаш от мен да ме чуеш, да ми видиш?
Помниш ли името ми?
Пазиш ли номера ми?
Губиш ли времето ми?
Думите ми чуваш ли?
Чуваш ли, чуваш ли, чуваш ли ме? (х2)
Времето за теб и мен тик-така.
Колко още трябва да те чакам?
Бързам да те имам близо до мене.
Чуваш ли ме? ЗАПОМНИ МЕ!
Гледай ме, когато не говоря.
Нужно ли е пак да ти повторя?
Полудявам като си до мене!
Чуваш ли, чуваш ли, чуваш ли ме?
Помниш ли името ми?
Пазиш ли номера ми?
Още ли искаш от мен да ме чуеш, да ме видиш?
Помниш ли името ми?
Пазиш ли номера ми?
Губиш ли времето ми?
Думите ми чуваш ли?
Чуваш ли, чуваш ли, чуваш ли ме? (х2)
Графа: Върни се обратно, викни ме внезапно,
прикрий ме, изтрий ме, няма да казвам на никой за тебе.
Сантра: Стопли ме, губи ме, от други пази ме,
аз съм малко потайна, няма да казвам за никой за тебе.
Припев: Дай ми от мен вземи, без да ме познаваш,
искаш това нали, да сме тяло в тяло .
Дай ми от мен вземи, без да ме познаваш,
без да ме познаваш, ти ме получаваш.
Сантра: Хвани ме на тясно, за мен не е ясно,
прикрий ме, изтрий ме, няма да казвам на никой за тебе.
Графа: Стопли ме, губи ме, от други пази ме,
за малко потайно, няма да казвам за никой за тебе.
Припев: Дай ми от мен вземи, без да ме познаваш,
искаш това нали, да сме тяло в тяло.
Дай ми от мен вземи, без да ме познаваш
без да ме познаваш, ти ме получаваш.
Сантра: Всяка сцена повтарям в ума си, измислена от теб…
Графа: Всеки допир издава вкуса ти, зависим съм от теб …
Спенс : Влизам аз, времето е спряло. СТОП! Мисля, че е много добре за начало.
Гледам двама стоят пред храма, ръка за ръка, викам поредната футболна драма.
В песните се пее за щяло и нещяло, като цяло който носи бяло търси тяло в тяло .
Обаче не си спомням, наистина признавам. Вас двамата от къде ви познавам?
Припев: Дай ми от мен вземи, без да ме познаваш,
искаш това нали, да сме тяло в тяло.
Дай ми от мен вземи, без да ме познаваш,
без да ме познаваш, ти ме получаваш.
Като вятър в пустиня се носиш,
по-красива от белите нощи,
тихо пристъпваш, мен да прегърнеш.
Безполезни са всичките думи
да опишат света помежду ни,
как се допълваме, как се обичаме…
Аз без теб не мога,
аз без теб съм никой.
Животът е само един миг,
този миг е твой… (х2)
Ти си мойта вяра,
ти си мойта любов…
В очите детски те виждам,
отразена как се усмихваш.
Тихо пристъпвам, теб да прегърна.
Има смисъл във всяка минута,
любовта не е измама
в този един миг, наречен “живот”
Аз без теб не мога,
аз без теб съм никой.
Животът е само един миг,
този миг е твой… (х2)
Безполезни са всичките думи
да опишат света помежду ни.
Има смисъл във всяка минута,
любовта не е измама…
Ти си въздухът, който дишам…
Аз без теб не мога,
аз без теб съм никой.
Животът е само един миг,
този миг е твой… (х4)
Без теб не мога!
Без теб съм никой!
Бодлива тел от ръждясали чувства,
пробожда всеки сантиметър от нас.
Какво остана от илюзиите детски,
смазани от реалността.
Бодлива тел от ръждясали мисли
пробожда всяка част ума.
Можем само много да мразим
и да бягаме далече от себе си.
Вече не чуваме шума на вълните,
вече не виждаме чудеса,
вече не чувстваме вкуса на сълзите,
изплакани преди да срещнем любовта.
Вече не можем(е) силно да обичаме,
вече в Бог не вярваме, което е жалко
вече да бъдем различни не искаме,
а вървим в коловози от правила
Припев:
Не е ли време да погледнем живота честно в очи?
Не е ли време да погледнем живота честно в очи?
Бодлива тел от ръждясали чувства,
пробожда всеки сантиметър от нас.
А някъде там чака някой, да му подадем ръка.
Вече не чуваме шума на вълните,
вече не виждаме чудеса,
вече не чувстваме вкуса на сълзите,
изплакани преди да срещнем любовта.
Припев:
Не е ли време да погледнем живота честно в очи?
Не е ли време да погледнем живота честно в очи?
Бодлива тел от ръждясали мисли
пробожда всяка част ума.
Можем само много да мразим
и да бягаме далече от себе си.
Вече не чуваме шума на вълните,
вече не виждаме чудеса,
вече не чувстваме вкуса на сълзите,
изплакани преди да срещнем любовта.
Вече не можем(е) силно да обичаме,
вече в Бог не вярваме, което е жалко
вече да бъдем различни не искаме,
а вървим в коловози от правила
Припев:
Не е ли време да погледнем живота честно в очи?
Не е ли време да погледнем живота честно в очи? (повтаря се)
Около нас се навъртат ласкатели,
пишат се твои приятели, но са предатели.
Пред другите се правят на доброжелатели,
а са най-обикновени душевни наематели.
Интриганти, спекуланти, симуланти на антидепресанти.
Енергийни вампири взимат от други кумири.
Сега изглежда смелостта е дефицит.
Не, не, не, не, не искам да бъда като тях persona non grata.
Не, не, не, не, не искам да бъда поредната causa perduta.
Около нас се навъртат манипулатори,
възпитани в инкубатори, анонимни коментатори.
Зад сянката на другите са подстрекатели
и са най-обикновени душевни наематели.
Интриганти, спекуланти, симуланти на антидепресанти.
Енергийни вампири взимат от други кумири.
Сега изглежда смелостта е дефицит.
Не, не, не, не, не искам да бъда като тях persona non grata.
Не, не, не, не, не искам да бъда поредната causa perduta.
I think it is the time to tell everyone.
Tell everyone that I understand.
Such a better listen no careful demand.
Too much weakness in this program
So switch to another one.
Идва ред на моя монолог.
Римите са с особен залог.
Има липса на диалог
в един свят избран по каталог.
Програмирани на автопилот,
забравили са кой е Дон Кихот,
клонинги с визия тип фоторобот.
Обвивката е лъскава, душата компот.
Писна ми да ме правят на идиот,
разни хора с нулев подход.
С пълен или празен джоб
на никого няма да бъда роб.
Време е за културен възход
след години на празен ход.
На простотията трябва да се наложи бойкот
И яката музика е антидот.
Не, не, не, не, не искам да бъда като тях persona non grata.
Не, не, не, не, не искам да бъда поредната causa perduta.
Кал, кал – causa perduta.
Кал, кал – causa perduta.
Имаме нужда малко да презаредим.
Животът ни притиска – трябва да се веселим.
Свободни сме да бъдем индивидуалисти, а не просто all inclusive туристи.
Свършвам работа и дим да ме няма.
Стягам багажа и дим да ме няма.
Изключвам телефона си и дим да ме няма.
Не ме търсете известно време.
Свършвам работа и дим да ме няма.
Стягам багажа и дим да ме няма.
Изключвам телефона си и дим да ме няма.
Не ме търсете известно време.
Дим-дим-дим-дим дим да ме няма.
Дим-дим-дим-дим дим да ме няма.
Дим-дим-дим-дим дим да ме няма.
Дим да ме няма и кой откъде е!
Имаме нужда малко да разнообразим.
Системата буксува – трябва да се освежим.
Свободни сме да бъдем индивидуалисти, а не просто щрауси непукисти.
Времената се менят, парите се въртят, идеалистите мълчат, кареаристите блестят.
Чупя се от мрежата и дърпам шалтера, надалече заминавам довечера.
Свършвам работа и дим да ме няма.
Стягам багажа и дим да ме няма.
Изключвам телефона си и дим да ме няма.
Не ме търсете известно време.
Свършвам работа и дим да ме няма.
Стягам багажа и дим да ме няма.
Изключвам телефона си и дим да ме няма.
Не ме търсете известно време.
Дим-дим-дим-дим дим да ме няма.
Дим-дим-дим-дим дим да ме няма.
Дим-дим-дим-дим дим да ме няма.
Дим да ме няма и кой откъде е!
Всички улици ме водят към теб,
там, където ден и нощ се срещат…
В тихи сутрини бледи сенки
само пулса на града усещат.
Вярвам в силата на момента,
в който хората за пръв път се влюбват.
Всяка истина е споделена –
невъзможно е да те загубя!
Не е нужно нищо повече,
стига ми това да знаем, че
помежду ни няма граници
в тези спиращи дъха моменти! (х2)
Всички спомени ме връщат към теб,
там, където времето не ни притиска!
Бавно се топят часовете
в топлината с една усмивка!
Не е нужно нищо повече,
стига ми това да знаем, че
помежду ни няма граници
в тези спиращи дъха моменти! (х2)
Моментите с теб, спиращи дъха! (х2)
Не е нужно нищо повече,
стига ми това да знаем, че
помежду ни няма граници
в тези спиращи дъха моменти! (х2)
Всички улици ме водят към теб.
Бавно се топят часовете…
Хиляди истини
от други разказани,
всеки има в себе си една от тях,
а ти дали я откри?
Хиляди възможности
не сме ли изпуснали,
да направим нещо малко, но за някой друг?
Ще можеш ли и ти?
Колко малки сме били за големите мечти.
Бягахме излъгани и боли, бяхме сами.
Колко малко ни дели от големите мечти.
Бягахме излъгани, но можем да бъдем заедно.
Да бъдем с теб едно!
Да бъдем заедно, по-добри!
Много малко трябва.
Хиляди различия
и думи с многоточия,
затвориха очите на душите ни,
а ти дали ги откри?
Хиляди възможности
има останали,
да направим нещо малко, но за някой друг.
Ще можеш ли и ти?
Колко малки сме били за големите мечти.
Бягахме излъгани и боли, бяхме сами.
Колко малко ни дели от големите мечти.
Бягахме излъгани, но можем да бъдем заедно.
Да бъдем с теб едно!
Да бъдем заедно, по-добри!
Много малко трябва.
По-лесно е /х3
да направим нещо малко, но за друг.
По-лесно е /х2
да бъдем заедно, заедно със теб.
Припев:
Колко малки сме били за големите мечти..
Бягахме излъгани..и боли.. Бяхме сами..
Колко малко ни дели от големите мечти..
Бягахме излъгани.. но можем да бъдем заедно,
да бъдем с теб едно, да бъдем заедно по-добри.
Много малко трябва.
Аз те моля нищо да не казваш –
дълго време играли сме на думи.
Главна роля в твойте драми нямам.
Филми, сцени – пази си ги за други!
Дадох ти достатъчно
много време, за да разбереш.
Опитах се да променя
всичко друго, само не и теб.
За малко ти почти успя
да превземеш моя свят.
Без продължение – за съжаление,
това, без съмнение, епизод последен е!
Аз те моля нищо да не казваш –
дълго време играли сме на думи.
Главна роля в твойте драми нямам!
Филми, сцени – пази си ги за други!
Дадох ти достатъчно
много време, за да избереш.
Поднасях ти букет с цветя
след всяко твое представление.
За малко ти дори не спря
да погледнеш в моя свят.
Без продължение – за съжаление,
това, без съмнение, епизод последен е!
Аз те моля нищо да не казваш –
дълго време играли сме на думи.
Главна роля в твойте драми нямам!
Филми, сцени – пази си ги за други! /x2
Очи неискрени
в капани от лъжи…
Останали сами
с пресъхнали сълзи!
Спектакли бляскави,
превзети реплики!
С корона от бодли,
ти си “Drama Queen”!
https://open.spotify.com/track/4GUZ8jqVt8weQfEITnYCff?si=f8ab2c14101a4547
Колко объркани бяхме със теб,
наивни, крехки като захарен памук.
Бавно топи се в чашата лед,
криви сенки играят край мен.
Няма как да забравя всички казани думи,
но как да забравя всички слънчеви сутрини.
Как да забравя всички изминали месеци,
как да забравя дъха на ванилия с бяло лице?
Колко наивни бяхме със теб,
чупливи, леки като тих китарен звук.
Отдавна стопи се последния лед,
не виждам никой и нищо в мен.
Няма как да забравя всички изречени думи,
но как да забравя всички слънчеви сутрини.
Как да забравя всички изминали месеци,
как да забравя дъха на ванилия с бяло лице?
Безумно искам те,
умирам и се раждам теб.
Копнея да те имам сега,
да шепнем тайни в нощта.
Не искам нищо друго от света,
а да си сгушена до мен.
Аз отдавна чаках тебе.
Безумно искам те
в този миг.
Толкова по-силно искам те
и от преди.
Да може времето да спре
за теб и мен.
Безумно искам те,
умирам и се раждам теб.
Сияние с ангелско лице
изгаря всичко в мен.
Най-малките неща почувствани
живеят в думи неказани.
Не искам нищо друго от света,
а да си сгушена до мен.
Аз отдавна чаках тебе.
Безумно искам те
в този миг.
толкова по-илно искам те
и от преди.
Да може времето да спре
за теб и мен.
Безумно искам те до мен! /2х/
Силно искам те до мен! /2х/
Безумно искам те до мен!
Силно желая те!
Не плачи за мен, не потъвай в мрак,
знам ще съм до теб, но не и в този свят.
Открадни за мен още час живот,
за да мога пак да бъда с тебе аз.
Питам се защо случи се това –
някой размени живота с вечността.
Само ако има рай, ще съм там близо,
за да стопля мислите, посивели от тъга.
Само ако има рай, ще крещя силно,
но не плачи за мене ти, а в сън ме превърни.
Не плачи за мен, не угасвай в мрак,
имаш цял живот тук на този свят.
Но запази за мен спомена – любов,
ще дойде време пак да бъда с тебе аз.
Само ако има рай, ще съм там близо,
за да стопля мислите, посивели от тъга.
Само ако има рай, ще крещя силно,
но не плачи за мене ти, а в сън ме превърни.
Ако има рай, ще съм там близо до теб. (х4)
Свели поглед в екраните си днес –
без глас се разминаваме,
сякаш във транс сме си купили време,
да го губим в маловажни неща.
Сменена е самоличността!
Загубена е реалността!
Вече никой няма да ме спре
вместо лъжи да казвам истини!
Без страх, стоя лице в лице
срещу това, което всъщност сме!
Впили поглед в екрaните живеем –
пропагандата разменяме
на всички измислени псевдо-герои,
без морал и без никакъв свян!
Сменена е самоличността!
Загубена е реалността!
Вече никой няма да ме спре
вместо лъжи да казвам истини!
Без страх стоя лице в лице
срещу това, което всъщност сме! /х2
Бъдеще и минало
сливат се в мен в едно.
Някъде в тълпата търся знак
като вълк единак в този град.
Между добро и зло
лутам се, питам се защо?
Някъде в тълпата търся знак
като вълк единак в този свят.
Вече никой няма да ме спре
вместо лъжи да казвам истини!
Без страх стоя лице в лице
срещу това, което всъщност сме! /х2
Някъде в тълпата търся знак
като вълк единак в този град.
Някъде в тълпата търся знак
като вълк единак в този свят. /х2
Всеки ден мисълта за теб,
кара ме да бъда най-щастливия човек на света.
Всеки ден твоят силует,
кара ме да полудявам без да знам и аз защо.
Всеки ден мисълта за теб
ме кара да се чувствам добре.
Всеки ден мисълта за теб
ме прави най-щастливия човек на света.
And I feel good.
And I feel good.
Всеки ден мисълта за теб,
кара ме да правя най-абсурдните за мен неща.
Всеки ден твоят силует,
кара ме да искам да те имам точно тук и сега.
Всеки ден мисълта за теб
ме кара да се чувствам добре.
Всеки ден мисълта за теб
ме прави най-щастливия човек на света.
Бих продал всички неща,
за да мога да съм с тебе сега.
Бих заложил четвърт от мойта душа,
за да мога да те имам сега.
And I feel good.
And I feel good.
Всеки ден мисълта за теб,
кара ме да бъда най-щастливия човек на света.
Всеки ден твоят силует,
кара ме да полудявам без да знам и аз защо.
Всеки ден мисълта за теб
ме кара да се чувствам добре.
Всеки ден мисълта за теб
ме прави най-щастливия човек на света.
Светлините движат се по мойто тяло.
Виждам в погледа ти всичко отначало,
доближвам те и вече ти говоря.
Чуваш ли ме? Запомни ме!
Не играй с мен на топло и студено,
няма нищо между нас забранено…
Питай ме направо, ще ти отговоря.
Чуваш ли ме? Запомни ме!
Тайните си мога да ти кажа,
миналото си ще ти разкажа.
Полудявам като си до мене!
Чуваш ли, чуваш ли, чуваш ли ме?
Няма смисъл от излишни думи…
Бариери няма по между ни,
не губи дори минута време!
Чуваш ли, чуваш ли, чуваш ли ме?
Помниш ли името ми?
Пазиш ли номера ми?
Още ли искаш от мен да ме чуеш, да ми видиш?
Помниш ли името ми?
Пазиш ли номера ми?
Губиш ли времето ми?
Думите ми чуваш ли?
Чуваш ли, чуваш ли, чуваш ли ме? (х2)
Спри! Не питай защо.
Разбирай ме както искаш.
Не знам дали въобще е нужно
да ти казвам какво чувствам.
Времето за теб и мен тик-така.
Колко още трябва да те чакам?
Бързам да те имам близо до мене.
Чуваш ли ме? ЗАПОМНИ МЕ!
Гледай ме, когато не говоря.
Нужно ли е пак да ти повторя?
Полудявам като си до мене!
Чуваш ли, чуваш ли, чуваш ли ме?
Помниш ли името ми?
Пазиш ли номера ми?
Още ли искаш от мен да ме чуеш, да ме видиш?
Помниш ли името ми?
Пазиш ли номера ми?
Губиш ли времето ми?
Думите ми чуваш ли?
Чуваш ли, чуваш ли, чуваш ли ме? (х2)
Спри! Не питай защо.
Разбирай ме както искаш.
Не знам дали въобще е нужно
да ти казвам какво чувствам.
Един до друг едва ли
трябва да сме по-далечни,
какво не сме разбрали
двамата със теб…?
Един на друг сме дали
много, за да сме различни…
В този призрачен град
дали изпитваме страх?
На кой свят съм не знам,
където си – аз съм там!
Един до друг с теб сега
на ръба на лудостта!
На кой свят съм не знам
от много време насам!
Един до друг с теб сега
на ръба на лудостта!
Един до друг сме спрели –
думите ни са излишни…
Какво не сме си взели
двамата със теб…
Един на друг сме дали
много, за да сме различни…
В този призрачен град
дали изпитваме страх?
На кой свят съм не знам,
където си – аз съм там!
Един до друг с теб сега
на ръба на лудостта!
На кой свят съм не знам
от много време насам!
Един до друг с теб сега
на ръба на лудостта!
По-добрата част от мен
може би сега си ти!
Тъмната страна във мен
плаши те, плаши ме…
По-добрата част от мен
може би сега си ти!
Тъмната страна във мен
плаши ме….
Следвах инстинкта си
влюбих се без да знам
ще ме обичаш ли
години след началото?
Следвах сърцето си,
верен бях на себе си.
Ти повярва в красотата,
в мойта сила да мечтая…
Ти остави в любовата ми
отпечатъци от рая!
Следвах инстинкта си –
от другите неразбран.
Загледан в очите ти
стоях пред огледалото.
Следвах мечтите си.
Верен бях на себе си.
Ти повярва в красотата,
в мойта сила да мечтая…
Ти остави в любовта ми
отпечатъци от рая!
Следвах инстинкта си,
света обърнах.
С вятърни мелници
борих се да те прегърна.
Следвах инстинкта си,
света обърнах.
Бягах от призраци,
но успях да се върна!
Следвах инстинкта си,
събирах се в твоята длан
Не можех да бъда сам
в черното и бялото.
Следвах сърцето си,
верен бях на себе си.
Ти повярва в красотата,
в мойта сила да мечтая…
Ти остави в любовта ми
отпечатъци от рая!
Следвах инстинкта си,
света обърнах.
С вятърни мелници
борих се да те прегърна.
Следвах инстинкта си,
света обърнах.
Бягах от призраци,
но успях да се върна!
Ти остави в любовта ми
отпечатъци от рая! (х2)
В този свят – без вина виновен,
няма цвят всеки следващ спомен.
Този път дали ще бъдем други –
на кръстопът, потънал във заблуди.
Скрити в дневника, думите мълчат –
скрити от дъжда, сълзите ни валят.
Скрити в мисълта, въпросите звучат –
скрити от света, мечтите ни горят!
Трябва ли да дам всяка част от мен,
или за теб е все едно?
Трябва ли дотам пак да стигаме,
или за теб е все едно?
Скрити между нас, стените се рушат,
падат изведнъж като домино.
В този свят рано или късно,
сами сме пак, когато ни е трудно.
В този филм коя е мойта роля?
Дали съм бил рицаря без броня?
Скрити в дневника, думите мълчат –
скрити от дъжда, сълзите ни валят.
Скрити в мисълта, въпросите звучат –
скрити от света, мечтите ни горят!
Трябва ли да дам всяка част от мен,
или за теб е все едно?
Трябва ли дотам пак да стигаме,
или за теб е все едно?
Скрити между нас, стените се рушат,
падат изведнъж като домино.
Трябва ли да дам всяка част от мен,
или за теб е все едно?
Трябва ли дотам пак да стигаме,
или за теб е все едно?
Скрити между нас, стените се рушат,
падат изведнъж като домино…
Името на твоя бог е Биг Кеш.
Няма ли за здраве да запалиш свещ?
На кого му трябват днес принципи
щом може да върти много бизнеси?
Принцесите късат ластици,
на лъжите им се връзват продажници.
Заспиваш на възглавници от гъши пух, а мечтаеш да те гали вкъщи друг.
Търсиш лица от екрана.
Викат ми миста “Prime Time”!
Играчи от новата смяна,
рейтинга е голям, спор няма. /x2/
На терена влизам с личен шивач,
може да ми викаш отличен играч.
На тарикатски алкохоли пияч,
не ти допадам, ами сори, BIACH!
Слушай к’во щи каа, маци,
тези като тебе подминавам бързо, като пътните знаци, ЕЙ!
Искаш да си с мене само за овации,
покрай мен да станеш първа в класации…
Под светлината на прожектора ми гледаш май,
в лъжата на детектора се припознай,
искаш Уошката до тебе да е MEGA HIGH,
ела и театъра си разиграй.
Търсиш лица от екрана.
Викат ми миста “Prime Time”!
Играчи от новата смяна,
рейтинга е голям, спор няма. /x2/
Полет първа класа,
златни мечти.
Диаманти за украса,
хитовете за пари.
Полет първа класа,
златни мечти,
а душата пластмаса.
Топ ли си? Ти кажи.
Важно ти е да те селектират в ефира
и за спонсорите да се позиционираш.
За фалшива даже да я подозират,
тя не спира да се промотира и ше се класира.
Шеърът не трябва никога да пада!
Плеърите да са в луда надпревара!
Хейтърите винаги ше те товарят,
но нали пари врати дори във Рим отварят?!
Доста косвено докосва моста между собствено и общо –
гроздето като ти е на косъм най-горчи.
Ядосани защо са боси, носени са на подноси –
гости в постановка с обстановка на пари.
Търсиш лица от екрана.
Викат ми миста “Prime Time”!
Играчи от новата смяна,
рейтинга е голям, спор няма. /x2/
Полет първа класа,
златни мечти.
Диаманти за украса,
хитовете за пари.
Полет първа класа,
златни мечти,
а душата пластмаса.
Топ ли си? Ти кажи.
Всички казват ми –
човече, ти грееш!
Вече знам кои
за мен са важните неща.
Всички казват ми –
човече, ти грееш!
Рецептата е само една – Любов!
Човече, ти грееш, грееш, грееш! (Х2)
Доза сутрешно кафе.
Слънцето навън пече.
С усмивка на лице
съм леко неглиже.
Преглеждам с нула интерес
едни и същи новини.
Нямам планове за днес –
до мен си ти.
Всички казват ми –
човече, ти грееш!
Вече знам кои
за мен са важните неща.
Всички казват ми –
човече, ти грееш!
Рецептата е само една – Любов!
Човече, ти грееш, грееш, грееш! (Х2)
Доза ледено фрапе.
Чувствам се така добре.
Нежни като кадифе
са твоите ръце.
Без аларма, без адрес,
по-смирени сме нали?
Нямам планове за днес –
до мен си ти.
Всички казват ми –
човече, ти грееш!
Вече знам кои
за мен са важните неща.
Всички казват ми –
човече, ти грееш!
Рецептата е само една – Любов!
Човече, ти грееш, грееш, грееш! (Х4)
Увличаме се в нощта.
Смеем се на любовта.
Искам да ти споделя
повече от сутринта.
Тъжна като есента.
Красива като пролетта.
Моля те, бъди за мен
повече от тишина.
А когато аз се лутам в тъмнина,
ти бъди за мен повече от светлина.
А когато аз се будя в самота,
ти бъди за мен повече от радостта.
Обличаме се в нощта.
Гледаме към вечността.
Искам да ти подаря
повече от чудеса.
Тъжна като есента.
Красива като пролетта.
Моля те бъди за мен
повече от тишина.
А когато аз се лутам в тъмнина,
ти бъди за мен повече от светлина.
А когато аз се будя в самота,
ти бъди за мен повече от радостта.
Здравей
и довиждане,
приятен ден.
Изгрей
като слънце днес.
Бъди добре.
Владей
и разделяй без
да чакаш мен.
Здравей
и довиждане…
Помахай ми,
аз тръгнах още вчера…
И ти върви,
търси и ще намериш.
Не ме помни –
пред мен е всичко ново.
Помахай ми
за здрасти и за сбогом.
На мен ми беше драго,
но вечерта предлага
милион неща.
Затворникът избяга
и пътят му приляга,
о, да (сво-бо-да).
Отказвам да съм тъжен,
изобщо не съм длъжен
да бъда това, което бях,
да плача, когато е за смях.
Здравей
и довиждане,
приятен ден.
Недей
да ме спираш днес –
аз съм решен.
Владей
и разделяй без
да чакаш мен.
Здравей
и довиждане
Помахай ми,
аз тръгнах още вчера…
И ти върви,
търси и ще намериш.
Не ме помни –
пред мен е всичко ново
Помахай ми
за здрасти и за сбогом.
На мен ми беше драго,
но вечерта предлага
милион неща
Затворникът избяга
и пътят му приляга,
о, да (сво-бо-да).
Ще дишам този въздух,
ще стигна, без да бързам.
Пожънах каквото си посях,
но няма да съм какъвто бях.
Гравитация има помежду ни (х2)
Залата е вече пуста.
В мислите
оставам сам.
Сцената угасва. След секунда
към теб тръгвам.
Пулсът издава всичко.
Идвам и падат звезди.
Желая те до мен, по-близко
отпреди.
Със затворени очи
пак познавам, че си ти.
Търся твойта топлина.
Глътка въздух, свобода.
Зад заключени врати
пак усещам, че си ти.
В този свят на грехове,
вярвах и намерих теб.
В безтегловност изпадаме.
В плен.
Вселена ти си за мен.
Телата в нощта се впиват.
Страховете си отиват.
Милиони светлинни години сякаш ни деляха с теб.
Някога си бяхме чужди.
Време бе да се събудим
и да се слеем в нови светове.
Със затворени очи
пак познавам, че си ти.
Търся твойта топлина.
Глътка въздух, свобода.
Зад заключени врати
пак усещам, че си ти.
В този свят на грехове
вярвах и намерих теб!
В безтегловност изпадаме.
В плен.
Вселена ти си за мен.
Питам те, кажи ми как си?
Отговаряш тихо – ОК.
Знам, не издържаш повече
в неговите пръсти да си трофей.
Питам те, кажи, къде си?
Отговаряш ми – далече.
Знам, между сенките крием се,
така не можем вече!
По-добре мен не ме мисли.
Времето трие спомени.
По-добре днес да сме сами,
да бъдем по-силни от преди! x2
Имахме малко
дадохме много,
за да сме близо
утре отново!
Питам те, кажи ми как си?
отговаряш плахо – ОK.
Знам, че си в плен на съмнение.
Да ме лъжеш, моля те, недей.
Питам те – сега със кого си?
Колко ти е нужно още?
Знам, между сенките крием се,
един без друг не можем.
По-добре мен не ме мисли.
Времето трие спомени.
По-добре днес да сме сами,
да бъдем по-силни от преди! x2
Имахме малко
дадохме много,
за да сме близо
утре отново!
Дявол ли те прати в този град
или беше зла съдба?
Неземно красиви очи.
Ти дойде безшумно в моя свят,
сякаш бе родена там.
Не бях те виждал преди.
Помниш ли?
О-о
Лято вплитах в твоите длани.
О-о
Топла нощ в луна огряна.
О-о
Времето за нас бе спряло.
Без вина.
Без лъжа.
Без следа.
Помниш ли колко малка бе Земята?
Помниш ли как посрещахме зората?
Как целуваше ме с плам
щом докоснех те с длан.
Помниш ли? (2)
Колко пусто стана тук без теб.
Дявол те отне от този град
или беше зла съдба?
Неземно красиви очи.
Тръгна си безшумно от моя свят.
Тихо се стопи в нощта.
Не бях те виждал преди.
Помниш ли?
О-о
Лято вплитах в твоите длани.
О-о
Топла нощ в луна огряна.
О-о
Времето за нас бе спряло.
Без вина.
Без лъжа.
Без следа.
Двамата с теб сме рамо до рамо.
Винаги смел герой си в моите очи.
Благодаря ти безкрайно много, татко!
Двамата с теб държим се здраво.
Винаги след порои идват слънчеви дни.
Благодаря ти безкрайно много, татко!
Неразделни сме.
В теб намирам утеха.
Бъди до мен!
Неразделни сме.
В теб намирам утеха.
Остани до мен!
Двамата с теб говорим си прямо.
Ти ме научи как да бъда човек.
Благодаря безкрайно много, татко!
Двамата с теб вървим по-храбро.
Ти ме насочи пак по пътя напред.
Благодаря безкрайно много, татко!
Обич безусловна.
Истинска доброта.
Син и баща.
Угасва тихо златен залез
и жаждата стопява той в мен.
Нима не чуваш времето мълчи… Бяла сянка.
С косите ти нощта прегръщам,
нали така в нас остава тя.
Притихнала дори реката спи.
Усещам вкус на грях в тъмнината.
Към мен вървиш без страх.
О, сън мой бял,
няма грях в тишината.
Очи от звезден прах.
О, сън мой бял.
Ляга дъхава роса в тревата,
но до теб вода е само тя.
Нима не чуваш времето мълчи… Бяла сянка.
В косите ти нощта ме връщa
и пак така в нас остава тя.
А ти сега на моето рамо спиш.
Усещам вкус на грях в тъмнината.
Към мен вървиш без страх.
О, сън мой бял,
няма грях в тишината.
Очи от звезден прах.
О, сън мой бял.
Тъмна стая,
само аз и ти.
Какво желая
отгатваш с очи.
Може и да е банално,
но се влюбвам, в теб се влюбвам.
Може би е нереално,
но се случва, с мен се случва.
Погледни ме!
Обади ми се, пиши ми,
липсваш ми.
Място и адрес прати ми
където си.
Обади ми се, пиши ми,
липсваш ми.
Не, не ме лъжи.
С мене ако си
трябва ти алиби.
Оо-оо (х2)
Алиби,
трябва ти алиби.
С теб играя
игри за напреднали.
Вече не гадая
днес какво ни предстои.
Може и да е банално,
но се влюбвам, в теб се влюбвам!
Може би е нереално,
но се случва, с мен се случва.
Погледни ме!
Обади ми се, пиши ми,
липсваш ми.
Място и адрес прати ми
където си.
Обади ми се, пиши ми,
липсваш ми.
Не, не ме лъжи.
С мене ако си
трябва ти алиби.
Колко объркани бяхме със теб,
наивни, крехки като захарен памук.
Бавно топи се в чашата лед,
криви сенки играят край мен.
Няма как да забравя всички казани думи,
но как да забравя всички слънчеви сутрини.
Как да забравя всички изминали месеци,
как да забравя дъха на ванилия с бяло лице?
Колко наивни бяхме със теб,
чупливи, леки като тих китарен звук.
Отдавна стопи се последния лед,
не виждам никой и нищо в мен.
Няма как да забравя всички изречени думи,
но как да забравя всички слънчеви сутрини.
Как да забравя всички изминали месеци,
как да забравя дъха на ванилия с бяло лице?
2 след полунощ е, идвам.
Случайност ли е тук, че те виждам?
Очите ни се срещат.
Усмихваш се. Без обещания.
Да, отива ни
залеза с цвят на арония.
Лудостта привлича ни.
Нямаме план в тази еуфория.
Мога ли пак да те имам?
Заедно с теб аз да дишам.
Мога ли пак да те имам?
Единствено теб, кажи?
Всичко движи ни се на каданс.
И в нас събран е целият свят.
Мога ли пак да те имам?
Единствено теб, кажи?
2 след полунощ е, идвам.
Не случайно исках да те видя.
Нямам думи аз за казване,
но сега целувам те, но не давам празни обещания.
Да, отива ни
изгрева с цвят на магнолия.
Лудостта привлича ни.
Нямаме план в тази еуфория.
Мога ли пак да те имам?
Заедно с теб аз да дишам.
Мога ли пак да те имам?
Мога ли пак, кажи?
Всичко движи ни се на каданс.
И в нас събран е целия свят.
Мога ли пак да те имам?
Мога ли пак, кажи?
Снимките черно-бели
ме гледат от стените.
Нотните листа са разпилени,
осветени от звездите.
Една любов.
Едно небе.
Една надежда.
Едно сърце.
Пак да те имам!
Пак да те имам!
Как да запаля
искра в ледено сърце?
Как да запазя
това, което бях за теб?
Не искам да крия себе си
зад каменно лице.
Какво ми направи?
Химера ли си ти?
Обсебени от страстта
в капана на фатално привличане.
Не мога да живея повече така
да нямам теб и ти да нямаш мен.
Като престъпник те следвам навсякъде вечер.
Спира дъхът ми всеки път, когато си близо вече.
Дори и за миг да не виждам алтернатива, любовта ми е жива!
Как да запаля
искра в ледено сърце?
Как да запазя
това, което бях за теб?
Не искам да крия себе си
зад каменно лице.
Какво ми направи?
Химера ли си ти?
Отдадени на сладостта.
Последно телефонно повикване.
Не мога да живея повече така
да нямам теб и ти да нямаш мен.
Като престъпник те следвам навсякъде вече.
Спира светът ми да се върти щом ти си далече.
Дори и за миг самотата да е горчива, любовта ми е жива!
Как да запаля
искра в ледено сърце?
Как да запазя
това, което бях за теб?
Не искам да крия себе си
зад каменно лице.
Какво ми направи?
Химера ли си ти?
В дигитален свят усещаме хлад.
Търсим се в джунгла от образи.
Реклами блестят в заспалия град,
един към друг пак сме тръгнали. (х2)
Как да запаля
искра в ледено сърце?
Как да запазя
това, което бях за теб?
Не искам да крия себе си
зад каменно лице.
Какво ми направи?
Химера ли си ти?
Езикa на омразата го знам перфектно.
С филтър за лице – излъчваме директно.
Простакът с кинтите държи се безобразно,
коконата до него също гледа мазно.
Ритникът на критика удря фронтално.
Системата те мачка още по-брутално.
Глупакът ежи се в мрежите нахално,
да си вулгарен тип минава за нормално.
Спаси ме от гнева в мен.
Спаси ме от греха в мен.
Спаси ме от страха в мен.
Спаси ме от студа в мен.
Подлецът в политиката играе мръсно,
лобира, с пълни шепи гепи чевръсто.
Смешникът смее се, когато ми е тъжно,
сочи с пръст, но в себе си е бъзльо.
Светецът от иконата ме гледа строго,
защото егото е прекалено много.
Скептикът дебне, зад гърба говори лошо,
очи в очи не може, губи дар слово!
Спаси ме от гнева в мен.
Спаси ме от греха в мен.
Спаси ме от страха в мен.
Спаси ме от студа в мен.
Опаковката блести в очите ярко,
но моралът е на прага на фиаско. (4)
Тук е моят дом, вяра и живот.
Тук е моят зов, сила и възход.
Тук е моят свят, истинската любов.
Тук е моят бряг, всеки устрем нов!
Вековна гора –
вълшебна е тя,
с дъха си лекува душата.
Вековна гора
разказва една
легенда за рая на Земята.
Тук е моят храм, мир и светлина.
Тук е моят блян за нашите деца.
Тук е моят път, ценност и съдба.
Тук е моят дълг, смелост за борба!
Вековна гора –
вълшебна е тя,
с дъха си лекува душата.
Вековна гора
разказва една
легенда за рая на Земята.
Вън вали безпаметно дълго
и този мрачен ден, потънал в сън…
Не помня откога дъждът навън оплаква света.
Вече спиш, с очи те изпивам,
усмихваш се насън като дете.
Искам тези дни завинаги
да са само за мен, за мен.
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Tръгвай си, той те очаква,
там е твоят дом и твоят свят.
Ти не търси вина в теб, в нас.
По-добре си върви!
По-добре си върви!
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Ще запомня твоите устни,
как докосваха нощта.
Не ме моли да те потърся –
нямам сила за това.
Крадена любов е половин живот…
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Нищо няма в твоето сърце,
то сякаш е от лед
Нищо няма там
освен голямо не
Поне за мене
Кажи ми някога да,
нека се срещнем
просто така.
И защо ти е този живот
без любов? Без любов?
Нищо няма в твоето сърце.
Писна ми да чувам само думичката не.
Вярно, че в квартала всеки гледа след теб.
Аз обаче зная, че сърцето ти е лед.
Знам, че искаш моята душа.
Не се продава тя.
И не е цена дори
и твоето да.
Поне за мене
Така, че карай да върви,
все пак вече с тебе сме на ти.
Запомних твоя телефон
Чао, бонбон! Чао, бонбонче!
Нищо няма в твоето сърце.
Писна ми да чувам само думичката не.
Вярно, че в квартала всеки гледа след теб.
Аз обаче зная, че сърцето ти е лед.
Когато майка ти ми казва,
че си излязла,
и нямала представа,
къде си вечерта
Разбирам, че ме стяга
сама не си вярва,
но няма как да я откажа
от тези номера
Това се случва много често,
щом имаме среща,
или звъня по телефона
все нещо не върви
И не знам защо се мръщи,
тя бъдещата тъща,
но убеден съм, че не кръшкаш,
а всичко тя върти
Майка ти е крива дето те укрива
И защо? И защо?
Аз ли не разбирам, тя ли не разбира
от любов От любов
Когато майка ти ми казва,
че отдавна си излчзла,
и че нямала представа,
къде си вечерта
Разбирам, че ме стяга
сама не си вярва,
Как да я откажа
от тия номера
По телефона. По домофона.
Писна ми от тия нейни номера.
Не, не, не, не, не става нищо с нас
омръзна ми да ме работи с мазен глас!
Майка ти е крива дето те укрива –
или ти си дива мила?
Аз ли не разбирам, тя ли не разбира –
или ти си дива мила?
Той бе силен мъж-тренираше бокс,
влюбен беше във сестра ми.
Баща ми бе строг, затова стоях на пост,
a те целуваха се дълго.
Каква комбима само – той, сестра ми и аз.
Бях готов на всичко за него
и сега чувам топлия му глас
i думите му живи са в мен:
Припев:
“Никога недей плачи,
дори и силно да боли.
Не спирай ти, не спирай ти!
Никому не се моли,
ставай и напред върви!
Не спирай ти!
Не спирай ти!
Но дойде денят- големият финал
На ринга той излезе първи
Тoва не бе игра, а сделка със смъртта,
изнесоха го цял в кърви.
Лекарят печално промълви:
“Това момче няма да го бъде!”
Плачех аз, а той отвори и каза тихо:
“Графе, мъж бъди!”
Припев:
Не спирай ти!
И мъж бъди!
Не спирай!…
Млади сме, млади
В странна възраст горим
Заблудени и слаби
най-покорно мълчим
И живеем на заем, ден за ден
Не се замисляме
Дребни наслади
замъгляват ума.
И сме тъй мекушави
водени за носа.
Живеем лъжливо, ден за ден
назаем
Човечета гумени без любов
И живеем мъгливо, ден за ден
назаем
Човечета гумени сънуват любов
Не след дълго ще трябва
да напуснем дома.
Ще е късно тогава
да се върнем назад.
Живеем лъжливо, ден за ден
назаем
Човечета гумени без любов
И живеем мъгливо, ден за ден
назаем
Човечета гумени сънуват любов
Събота е днес.
Изведох моя пес.
Вървях по улиците кални
Като побъркан бях
Главата ме боли
от снощния купон
Страхотно беше нали?…
Като побъркан съм.
Мебелите и стените потрошихме
луди диваци, танцуващи в късен час.
Май си спомням, доста че се понапихме.
Апартаментите превърнахме в стъпкан фас.
Майтап голям върнаха се наште.
(А ти ги чакаше утре, нали?)
Здраво загазих. Нищо не опазих
от тия мои приятели добри
О, забравих да ти кажа
полюлеят паднал и масата пробил
Нищо не опазих. Нищо не опазих
от тия мои приятели добри
Оформи се скандал.
Баща ми побеснял,
от яд си счупи очилата.
Аз кротко замълчах
И вече разбрах
купони, но не у нас!
Не съм от тия, гдето съжаляват
утре сме у вас!…
Мебелите и стените потрошихме
луди диваци, танцуващи в късен час.
Май си спомням, доста че се понапихме.
Апартаментите превърнахме в стъпкан фас.
Allright, babe, living life for money,
Allright, babe, `s what you`re doing now.
Allright, babe, I know it isn`t funny.
Allright, babe, quit it for a while.
You wanna be so happy today,
Oh, you`re gonna get it so right.
You`ll never be poor again, again, again
Or else you`re gonna lose your mind.
Will you ever get what you want
You`ll never get it so right.
You`ll hate to be poor again, again, again
Whenever you go. (oh, babe)
Allright, babe, living life for money,
Allright, babe, `s what you`re doing now.
Allright, babe, I know it isn`t funny.
Allright, babe, quit it for a while.
No money can buy you love.
Oh, you`re gonna get this right.
You wanna be poor again, again to have
Sweet lover in the heat of the night.
When he`s gone and you`re alone,
All you`ll gonna do is cry.
You wanna be loved again, again, again
You`ll always need love. (oh, babe)
Allright, babe, living life for money,
Allright, babe, `s what you`re doing now.
Allright, babe, I know it isn`t funny.
Allright, babe, quit it for a while.
Making money, babe, is a bothering life,
And you miss the sweetness when love is around.
Never give in, my babe, to sorrow and lie.
Take the road to Heaven, for Heaven is love.
Allright, babe, living life for money,
Allright, babe, `s what you`re doing now.
Allright, babe, I know it isn`t funny.
Allright, babe, quit it for a while.
Млади сме, млади
В странна възраст горим
Заблудени и слаби
най-покорно мълчим
И живеем на заем, ден за ден
Не се замисляме
Дребни наслади
замъгляват ума.
И сме тъй мекушави
водени за носа.
Живеем лъжливо, ден за ден
назаем
Човечета гумени без любов
И живеем мъгливо, ден за ден
назаем
Човечета гумени сънуват любов
Не след дълго ще трябва
да напуснем дома.
Ще е късно тогава
да се върнем назад.
Живеем лъжливо, ден за ден
назаем
Човечета гумени без любов
И живеем мъгливо, ден за ден
назаем
Човечета гумени сънуват любов
Allright, babe, living life for money,
Allright, babe, `s what you`re doing now.
Allright, babe, I know it isn`t funny.
Allright, babe, quit it for a while.
You wanna be so happy today,
Oh, you`re gonna get it so right.
You`ll never be poor again, again, again
Or else you`re gonna lose your mind.
Will you ever get what you want
You`ll never get it so right.
You`ll hate to be poor again, again, again
Whenever you go. (oh, babe)
Allright, babe, living life for money,
Allright, babe, `s what you`re doing now.
Allright, babe, I know it isn`t funny.
Allright, babe, quit it for a while.
No money can buy you love.
Oh, you`re gonna get this right.
You wanna be poor again, again to have
Sweet lover in the heat of the night.
When he`s gone and you`re alone,
All you`ll gonna do is cry.
You wanna be loved again, again, again
You`ll always need love. (oh, babe)
Allright, babe, living life for money,
Allright, babe, `s what you`re doing now.
Allright, babe, I know it isn`t funny.
Allright, babe, quit it for a while.
Making money, babe, is a bothering life,
And you miss the sweetness when love is around.
Never give in, my babe, to sorrow and lie.
Take the road to Heaven, for Heaven is love.
Allright, babe, living life for money,
Allright, babe, `s what you`re doing now.
Allright, babe, I know it isn`t funny.
Allright, babe, quit it for a while.
Той бе силен мъж-тренираше бокс,
влюбен беше във сестра ми.
Баща ми бе строг, затова стоях на пост,
a те целуваха се дълго.
Каква комбима само – той, сестра ми и аз.
Бях готов на всичко за него
и сега чувам топлия му глас
i думите му живи са в мен:
Припев:
“Никога недей плачи,
дори и силно да боли.
Не спирай ти, не спирай ти!
Никому не се моли,
ставай и напред върви!
Не спирай ти!
Не спирай ти!
Но дойде денят- големият финал
На ринга той излезе първи
Тoва не бе игра, а сделка със смъртта,
изнесоха го цял в кърви.
Лекарят печално промълви:
“Това момче няма да го бъде!”
Плачех аз, а той отвори и каза тихо:
“Графе, мъж бъди!”
Припев:
Не спирай ти!
И мъж бъди!
Не спирай!…
Ужасно грозен аз съм от дете.
Не ме поглеждай,
сърцето ти ще спре!
Помиярът на съседа отказва да яде,
сутрин зърне ли моето лице.
Припев:
Нетърпимо, несравнимо, непонятно,
безнадеждно съм грозен аз.
Грозно е моето лице,
ала имам златно сърце.
6 девици гинат по мен ден след ден.
Ах, това златно сърце
не, не може да избере от 6 хубавици на ден 1 за мен.
След време към рая литне ли мойта душа,
дано остана грозен аз.
И там да имам свойта земна съдба.
Да-да-да-дааано!
Излизам от блато,
забравен от страха.
Препъвам се във злато,
заровено в прахта.
Примамва ме пустиня със вик за свобода.
През нея ще премина,
след мен тече вода,
след мен тече вода
Абсурдът на разкоша залива пак света.
Удавник, искам още,
забравил за брега.
Останал без стотинка,
празнувам във нощта.
Животът само миг е в прозрачна тишина.
Припев: (х2)
Пустиня, пустиня,
душа от пясък.
Пустиня, безкрайна.
Припев: (х2)
Пустиня, пустиня.
Дявол ли те прати в тоя град
или беше зласъдба?
Две честни сини очи,
ти дойде безшумно в моя свят.
Сякаш бе родена там,
Не бях те виждал преди.
Помниш ли…
Ееей, лято вплитах в твоите длани.
Ехеей, морна нощ в луна обляна.
Ехеей, времето за нас бе спряло.
Без вина, без лъжа, без следа…
Припев:
Помниш ли…
Колко малка бе Земята.
Помниш ли…
Как летяхма над полята.
Как избухваше в свян,
щом докоснех те с длан.
Помниш ли…
Колко пусто стана тук без теб!
Дявол те отне от тоя град
или беше зла съдба.
Две честни сини очи,
отиде си безшумно от моя свят.
Тихо се стопи в нощта,
не бях те виждал преди.
За кой ли път, за кой ли път,
в моя сън пристигаш все по-хубава
и кротко аз със теб вървя
по сините пътеки на нощта.
За кой ли път, за кой ли път,
бързам да те срещна аз във времето
на някой хълм, пред някой праг,
в забравения пристан на някой бряг.
В нощният град, в сънливите улици,
тихо звъни тротоарът под нас,
а ние вървим за никъде тръгнали,
луд съм, луд съм още по тебе аз.
В тъмната стая на старата къща,
бяла икона – лицето ти.
Спомени светят и нежно прегръщат ме,
луд съм, луд съм още по тебе аз.
За кой ли път, за кой ли път,
бързам да те срещна аз във времето
на някой хълм, пред някой праг,
в забравения пристан на някой бряг.
За кой ли път, за кой ли път,
в моя сън пристигаш все по-хубава
и кротко аз със теб вървя
по сините пътеки на нощта.
В нощният град, в сънливите улици,
тихо звъни тротоарът под нас,
а ние вървим за никъде тръгнали,
луд съм, луд съм още по тебе аз.
В тъмната стая на старата къща,
бяла икона – лицето ти.
Спомени светят и нежно прегръщат ме,
луд съм, луд съм още по тебе аз.
Угасва тихо златен залез
и жаждата стопява той в мен
Нима не чуваш времето мълчи…
Бяла сянка.
С косите ти нощта прегръщам
и пак така в нас остава тя.
Нима не чуваш времетомълчи…
Припев:
Усещам вкус на грях
в тъмнината.
Към мен вървиш без страх.
О, сън мой бял,
няма грях в тишината.
Очи от звезден прах.
О, сън мой бял…
Ляга дъхава роса в тревата,
но до теб вода е само тя.
Нима не чуваш времето мълчи.
Бяла сянка.
В косите ти нощта ме връща
и пак така в нас остава тя.
Притихнала дори и реката спи.
Лапите на демон зъл смесиха добро и зло,
с правдата на гладен вълк всичко е добре дошло.
Хората превиха гръб в ужаса на залък слух,
мисълта върти във кръг, абортирала напук.
Разговаряме без звук.
Припев:
Утрешният ден преминава в черно-бяло,
пълзи назад, иска вчерашно начало.
Болната земя родила племе подивяло
умира без светлина.
Без светлина няма път, няма път. (х2)
Припев:
Без светлина няма път, няма път. (х4)
Припев:
Ледено момиче от първата корица,
лед блести в очите слепи за света.
Ледено момиче, една ранена птица
на шарена сергия с картонче и цена.
Носят ни сезоните щастие бодливо,
днес е сладко да си жив утре е горчиво.
За момичето от лед няма цветно няма сиво,
то попаднало е в плен на лице красиво.
Припев:
Времето без милост е, снимката е вече бледа
и момичето от лед смачкано ни гледа.
Утре на сергията броя следващ ще закичат,
редом с голотията ново ледено момиче.
Дълго ли до теб Тя живя
Като дете невинно
В твоя мрачен град
Летеше ден след ден без следа
А Тя бе цвете синьо – не гледаше назад
И няма спомен – извън живота с теб
Тя е Жена
Спомняш си нали своя грах
Когато с друга бяга
Ранена без вина в черни нощи
Угасваше сама – Тя е Жена
Припев:
Седефена легенда – обрекла ме на
Жадна тишина да бродя без подслон
Седефена легенда – разделяме от теб
Приятелю твоя е Тя…
С теб сме не разделни от деца
И аз останах верен
Но в мрака на ноща за Нея мислех
Моята мечта – твоя Жена
Припев:…/x2
Бъди със Нея дори след края на света.
I’m living in a small house
Nature is my life
I’m counting all those long hours
Waiting for you now
Flowers on the table
Angels on my mind
Do you feel the same?
Are you gonna fly with me, baby?
Chorus: (x2)
Break the window
late in the evening
I will wait for you in the dark
Forget about your fears, babe.
I’m driving my car to the next bar
I watch the night
You’re always on my mind
Oh sugar you’re my pretty
You’re my butterfly
Maybe you will come again
To play this game
Come on!
Break the window
Late in the evening the feeling’s great
Together we’ll be happy!
Chorus…
Never play your games when you walk beside me
I catch with another man and you are going
I will make you grow up
With love inside yourself
Are you gonna fly with me, baby?
Дали не ни изпързаляха нещо,
дали бе знак за напразни надежди.
Дали отново бавно наведени
бавно заспиваме и ставаме лесни.
Дали ни сложиха розови лещи,
да бъдем слепи за новите грешки
и цял живот, безкрай,
да маршируваме пак леви-десни.
Но няма шанс като нашите родители
да бъдем сиви безропотни зрители,
не, няма шанс, защото вкусихме свобода.
Вироглаво племе, преродено,
като сутрин след кошмари.
Вироглаво племе търси стреме,
да препусне щуро пак напред.
Вятърът горчи в косите златни,
свикнали на скъп парфюм.
Ангелски очи – алчни за успех
дори надежда няма.
Припев:
Болни, Болни за любов,
странници в един луд свят.
Болни, гладни за любов,
плуваме в море без бряг.
Сива болка спи в тъга незнайна
стресната от евтин шум.
Всъщност не боли,
има само страх без звук душата бяга.
Припев:
Аз съм тук ваш слуга,
дяволски добър съм щом опре до зло.
Създадох ви комфорт да се глезите без край
и пари и власт за алчните ви страсти.
всички богатства ви давам аз
за цял живот, ала без любов.
Загадъчна в прашен мрак дойде при мен,
на сенки от минал свят да вдъхнеш нов живот.
Забравена не спи нощта и слуша как
нашепват косите, че всичко е любов.
Ти си приказна вечер
като пролетен сняг от сребро.
Стой така, рисувам дъха ти с целувка.
Не искам пак да те губя,
свободата намразих без теб.
Бъди до мен.
Жадувам те, бляскава лейди.
Припев:
Влюбени сълзи се търсят.
Колко дни аз загубих в алчна страст?
Влюбени сълзи се сливат.
Колко дни напразно дишах?
Загадъчна в прашен мрак дойде при мен
на сенки от минал свят да вдъхнеш нов живот.
Забравена не спи нощта и слуша как
нашепват косите ти, че всичко е любов.
Мойта малка стая с огледални стени мълчи.
Стой така, боли ме да мисля за утре.
Не искам пак да ет губя,
свободата намразих без теб.
Бъди до мен.
Жадувам, те бляскава лейди.
Припев:
Влюбени сълзи се търсят.
Колко дни аз загубих в алчна страст?
Влюбени сълзи се сливат.
Колко дни напразно дишах?
Загадъчна в прашен мрак дойде при мен
на сенки от минал свят да вдъхнеш нов живот.
Забравена не спи нощта и слуша как
нашепват косите ти, че всичко е любов.
Понеделник сутрин-пачанга,
вторник сутрин-пачанга,
сряда сутрин-пачанга,
четвъртък, петък, събота, неделя…
Понеделник вечер-пачанга,
вторник вечер-пачанга, сряда вечер-пачанга,
четвъртък, петък, събота, неделя…
Припев:
С една е зле, нужни са ти две,
ала със три лесно стават четири.
Пет е добре, ала шест е по-добре,
седмата върви пачанга бясна до зори.
Пачанга, пачанга, пачанга,
фиеста дива до зори. (х2)
Понеделник сутрин – пачанга,
вторник сутрин-пачанга,
сряда сутрин – пачанга,
четвъртък, петък, събота, неделя…
Понеделник вечер-пачанга,
вторник вечер – пачанга,
сряда вечер-пачанга,
четвъртък, петък, събота, неделя…
Припев:
Пачанга, пачанга, пачанга,
фиеста дива до зори. (х2)
Понеделник сутрин,
вторник сутрин,
сряда сутрин,
четвъртък, петък, събота, неделя…
Понеделник вечер,
вторник вечер,
сряда вечер,
четвъртък, петък, събота, неделя…
Еееео, ай, ай, ай, ай, ай. (х4)
Пачанга, пачанга, пачанга,
фиеста дива до зори. (х2)
Вчера имах дълга коса,
днес имам къса коса,
утре ще бъда с гола глава,
вдругиден не знам…
Вчера имах дълга коса,
днес имам къса коса,
утре ще бъда с гола глава .
Вдругиден ще имам ли
глава? /6х/,
не знам дали ще имам…
глава?/6х/
Не знам дали ми трябва…
глава?
Вчера имах дълга коса,
днес имам къса коса,
утре ще бъда с гола глава,
вдругиден не знам…
Вчера имах дълга коса,
днес имам къса коса,
утре ще бъда с гола глава.
Вдругиден ще имам ли
глава? /6х/,
не знам дали ще имам…
глава?/6х/
Не знам дали ми трябва…
глава?
Има бръмбари в главата ми,
бръмбари в главата ми,
само бръмбари в главата ми.
Глава, глава –
тя вече не ми трябва.
Загадъчна в прашен мрак дойде при мен,
на сенки от минал свят да вдъхнеш нов живот.
Забравена не спи нощта и слуша как
нашепват косите, че всичко е любов.
Ти си приказна вечер
като пролетен сняг от сребро.
Стой така, рисувам дъха ти с целувка.
Не искам пак да те губя,
свободата намразих без теб.
Бъди до мен.
Жадувам те, бляскава лейди.
Припев:
Влюбени сълзи се търсят.
Колко дни аз загубих в алчна страст?
Влюбени сълзи се сливат.
Колко дни напразно дишах?
Загадъчна в прашен мрак дойде при мен
на сенки от минал свят да вдъхнеш нов живот.
Забравена не спи нощта и слуша как
нашепват косите ти, че всичко е любов.
Мойта малка стая с огледални стени мълчи.
Стой така, боли ме да мисля за утре.
Не искам пак да ет губя,
свободата намразих без теб.
Бъди до мен.
Жадувам те бляскава лейди.
Припев:
Влюбени сълзи се търсят.
Колко дни аз загубих в алчна страст?
Влюбени сълзи се сливат.
Колко дни напразно дишах?
Загадъчна в прашен мрак дойде при мен
на сенки от минал свят да вдъхнеш нов живот.
Забравена не спи нощта и слуша как
нашепват косите ти, че всичко е любов.
В облак от снежен пух и парченца от сребърна луна
миглите ти ме гъделичкат като вкуса на портокал.
Не ми е нужно друго, нали си близо до мен,
намерих твоето сърце в залива на синьо море.
Там имам само теб и няма друг смисъл в моя живот,
единствено теб искам.
Припев:
Щом земята се върти
и слънцето блести,
щом земята се върти,
ще бъдем аз и ти
вечно умиращи един за друг.
Край райски брегове, пленени от южни ветрове
устните ти ме гъделичкат като солта на слънчоглед.
Душата ми се смее, мога силно да крещя,
намерих твоето сърце в залива на синьо море
Там имам само теб и няма друг смисъл в моя живот,
единствено теб искам.
Припев:
Вечно умиращи един за друг.
И дори да забравиш мойто име, моя глас,
ти ще си останеш единствена за мен.
Щом земята се върти
и слънцето блести,
щом земята се върти,
ще бъдем аз и ти…
Припев:
(х4):
Ще бъдем аз и ти,
вечно умиращи един за друг.
Ден и нощ мисля само за теб
целувам устните, казвам-обичам те.
Ден и нощ, гледам твойте очи,
заспивам сред безброй звезди
сънувам залеза, както преди.
Ден и нощ, потъвам във самота
и чакам да те видя пак,
но знам, че няма те-ти си далеч.
Белите Гълъби…
Ще се срещнат във дъждовни води,
Но дали, но дали…
Ще летят във мечти
Белите Гълъби…
Ще те следват през дванайсет гори
Но дали, но дали…
Ще намериш писмо.
Ден и нощ, отпивам глътки сълзи
изтривам буквите, написани преди
Ден и нощ, потъвам във самота
и чакам да те видя пак,
но знам, че няма те-ти си далеч…
Белите Гълъби,
Ден и нощ,
чакам теб Ден и нощ, чакам теб
Някой ден Чакам теб, ще те видя ли?
Някой ден Чакам теб, ще те видя пак.
Белите Гълъби питат теб:
“Мислиш ли за мен?”
Случайно или не?
В твоя свят при теб дойде,
достатъчно добре, ролите играеше!
Запаси от лъжи, своя гняв прикриваше.
И близък непознат, той за теб оставаше!
Припев:
Тайно те гледа като твой враг,
преследва те навсякъде!
Тайно живее като твой враг,
но пред теб е някой друг!
Тайно те гледа като твой враг,
знае за мечтите ти!
Тайно отдавна той е твой враг,
хвърля прах в очите ти!
Случайно или не?
Твоят свят желаеше.
И без да спре-ограбваше!
С мръсните игри, своя гняв прикриваше!
И близък непознат за теб оставаше!
Тайно те гледа като твой враг,
преследва те навсякъде!
Тайно живее като твой враг,
но пред теб е някой друг!
Тайно те гледа като твой враг,
знае за мечтите ти!
Тайно отдавна той е твой враг,
хвърля прах в очите ти!
Късно е! Вече знаеш кой е той!
Всичко свърши, ти достатъчно изгуби!
Ясно е колко време те е лъгал!
Имаш друго лице и с друго сърце!
Припев:
Тайно те гледа като твой враг,
преследва те навсякъде!
Тайно живее като твой враг,
но пред теб е някой друг!
Тайно те гледа като твой враг,
знае за мечтите ти!
Тайно отдавна той е твой враг,
хвърля прах в очите ти!
Аз не спя.
Навсякъде намират ме очите ти.
Към теб вървя, а прозорците са вече тъмни.
Аз не спя.
Виждам образа ти във витрините.
Така вървя, докато едва навън се разсъмне.
Припев: (х2)
Ако трябва да открадна, за да мога да те имам,
ще открадна, ще излъжа,
но няма да те загубя.
Аз не спя.
Полудявам бавно в рай от мисли.
Към теб вървя, а булевардите са вече тъмни.
Аз не спя.
Няма сън за мене тебе искам.
Така вървя, докато едва навън се разсъмне.
Остави ме да ти дам любов,
безпределна, безсловесна, безусловна, безначална.
Остави ме да ти дам любов,
във която няма роб, защото няма господар.
Остави ме да ти дам любов.
Скъсай кожата си златна и така ме приеми.
Скъсай кожата си златна и така ме приеми.
Остави ме да ти дам любов.
В нея ти да бъдеш аз и аз да бъда ти.
В нея ти да бъдеш аз и аз да бъда ти.
Припев:
Остави ме да ти дам любов. (х7)
Направи ме да ти дам любов.
(х4):
Говори ми за любов,
отведи ме от света.
Говори ми за любов,
направи ме да летя.
Шумът от коли и приказки, които чувам от хората,
до мене стои и мълчи, пепел и сянка от спомена.
Шумът от кафе и устни, които отпиват жадно любов,
до мене стои и мълчи, пепел и сянка от спомена.
Съжалявам, че сгреших и не открих пътя към теб.
Съжалявам, че не разбрах твоя знак.
Ти си отиваш бавно от мен.
Празно остава леглото до мен.
Ти си отиваш бавно от мен.
Няма раздяла, няма любов.
Шумът от вода в чашите, която за миг спира дъха,
до мене стои и мълчи, пепел и сянка от спомена.
Шумът от ръце, докосващи други ръце в цигарен дим,
до мене стои и мълчи, пепел и сянка от спомена.
Съжалявам, че сгреших и не открих пътя към теб.
Съжалявам, че не разбрах твоя знак.
Ти си отиваш бавно от мен.
Празно остава леглото до мен.
Ти си отиваш бавно от мен.
Припев:
Обичах те както аз обичам една жена.
Целувах те както сняг докосва вечерта.
Но нещо скъса се във мен,
преобърна се света,
огъня стана лед,
захвърлен във калта.
Обичах те, както аз обичам една жена.
Мина време от тогава,
от теб като избягах.
Не можех да забравя,
не спрях и не останах.
Аз не казах нито дума,
след всичко преживяно
и дори не казах сбогом,
а просто си отидох.
Припев:
Видях те след години,
по-красива от зората.
Като гръм ме удари
спомена за любовта ни.
Но ти не каза нито дума,
след всичко преживяно
и дори не ме погледна,
а просто си отиде.
Припев:
Обичах те, както аз обичам една жена.
Но ти не каза нито дума,
след всичко преживяно
и дори не ме погледна,
а просто си отиде.
Припев:
Обичах те, както аз обичам една жена.
Давам всичко за теб,
да се върнеш пак при мен,
Сърцето ми бие за теб,
за нежното ти лице.
Давам всичко за теб,
дори да чувстам само студ.
Душата си давам за теб,
но в животът ти има друг.
За последен път
виждам утрото в твоите очи.
Вали тъжен дъжд
по запустелите улици.
Припомни ми,
че обичала си ме някога.
Давам всичко за теб
в празнотата на града.
Сърцето ми бие за теб,
коленичил пред твойта врата.
Давам всичко за теб
за вълшебният ти глас.
Душата си давам за те,
но ти не вярваш в това.
За последен път
виждам утрото в твоите очи.
Вали тъжен дъжд
по запустелите улици
Припомни ми,
че обичала си ме някога.https://open.spotify.com/track/3RqLX2qjmnj9T4a9vefGTU?si=22533e8d047147a5
Там, където остави любовта,
където угасна една звезда
отново ще се появиш.
Където се сляха две тела,
където отпадна една сълза
отново ще се появиш.
Но няма да видиш моето лице
и няма да бъдеш в моето сърце.
Имаш нужда от мен като огън във вода,
но щом стигнеш до брега ще е вече късно.
Имаш нужда от мен като пясък от вълна,
но щом стигнеш до брега ще е вече късно.
Там, където повярвах в чудеса,
където играехме като деца
отново ще се появиш.
Kъдето забрави за любовта,
където падна една сълза,
отново ще се появиш.
Но няма да видиш моето лице
и няма да бъдеш в моето сърце.
Имаш нужда от мен като огън във вода,
но щом стигнеш до брега ще е вече късно.
Имаш нужда от мен като пясък от вълна,
но щом стигнеш до брега ще е вече късно.
Толкова истинска до мен си заспилава
Невинна и приказна,като вятър в далечни гори
Как си ме искала и как си ме мразела
Но тайно си идвала в моят дом от слънчеви дни
Припев
Не ме лъжи, не знаеш ли
След теб остават горчиви следи
Не ме лъжи виждаш ли
Че раняваш с отровни стрели
Толкова истинска до мен си заспилава
Невинна и приказна,като вятър в далечни гори
Колко си бягала и колко си лъгала
Но пак си се връщала в моят
дом от слънчеви дни
Припев
Толкова истинска или измислена
Като падаща звезда, когато си …….
Тайно си идвала в моят дом от слънчеви дни
Тихо си тръгвала, отнова забравила
Че ранената си ти
Припев х3
С бяла кожа, черни вежди,
тя усеща когато я гледам.
С влажен поглед, дълги мигли,
дъхът ми спира когато ме гледа.
Стъпва боса с нежни пръсти
и едва ме докосва с ръката си.
Тя целува с топли устни
и събужда вулкан в душата ми.
Тя върви по ръба на вълните,
слива се с въздуха който дишам.
Крие се в звука бледа сянка,
тя лети във съня паднал ангел.
Стъпва боса с нежни пръсти
и едва ме докосва с ръката си.
Тя целува с топли устни
и събужда вулкан в душата ми.
Тя върви по ръба на вълните,
слива се с въздуха който дишам.
Крие се в звука бледа сянка,
тя лети във съня паднал ангел.
Тя върви по ръба,
тихо стъпва и се усмихва
паднал ангел.
Аз вървя по ръба,
следвам я, мъча се да я стигна
паднал ангел.
Тя върви по ръба на вълните,
слива се с въздуха който дишам.
Крие се в звука бледа сянка,
тя лети във съня паднал ангел.
Тя върви по ръба,
тихо стъпва и се усмихва
паднал ангел.
Аз вървя по ръба,
следвам я, мъча се да я стигна
паднал ангел.
Тя върви по ръба,
тихо стъпва и се усмихва паднал ангел.
Там, където остави любовта,
където угасна една звезда
отново ще се появиш.
Където се сляха две тела,
където отпадна една сълза
отново ще се появиш.
Но няма да видиш моето лице
и няма да бъдеш в моето сърце.
Имаш нужда от мен като огън във вода,
но щом стигнеш до брега ще е вече късно.
Имаш нужда от мен като пясък от вълна,
но щом стигнеш до брега ще е вече късно.
Там, където повярвах в чудеса,
където играехме като деца
отново ще се появиш.
Kъдето забрави за любовта,
където падна една сълза,
отново ще се появиш.
Но няма да видиш моето лице
и няма да бъдеш в моето сърце.
Имаш нужда от мен като огън във вода,
но щом стигнеш до брега ще е вече късно.
Имаш нужда от мен като пясък от вълна,
но щом стигнеш до брега ще е вече късно.
Сякаш ти си до мен, а аз до теб,
но не вярваш в съня на елфите,
Сякаш ти си до мен, а аз до теб,
но кристална сълза събуди те.
Открий ме,
в стъпки по брега,
Открий ме,
в полъха на вятъра,
Открий ме,
може би ще съм до теб!
Сякаш ти си до мен, а аз до теб,
но не вярваш в съня на елфите,
Сякаш ти си до мен, а аз до теб,
но кристална сълза събуди те.
Открий ме,
в стъпките по брега,
Открий ме,
в полъха на вятъра,
Открий ме,
може би ще съм до теб!
В дългите нощи,
и в дългите дни,
търсиш ме още,
между ледени стени,
Сезони се гонят,
полудели в мечти,
Сякаш ти си до мен,
а аз до теб!
В дългите нощи,
и в дългите дни,
търсиш ме още,
между ледени стени,
Сезони се гонят,
полудели в мечти,
Сякаш ти си до мен,
а аз до теб!
Дори да простиш, че бях с нея,
дори да простиш, че мисля за нея,
аз не вярвам, че отново ще бъдем както преди.
Дори да простиш всяка дума,
дори да простиш всяка грешка,
няма смисъл да се връщаме назад.
Припев:
Недей да ме молиш при теб да остана, /недей/ 2!
Дори да ме чакаш, отминаха вече дните /за нас/ 2.
Дори да простиш, че си простила,
дори да простиш, че мисля за нея,
ти ще трябва със мен пътя да продължиш.
I don’t know what you want,
I don’t know what you feel,
I don’t know what you want,
so come and set me free.
I don’t know what you know,
I don’t know what you need,
I don’t know what you know,
but come on and dance with me.
Come on baby!
Love you, no I don’t love you
no I don’t love you,
no I don’t, but get up and dance with me,
Come on baby!
Стичат се по тялото ти капки мляко,
опитвам се да ги изпия с мисълта си,
от косите ти капе сок от зряло манго,
в златни олио си къпеш в страстта си.
Разкъсани са дрехите ти по леглото,
прокарвам горещи пръсти по бедрата ти,
целуваш ме така нежно и жестоко,
с устни рисувам по гърдите ти.
Припев:
Докрая с мен остани,
докрая моя ти бъди,
до края с мен стигни,
в екстаза си да изгорим
Изпепеляват ме очите ти маслинови,
кръгли като кръга на моите зеници
по китките си имаш йероглифи татуирани,
и следи от откъснати белезници.
Аз нямам тайни, ти нямаш,
преградите останали са зад гърба ни,
когато съм в теб какво е време,
до края стигаме, кипи кръвта ни.
Угасва тихо златен залез
и жаждата стопява той в мен
Нима не чуваш времето мълчи…
Бяла сянка.
С косите ти нощта прегръщам
и пак така в нас остава тя.
Нима не чуваш времетомълчи…
Припев:
Усещам вкус на грях
в тъмнината.
Към мен вървиш без страх.
О, сън мой бял,
няма грях в тишината.
Очи от звезден прах.
О, сън мой бял…
Ляга дъхава роса в тревата,
но до теб вода е само тя.
Нима не чуваш времето мълчи.
Бяла сянка.
В косите ти нощта ме връща
и пак така в нас остава тя.
Притихнала дори и реката спи.
Сякаш ти си до мен, а аз до теб,
но не вярваш в съня на елфите,
Сякаш ти си до мен, а аз до теб,
но кристална сълза събуди те.
Открий ме,
в стъпки по брега,
Открий ме,
в полъха на вятъра,
Открий ме,
може би ще съм до теб!
Сякаш ти си до мен, а аз до теб,
но не вярваш в съня на елфите,
Сякаш ти си до мен, а аз до теб,
но кристална сълза събуди те.
Открий ме,
в стъпките по брега,
Открий ме,
в полъха на вятъра,
Открий ме,
може би ще съм до теб!
В дългите нощи,
и в дългите дни,
търсиш ме още,
между ледени стени,
Сезони се гонят,
полудели в мечти,
Сякаш ти си до мен,
а аз до теб!
В дългите нощи,
и в дългите дни,
търсиш ме още,
между ледени стени,
Сезони се гонят,
полудели в мечти,
Сякаш ти си до мен,
а аз до теб!
Толкова истинска до мен си заспилава
Невинна и приказна,като вятър в далечни гори
Как си ме искала и как си ме мразела
Но тайно си идвала в моят дом от слънчеви дни
Припев
Не ме лъжи, не знаеш ли
След теб остават горчиви следи
Не ме лъжи виждаш ли
Че раняваш с отровни стрели
Толкова истинска до мен си заспилава
Невинна и приказна,като вятър в далечни гори
Колко си бягала и колко си лъгала
Но пак си се връщала в моят
дом от слънчеви дни
Припев
Толкова истинска или измислена
Като падаща звезда, когато си …….
Тайно си идвала в моят дом от слънчеви дни
Тихо си тръгвала, отнова забравила
Че ранената си ти
Припев х3
Ден и нощ мисля само за теб,
целувам устните, казвам – обичам те.
Ден и нощ гледам твойте очи,
заспивам сред безброй звезди.
Сънувам залеза, както преди.
Ден и нощ потъвам в самота
и чакам да те видя пак,
но знам, че няма те, ти си далеч.
Белите гълъби
ще се срещнат във дъждовни води,
но дали, но дали…
ще летят във мечти.
Белите гълъби
ще те следват през дванайсет гори,
но дали, но дали…
ще намериш писмо.
Ден и нощ отпивам глътки сълзи,
изтривам буквите, написани преди.
Ден и нощ потъвам в самота
и чакам да те видя пак,
но знам, че няма те, ти си далеч…
Белите гълъби
ще се срещнат във дъждовни води,
но дали, но дали…
ще летят във мечти.
Белите гълъби
ще те следват през дванайсет гори,
но дали, но дали…
ще намериш писмо.
Някой ден, някой ден чакам теб, ще те видя ли?
Някой ден, някой ден чакам теб, ще те видя пак.
Белите гълъби питат теб:
“Мислиш ли за мен?” (х2)
Загадъчна в прашен мрак дойде при мен,
на сенки от минал свят да вдъхнеш нов живот.
Забравена не спи нощта и слуша как
нашепват косите, че всичко е любов.
Ти си приказна вечер
като пролетен сняг от сребро.
Стой така, рисувам дъха ти с целувка.
Не искам пак да те губя,
свободата намразих без теб.
Бъди до мен.
Жадувам те, бляскава лейди.
Припев:
Влюбени сълзи се търсят.
Колко дни аз загубих в алчна страст?
Влюбени сълзи се сливат.
Колко дни напразно дишах?
Загадъчна в прашен мрак дойде при мен
на сенки от минал свят да вдъхнеш нов живот.
Забравена не спи нощта и слуша как
нашепват косите ти, че всичко е любов.
Мойта малка стая с огледални стени мълчи.
Стой така, боли ме да мисля за утре.
Не искам пак да ет губя,
свободата намразих без теб.
Бъди до мен.
Жадувам, те бляскава лейди.
Припев:
Влюбени сълзи се търсят.
Колко дни аз загубих в алчна страст?
Влюбени сълзи се сливат.
Колко дни напразно дишах?
Загадъчна в прашен мрак дойде при мен
на сенки от минал свят да вдъхнеш нов живот.
Забравена не спи нощта и слуша как
нашепват косите ти, че всичко е любов.
Безумно искам те,
умирам и се раждам теб.
Копнея да те имам сега,
да шепнем тайни в нощта.
Не искам нищо друго от света,
а да си сгушена до мен.
Аз отдавна чаках тебе.
Безумно искам те
в този миг.
Толкова по-силно искам те
и от преди.
Да може времето да спре
за теб и мен.
Безумно искам те,
умирам и се раждам теб.
Сияние с ангелско лице
изгаря всичко в мен.
Най-малките неща почувствани
живеят в думи неказани.
Не искам нищо друго от света,
а да си сгушена до мен.
Аз отдавна чаках тебе.
Безумно искам те
в този миг.
толкова по-илно искам те
и от преди.
Да може времето да спре
за теб и мен.
Безумно искам те до мен! /2х/
Силно искам те до мен! /2х/
Безумно искам те до мен!
Силно желая те!
Шумът от коли и приказки, които чувам от хората,
до мене стои и мълчи, пепел и сянка от спомена.
Шумът от кафе и устни, които отпиват жадно любов,
до мене стои и мълчи, пепел и сянка от спомена.
Съжалявам, че сгреших и не открих пътя към теб.
Съжалявам, че не разбрах твоя знак.
Ти си отиваш бавно от мен.
Празно остава леглото до мен.
Ти си отиваш бавно от мен.
Няма раздяла, няма любов.
Шумът от вода в чашите, която за миг спира дъха,
до мене стои и мълчи, пепел и сянка от спомена.
Шумът от ръце, докосващи други ръце в цигарен дим,
до мене стои и мълчи, пепел и сянка от спомена.
Съжалявам, че сгреших и не открих пътя към теб.
Съжалявам, че не разбрах твоя знак.
Ти си отиваш бавно от мен.
Празно остава леглото до мен.
Ти си отиваш бавно от мен.
ПРИПЕВ:
Обичам да ме вали дъжда,
когато съм до теб и се усмихваш. (x2)
Обичам да заспивам до теб
и да чувствам как ти заспиваш до мен.
Обичам да целувам теб,
да усещам устните ти близо до моите.
Обичам да се будя до теб
и да виждам как ти се будиш до мен.
Обичам да целувам теб,
да прегръщам теб,да обичам теб.
ПРИПЕВ:
Обичам да ме вали дъжда,
когато съм до теб и се усмихваш. (x4)
Обичам да се любя с теб
и да чувствам как ти се любиш с мен.
Обичам да докосвам теб
така както не съм докосвал никога.
Обичам да сънувам теб
да усещам как ти сънуваш мен.
Обичам да се смея с теб,
да прегръщам теб,да обичам теб.
ПРИПЕВ:
Обичам да ме вали дъжда,
когато съм до теб и се усмихваш.(да обичам теб…) (x4)
Обичам да ме вали дъжда,
когато съм до теб и се усмихваш. (x4)
Давам всичко за теб,
да се върнеш пак при мен,
Сърцето ми бие за теб,
за нежното ти лице.
Давам всичко за теб,
дори да чувстам само студ.
Душата си давам за теб,
но в животът ти има друг.
За последен път
виждам утрото в твоите очи.
Вали тъжен дъжд
по запустелите улици.
Припомни ми,
че обичала си ме някога.
Давам всичко за теб
в празнотата на града.
Сърцето ми бие за теб,
коленичил пред твойта врата.
Давам всичко за теб
за вълшебният ти глас.
Душата си давам за те,
но ти не вярваш в това.
За последен път
виждам утрото в твоите очи.
Вали тъжен дъжд
по запустелите улици
Припомни ми,
че обичала си ме някога.
Вън вали безпаметно дълго
и този мрачен ден, потънал в сън…
Не помня откога дъждът навън оплаква света.
Вече спиш, с очи те изпивам,
усмихваш се насън като дете.
Искам тези дни завинаги
да са само за мен, за мен.
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Tръгвай си, той те очаква,
там е твоят дом и твоят свят.
Ти не търси вина в теб, в нас.
По-добре си върви!
По-добре си върви!
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Ще запомня твоите устни,
как докосваха нощта.
Не ме моли да те потърся –
нямам сила за това.
Крадена любов е половин живот…
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Дори да простиш, че бях с нея,
дори да простиш, че мисля за нея,
аз не вярвам, че отново ще бъдем както преди.
Дори да простиш всяка дума,
дори да простиш всяка грешка,
няма смисъл да се връщаме назад.
Припев:
Недей да ме молиш при теб да остана, /недей/ 2!
Дори да ме чакаш, отминаха вече дните /за нас/ 2.
Дори да простиш, че си простила,
дори да простиш, че мисля за нея,
ти ще трябва със мен пътя да продължиш.
Не плачи за мен, не потъвай в мрак,
знам ще съм до теб, но не и в този свят.
Открадни за мен още час живот,
за да мога пак да бъда с тебе аз.
Питам се защо случи се това –
някой размени живота с вечността.
Само ако има рай, ще съм там близо,
за да стопля мислите, посивели от тъга.
Само ако има рай, ще крещя силно,
но не плачи за мене ти, а в сън ме превърни.
Не плачи за мен, не угасвай в мрак,
имаш цял живот тук на този свят.
Но запази за мен спомена – любов,
ще дойде време пак да бъда с тебе аз.
Само ако има рай, ще съм там близо,
за да стопля мислите, посивели от тъга.
Само ако има рай, ще крещя силно,
но не плачи за мене ти, а в сън ме превърни.
Ако има рай, ще съм там близо до теб. (х4)
Всеки ден мисълта за теб,
кара ме да бъда най-щастливия човек на света.
Всеки ден твоят силует,
кара ме да полудявам без да знам и аз защо.
Всеки ден мисълта за теб
ме кара да се чувствам добре.
Всеки ден мисълта за теб
ме прави най-щастливия човек на света.
And I feel good.
And I feel good.
Всеки ден мисълта за теб,
кара ме да правя най-абсурдните за мен неща.
Всеки ден твоят силует,
кара ме да искам да те имам точно тук и сега.
Всеки ден мисълта за теб
ме кара да се чувствам добре.
Всеки ден мисълта за теб
ме прави най-щастливия човек на света.
Бих продал всички неща,
за да мога да съм с тебе сега.
Бих заложил четвърт от мойта душа,
за да мога да те имам сега.
And I feel good.
And I feel good.
Всеки ден мисълта за теб,
кара ме да бъда най-щастливия човек на света.
Всеки ден твоят силует,
кара ме да полудявам без да знам и аз защо.
Всеки ден мисълта за теб
ме кара да се чувствам добре.
Всеки ден мисълта за теб
ме прави най-щастливия човек на света.
Свети слънце в очите ти щом погледнеш към мен.
Има вятър в косите ти щом си тук до мен.
Трябва ли да чакам вечерта за да съм отново с теб?
Трябва ли да бягам от това, че живееш в мойто сърце?
Прегърни ме и от мен вземи целия свят.
Свети слънце в очите ти щом погледнеш към мен.
Има вятър в косите ти щом си тук до мен.
Искам да останеш с мен сега, да се слеем с изгрева.
Искам да не тръгваш никога, да се потопим в любовта си.
Прегърни ме и от мен вземи целия свят.
Свети слънце в очите ти щом погледнеш към мен.
Има вятър в косите ти щом си тук до мен.
Свети слънце в очите ти щом погледнеш към мен.
Има вятър в косите ти щом си тук до мен.
Свети слънце в очите ти щом погледнеш към мен.
Има вятър в косите ти щом си тук до мен.
Държах в ръцете си любимите ти цветя,
не намерих теб, да ти ги подаря
и тръгнах бавно, обратно към моя град,
а там ме чакаше пак онази самота…
Колко много въпроси без отговори,
стоят пред мен, уморени от времето.
Две думи, две думи, две думи,
две думи ти кажи ми! (х2)
Държиш в ръцете си любимите си цветя,
ти не срещна мен да ти ги подаря..
прибрах се бавно в заспалия тъмен град,
застанал тихо между любовта и ревноста.
Колко много въпроси без отговори…
стоят пред мен, уморени от времето.
Две думи, две думи, две думи,
две думи ти кажи ми! (х2)
Колко много въпроси без отговори,
стоят пред мен, уморени от времето.
Две думи, две думи, две думи,
две думи ти кажи ми! (х8)
Без посока вървиш
към бели, несбъднати мигове,
страхуваш се на къде и как да продължиш.
силно искаш да крещиш,
намерил свободата си.
И няма какво да губиш, нужно е да продължиш!
Припев:
Трябва да искаш нещо да промениш,
трябва да можеш вече да спреш да мълчиш,
ти имаш нещо,
което да кажеш пред всички високо на глас.
А тези, които те карат безмълвно да живееш
на забавен каданс.
Затънал, продава души –
модерни герои измислени,
гримирали лицата си с усмихнати черти.
Това, което си бил преди
е част от епизоди минали.
Сега откриваш, че може отново
да се чувстваш жив!
Припев:
Трябва да искаш нещо да промениш,
трябва да можеш вече да спреш да мълчиш,
ти имаш нещо,
което да кажеш пред всички високо на глас.
А тези, които те карат безмълвно да живееш
на забавен каданс.
Ще бъдеш ли до мен,
когато слънцето изгрее?
Ще бъдеш ли до мен,
щом падне пак нощта?
Ще бъдеш ли до мен,
когато лицето ти се смее?
Ще бъдеш ли до мен,
щом усетиш ей така…
Ти си вятъра в мен,
дори вълните шептят за теб,
когато си далеч.
Ти си ангела в мен,
събуден от божествен сън.
Ти си моя свят.
Ти си вятъра в мен,
дори вълните шептят за теб,
когато си далеч.
Ти си ангела в мен,
събуден от божествен сън.
Ще бъдеш ли до мен? (х2)
Ще бъдеш ли до мен,
когато вече нищо няма?
Ще бъдеш ли до мен,
ако изгубиш себе си?
Ще бъдеш ли до мен,
когато вечер си лягам?
Ще бъдеш ли до мен,
щом отмине младостта ни?
Ти си вятъра в мен,
дори вълните шептят за теб,
когато си далеч.
Ти си ангела в мен,
събуден от божествен сън.
Ти си моя свят.
Ти си вятъра в мен,
дори вълните шептят за теб,
когато си далеч.
Ти си ангела в мен,
събуден от божествен сън. (х2)
Колко объркани бяхме със теб,
наивни, крехки като захарен памук.
Бавно топи се в чашата лед,
криви сенки играят край мен.
Няма как да забравя всички казани думи,
но как да забравя всички слънчеви сутрини.
Как да забравя всички изминали месеци,
как да забравя дъха на ванилия с бяло лице?
Колко наивни бяхме със теб,
чупливи, леки като тих китарен звук.
Отдавна стопи се последния лед,
не виждам никой и нищо в мен.
Няма как да забравя всички изречени думи,
но как да забравя всички слънчеви сутрини.
Как да забравя всички изминали месеци,
как да забравя дъха на ванилия с бяло лице?
Може би сега ще ме молиш
да мога да реша забравя това,
което вече отдавна съм ти простил.
Може би сега ще се чудиш
как не си могла
да останеш до мен,
да останеш до мен.
Не чувствам вина за теб и мен.
Не искам да знам къде си сега.
А ти вървиш във лабиринт от спомени
сама без бряг.
Не чувствам вина за теб и мен.
Не искам да знам къде си сега.
А ти вървиш във лабиринт от спомени
сама без бряг.
Празни погледи, празни хора
преминават бързо пред твоите очи
в самотните дълги, студени дни.
Но в спомените пак ме виждаш
и в мислите си отново до мен,
си отново до мен.
Не чувствам вина за теб и мен.
Не искам да знам къде си сега.
А ти вървиш във лабиринт от спомени
сама без бряг.
Не чувствам вина за теб и мен.
Не искам да знам къде си сега.
А ти вървиш във лабиринт от спомени
сама без бряг.
Много са причините да стигнем до тук.
Много са причините да станем други.
Много са причините със теб да се нараним.
Много са причините да стигнем до тук.
Много са причините да станем други.
Но нека се погледнем без вина.
Не чувствам вина за теб и мен.
Не искам да знам къде си сега.
А ти вървиш във лабиринт от спомени
сама без бряг.
Не чувствам вина за теб и мен.
Не искам да знам къде си сега.
А ти вървиш във лабиринт от спомени
сама без бряг.
Много са причините да стигнем до тук.
Много са причините да станем други.
Много са причините със теб да се нараним.
Много са причините да стигнем до тук.
Много са причините да станем други.
Но нека се погледнем без вина.
Не чувствам вина за теб и мен.
Не искам да знам къде си сега.
А ти вървиш във лабиринт от спомени
сама без бряг.
Не чувствам вина за теб и мен.
Не искам да знам къде си сега.
А ти вървиш във лабиринт от спомени
сама без бряг.
Зелени и кафяви, четири тъжни очи
гледат се дълго, по – дълго от един миг.
Кафяви и зелени, четири тъжни очи,
гледат се нежно, по – нежно от детски мечти.
За да се срещнем, когато трябва
и да прошепнем че няма как да спрем любовта.
За да се скрием от стари рани
и да открием че няма как да спрем любовта
любовта …
Зелени и кафяви, четири тъжни очи
разменят света си така неусетно почти
Кафяви и зелени, четири тъжни очи
бавно заспиват така неусетно сами.
За да се срещнем, когато трябва
и да прошепнем, че няма как да спрем любовта.
За да се скрием от стари рани,
и да открием че няма как да спрем любовта.
Във дълбоки води,
влюбени аз и ти се потапяме без да питаме защо.
Моите и твоите очи сливат се със звезди
и блестят във нощта … дълго.
За да се срещнем, когато трябва
и да прошепнем, че няма как да спрем любовта.
За да се скрием от стари рани,
и да открием, че няма как да спрем любовта. (х2)
Бодлива тел от раждясали чувства
пробожда всеки сантиметър от нас.
Какво остана от илюзиите детски,
смазани от реалността?
Бодлива тел от раждясали мисли
пробожда всяка част от ума.
Можем само много да мразим
и да бягаме далече от себе си.
Вече не чуваме шума на вълните,
вече не виждаме чудеса.
Вече не чувстваме вкуса на сълзите,
изплакани преди да срещнем любовта.
Вече не можем силно да обичаме,
вече в Бог не вярваме, което е жалко.
Вече да бъдем различни не искаме,
а вървим в коловози от правила.
Не е ли време да погледнем
живота честно в очи? (х2)
Бодлива тел от раждясали чувства
пробожда всеки сантиметър от нас,
а някъде там чака някой да му подадем рък.
Вече не чуваме шума на вълните,
вече не виждаме чудеса.
Вече не чувстваме вкуса на сълзите,
изплакани преди да срещнем любовта.
Не е ли време да погледнем
живота честно в очи? (х2)
Така като те гледам, май си известен.
Господин престувка – дъвка надувка.
Така като те гледам, май си известен.
Господин престувка – голяма надувка!
Не знам откъде ти дойде, с изкривено лице,
да казваш кое е добре и кое е зле.
Измислени правила, чути недочути неща.
В телевизора дебне твойта глава.
Ловци за слава, кого заблуждават?!
С фалшиви гримаси и заучени фрази.
Така като те гледам, май си известен.
Господин престувка – дъвка надувка.
Така като те гледам, май си известен.
Господин престувка – голяма надувка!
Случайно или не
в твоя свят
при теб дойде
Достатъчно добре
ролите
играеше.
Зад маска от лъжи
своя гняв
прикриваше
и близък непознат
той за теб оставаше.
Тайно те гледа като твой враг
следва те навсякъде!
Тайно живее като твой враг,
но пред теб е някой друг!
Тайно те гледа като твой враг-
знае за мечтите ти!
Тайно отдавна, той е твой враг-
хвърля прах в очите ти!
Случайно или не
твоя свят
желаеше
и лесно го превзе
без да спре
ограбваше.
Зад мръсните игри
своя гняв
прикриваше
и близък непознат
той за теб оставаше.
Тайно те гледа като твой враг
следва те навсякъде!
Тайно живее като твой враг,
но пред теб е някой друг!
Тайно те гледа като твой враг-
знае за мечтите ти!
Тайно отдавна, той е твой враг-
хвърля прах в очите ти!
Късно е!
Вече знаеш кой е той!
Всичко свърши,ти
достатъчно изгуби!
Ясно е!
Колко време те е лъгал!
Бил е с друго лице
и със друго сърце!
Тайно те гледа като твой враг
следва те навсякъде!
Тайно живее като твой враг,
но пред теб е някой друг!
Тайно те гледа като твой враг-
знае за мечтите ти!
Тайно отдавна, той е твой враг-
хвърля прах в очите ти!
Като вятър в пустиня се носиш,
по-красива от белите нощи,
тихо пристъпваш, мен да прегърнеш.
Безполезни са всичките думи
да опишат света помежду ни,
как се допълваме, как се обичаме…
Аз без теб не мога,
аз без теб съм никой.
Животът е само един миг,
този миг е твой… (х2)
Ти си мойта вяра,
ти си мойта любов…
В очите детски те виждам,
отразена как се усмихваш.
Тихо пристъпвам, теб да прегърна.
Има смисъл във всяка минута,
любовта не е измама
в този един миг, наречен “живот”
Аз без теб не мога,
аз без теб съм никой.
Животът е само един миг,
този миг е твой… (х2)
Безполезни са всичките думи
да опишат света помежду ни.
Има смисъл във всяка минута,
любовта не е измама…
Ти си въздухът, който дишам…
Аз без теб не мога,
аз без теб съм никой.
Животът е само един миг,
този миг е твой… (х4)
Без теб не мога!
Без теб съм никой!
Провокираш съвестта ми щом те погледна.
Използваш слабостта, че силно привличаш ме.
Съблазняваш личността ми без нито дума.
Ти предизвикваш желание.
Нищо няма да те спре да стигнеш до мен.
Пренебрегваш всеки опит да кажа – “Не”.
Нищо няма да те спре да стигнеш до мен.
Без глас управляваш ме.
Оставяш следи по тялото ми, като капки парфюм се впиваш в кожата ми.
Оставяш следи по тялото ми, като капки парфюм се впиваш в кожата ми.
Оставяш следи …
Изтриваш паметта ми, щом ме докоснеш.
Фантазираш си неща, които да правиш с мен.
Блокираш паметта ми само със поглед.
Ти предизвикваш желание.
Нищо няма да те спре да стигнеш до мен.
Пренебрегваш всеки опит да кажа – “Не”.
Нищо няма да те спре да стигнеш до мен.
Без глас управляваш ме.
Оставяш следи по тялото ми, като капки парфюм се впиваш в кожата ми.
Оставяш следи по тялото ми, като капки парфюм се впиваш в кожата ми.
Оставяш следи …
Нищо няма да те спре да стигнеш до мен.
Пренебрегваш всеки опит да кажа – “Не”.
Нищо няма да те спре да стигнеш до мен.
Без глас управляваш ме.
Оставяш следи по тялото ми, като капки парфюм се впиваш в кожата ми.
Оставяш следи по тялото ми, като капки парфюм се впиваш в кожата ми.
Оставяш следи … По тялото ми …
Оставяш следи … По тялото ми …
Един безгрижен ден.
Безцелно скитам се нанякъде.
С пясък по дланите
докосвам ръцете й.
Графа: Върни се обратно, викни ме внезапно,
прикрий ме, изтрий ме, няма да казвам на никой за тебе.
Сантра: Стопли ме, губи ме, от други пази ме,
аз съм малко потайна, няма да казвам за никой за тебе.
Припев: Дай ми от мен вземи, без да ме познаваш,
искаш това нали, да сме тяло в тяло .
Дай ми от мен вземи, без да ме познаваш,
без да ме познаваш, ти ме получаваш.
Сантра: Хвани ме на тясно, за мен не е ясно,
прикрий ме, изтрий ме, няма да казвам на никой за тебе.
Графа: Стопли ме, губи ме, от други пази ме,
за малко потайно, няма да казвам за никой за тебе.
Припев: Дай ми от мен вземи, без да ме познаваш,
искаш това нали, да сме тяло в тяло.
Дай ми от мен вземи, без да ме познаваш
без да ме познаваш, ти ме получаваш.
Сантра: Всяка сцена повтарям в ума си, измислена от теб…
Графа: Всеки допир издава вкуса ти, зависим съм от теб …
Спенс : Влизам аз, времето е спряло. СТОП! Мисля, че е много добре за начало.
Гледам двама стоят пред храма, ръка за ръка, викам поредната футболна драма.
В песните се пее за щяло и нещяло, като цяло който носи бяло търси тяло в тяло .
Обаче не си спомням, наистина признавам. Вас двамата от къде ви познавам?
Припев: Дай ми от мен вземи, без да ме познаваш,
искаш това нали, да сме тяло в тяло.
Дай ми от мен вземи, без да ме познаваш,
без да ме познаваш, ти ме получаваш.
Лапите на демон зъл смесиха добро и зло,
с правдата на гладен вълк всичко е добре дошло.
Хората превиха гръб в ужаса на залък слух,
мисълта върти във кръг, абортирала напук.
Разговаряме без звук.
Припев:
Утрешният ден преминава в черно-бяло,
пълзи назад, иска вчерашно начало.
Болната земя родила племе подивяло
умира без светлина.
Без светлина няма път, няма път. (х2)
Припев:
Без светлина няма път, няма път. (х4)
Хиляди истини
от други разказани,
всеки има в себе си една от тях,
а ти дали я откри?
Хиляди възможности
не сме ли изпуснали,
да направим нещо малко, но за някой друг?
Ще можеш ли и ти?
Колко малки сме били за големите мечти.
Бягахме излъгани и боли, бяхме сами.
Колко малко ни дели от големите мечти.
Бягахме излъгани, но можем да бъдем заедно.
Да бъдем с теб едно!
Да бъдем заедно, по-добри!
Много малко трябва.
Хиляди различия
и думи с многоточия,
затвориха очите на душите ни,
а ти дали ги откри?
Хиляди възможности
има останали,
да направим нещо малко, но за някой друг.
Ще можеш ли и ти?
Колко малки сме били за големите мечти.
Бягахме излъгани и боли, бяхме сами.
Колко малко ни дели от големите мечти.
Бягахме излъгани, но можем да бъдем заедно.
Да бъдем с теб едно!
Да бъдем заедно, по-добри!
Много малко трябва.
По-лесно е /х3
да направим нещо малко, но за друг.
По-лесно е /х2
да бъдем заедно, заедно със теб.
Припев:
Колко малки сме били за големите мечти..
Бягахме излъгани..и боли.. Бяхме сами..
Колко малко ни дели от големите мечти..
Бягахме излъгани.. но можем да бъдем заедно,
да бъдем с теб едно, да бъдем заедно по-добри.
Много малко трябва.
Тъмни сенки от безсъние
скрили са се под очите ми.
Откривам се във бледо отражение
на грешките допуснати преди.
Изгубвам се отново в спомени,
с напразните надежди останали.
На хиляди парченца стъклени
в теб разбивам се!
Късно е да казвам, че съжалявам.
За тебе вече сякаш съм невидим.
Късно е да мога лентата да върна.
За тебе вече сякаш съм невидим.
Виждам как през задното стъкло
миналото гледа отстрани.
От празната страна в моето легло
не може да заспи тъгата ми.
Изгубвам се отново в спомени,
с напразните надежди останали.
На хиляди парченца стъклени
в теб разбивам се!
Късно е да казвам, че съжалявам.
За тебе вече сякаш съм невидим.
Късно е да мога лентата да върна.
За тебе вече сякаш съм невидим. /х2
Аз бях там и стана гаф.
Незнам кой е крив, кой е прав?
Всичко правя, както трябва, но…
Аз бях там и стана гаф, не, не –
Не знам как случи се пак?
Всичко се обърква точно накрая.
Сигурно превъртам, време е да призная.
Ние сме една порода –
по-добрите по природа
Ние сме така родени,
с теб квартални джентълмени.
Rock and roll е всеки следващ ден.
Под контрол е всеки нов проблем.
Аз бях там и стана гаф.
Разбивам на пух и прах.
Май нещо правя, не както трябва, но…
Аз бях там и стана гаф.
Не знам как случи се пак?
Блъскам се в прегради, за да успея.
Следват изненади, но накрая се смея.
Ние сме една порода –
по-добрите по природа
Ние сме така родени,
с теб квартални джентълмени.
Rock and roll е всеки следващ ден.
Под контрол е всеки нов проблем.
Граф е на бийт (Хоу)
Гаф направив (Уоу)
Фарел Уилямс ке ни се налюти (Бро)
Ракии лудо болни
Move your body body
Дискотеки полни
Ми се гади – кази
Граф е на бийт (Хоу)
Гаф направив (Уоу)
Ицо Хазарта сега ке се налюти (Брооо)
What are you doing?
А я пак идея нямам
“К’во ме глеаш ся, к’ве ме, к’во ме глеаш ся?”
Аз бях там и стана гаф. (No way)
Не знам как случи се пак. (Окей)
Всичко се обърква точно накрая.
Сигурно превъртам, време е да призная.
Ние сме една порода –
по-добрите по природа
Ние сме така родени,
с теб квартални джентълмени.
Rock and roll е всеки следващ ден.
Под контрол е всеки нов проблем.
Има дим след всяка строфа.
Стреляш в грешната посока към мен
право в целта.
Как досега
живяла съм в заблуда?
Стихове бели от сняг
се разтапят вътре в нас.
Спомен за грях, в замък от страх
една съм била, но сега съм друга.
С мен си, но не си, гледаш настрани.
Погледите в теб се впиват.
С мен си, но не си, тайни казани
между редовете се скриват.
Слухове чувам за други до теб.
Прилики няма в тези преди мен.
След любовна катастрофа
чувствам те с всяка клетка до мен.
Няма война, но сякаш сама
оставаш по принуда.
Облаци черни от гняв
се надигат пак над нас.
Спомен за грях, в замък от страх
една си била, но сега си друга.
С мен си, но не си, гледаш настрани.
Погледите в теб се впиват.
С мен си, но не си, тайни казани
между редовете се скриват
Слухове чувам за други до теб
Прилики няма в следи преди мен
Стихове бели от сняг
се разтапят вътре в нас.
Спомен за грях в замък от страх
една си била, но сега си друга
Облаци черни от гняв
се надигат пак над нас
Спомен за грях в замък от страх
една съм била, но сега съм друга.
Филм с неочакван край
за нас ли е това
или история позната?
Филм с неочакван край
за нас ли е това
или са други правилата?
С мен си, но не си, гледаш настрани
Погледите в теб се впиват
С мен си, но не си, тайни казани
Между редовете се скриват
С мен си, но не си, гледаш настрани
Погледите в теб се впиват
С мен си, но не си, тайни казани
Между редовете се скриват
Слухове чувам за други до теб.
Прилики няма в следи преди мен.
Слухове чувам за други до теб.
Прилики няма в следи преди мен.
Точно днес нямам кеш
Затова ли не звъниш?
Супер стрес, пак съм пеш
Други планове кроиш
Точно днес нямам кеш
Затова ли не звъниш?
Пращам текст не четеш
Номера ли ми въртиш?
Пак съм на червено
Всичко е солено
Супер скъсан, занулен
Зле е определено!
Съдбата подсказва ми нещо – да паля
Към място горещо, където не ти трябва его
Събаряме кули от лего!
Точно днес нямам кеш
Затова ли не звъниш?
Супер стрес, пак съм пеш
Други планове кроиш
Точно днес нямам кеш
Затова ли не звъниш?
Пращам текст не четеш
Номера ли ми въртиш?
Гледаш ме студено, леко озадачено
Наемът е неплатен
Зле е определено!
Съдбата ми подсказва нещо
Да паля към място горещо
Където не ти трябва его
Събаряме кули от лего!
Точно днес нямам кеш
Затова ли не звъниш?
Супер стрес, пак съм пеш
Други планове кроиш
Точно днес нямам кеш
Затова ли не звъниш?
Пращам текст не четеш
Номера ли ми въртиш?
Ако ‘ше те няма като нямам, к’ва любов е т’ва?
Не го вдявам
Трябва ли да вземам като съм дал?
С теб съм и като сме долу, обещавам
Виж, пиша ти на инстаграм, месинджър, скайп
Само като има кеш има и хайп
Т’ва не е причина да ми дадеш край
Любов, но не на всяка цена е моя вайб
Да, днес е кофти, а пък утре ше е чук
Времената се менят и аз май съм дотук
Не искам да купувам целувките ти с кеш
Скъпа, намери си друг
Точно днес нямам кеш
За това ли не звъниш?
Супер стрес, пак съм пеш
Други планове кроиш
Точно днес нямам кеш
За това ли не звъниш?
Пращам текст не четеш
Номера ли ми въртиш?
Изгрява слънцето, усещам те до мен.
Сънувал спомени, споделяш укрилен.
Целуваш ме, обичам те.
Кафето пием, притихнали.
Денят пресрещна ме, останаваме в съня.
Всяка нота е за теб.
Като музика си в мен,
като топлото меко лято
в сърцето ми.
Любовта ми в теб живее.
Песента ми за тебе пее
като нежната златна песен
в сърцето ми.
Шумят дърветата, притихва вечерта.
При мен прибираш се и влиза любовта.
Сънуваш ме, обичам те.
Говорим си прегърнати.
И пак притихваме, потъваме в съня.
Всяка нота е за теб.
Като музика си в мен,
като топлото меко лято
в сърцето ми.
Любовта ми в теб живее.
Песента ми за тебе пее
като нежната златна песен
в сърцето ми.
Ти си моята сутрин, ти си моята песен
Ти си моята песен, моята обич, моето…
Ти си …
/X2/
Всяка нота е за теб.
Като музика си в мен,
като топлото меко лято
в сърцето ми.
Любовта ми в теб живее.
Песента ми за тебе пее
като нежната златна песен
в сърцето ми.
Един до друг едва ли
трябва да сме по-далечни,
какво не сме разбрали
двамата със теб…?
Един на друг сме дали
много, за да сме различни…
В този призрачен град
дали изпитваме страх?
На кой свят съм не знам,
където си – аз съм там!
Един до друг с теб сега
на ръба на лудостта!
На кой свят съм не знам
от много време насам!
Един до друг с теб сега
на ръба на лудостта!
Един до друг сме спрели –
думите ни са излишни…
Какво не сме си взели
двамата със теб…
Един на друг сме дали
много, за да сме различни…
В този призрачен град
дали изпитваме страх?
На кой свят съм не знам,
където си – аз съм там!
Един до друг с теб сега
на ръба на лудостта!
На кой свят съм не знам
от много време насам!
Един до друг с теб сега
на ръба на лудостта!
По-добрата част от мен
може би сега си ти!
Тъмната страна във мен
плаши те, плаши ме…
По-добрата част от мен
може би сега си ти!
Тъмната страна във мен
плаши ме….
Сезоните идват, отиват си,
а ти си някъде там далече.
Задържам гнева в сърцето си,
затварям се в клетка все повече.
Преследват ме мисли изгубени,
дълбоко в себе си опитал да скрия.
Обсебен от твоите образи,
следите ти как да открия?
Погледни пак към мен,
чуй ме как крещя без глас.
Накъде да вървя,
ако няма път за нас? (х2)
Седемте езера притихнали,
навяват топли спомени за нас.
За минали дни забравени,
когато ти беше моето второ аз!
Преследват ме мисли изгубени,
дълбоко в себе си опитал да скрия.
Обсебен от твоите образи,
следите ти как да открия?
Погледни пак към мен,
чуй ме как крещя без глас.
Накъде да вървя,
ако няма път за нас? (х2)
Седемте езера напомнят за това
какви сме били.
Далеч от власт и суета –
какво сме имали и какво сме изгубили.
Седемте езера напомнят за това
какви сме били.
Далеч от алчността –
какво сме имали и какво сме изгубили!
Погледни пак към мен,
чуй ме как крещя без глас.
Накъде да вървя,
ако няма път за нас? (х2)
В този свят – без вина виновен,
няма цвят всеки следващ спомен.
Този път дали ще бъдем други –
на кръстопът, потънал във заблуди.
Скрити в дневника, думите мълчат –
скрити от дъжда, сълзите ни валят.
Скрити в мисълта, въпросите звучат –
скрити от света, мечтите ни горят!
Трябва ли да дам всяка част от мен,
или за теб е все едно?
Трябва ли дотам пак да стигаме,
или за теб е все едно?
Скрити между нас, стените се рушат,
падат изведнъж като домино.
В този свят рано или късно,
сами сме пак, когато ни е трудно.
В този филм коя е мойта роля?
Дали съм бил рицаря без броня?
Скрити в дневника, думите мълчат –
скрити от дъжда, сълзите ни валят.
Скрити в мисълта, въпросите звучат –
скрити от света, мечтите ни горят!
Трябва ли да дам всяка част от мен,
или за теб е все едно?
Трябва ли дотам пак да стигаме,
или за теб е все едно?
Скрити между нас, стените се рушат,
падат изведнъж като домино.
Всички улици ме водят към теб,
там, където ден и нощ се срещат…
В тихи сутрини бледи сенки
само пулса на града усещат.
Вярвам в силата на момента,
в който хората за пръв път се влюбват.
Всяка истина е споделена –
невъзможно е да те загубя!
Не е нужно нищо повече,
стига ми това да знаем, че
помежду ни няма граници
в тези спиращи дъха моменти! (х2)
Всички спомени ме връщат към теб,
там, където времето не ни притиска!
Бавно се топят часовете
в топлината с една усмивка!
Не е нужно нищо повече,
стига ми това да знаем, че
помежду ни няма граници
в тези спиращи дъха моменти! (х2)
Моментите с теб, спиращи дъха! (х2)
Не е нужно нищо повече,
стига ми това да знаем, че
помежду ни няма граници
в тези спиращи дъха моменти! (х2)
Всички улици ме водят към теб.
Бавно се топят часовете…
Още търся те в тъмното,
между книги с празни редове…
Но какво ли е останало,
от това, което бяхме и това, което сме.
Сякаш всичко е изгубено.
С приглушени гласове дано се срещнем!
Чакам те с часове тук, но няма те.
В разтопени ледове плуваме със теб.
Чакам те с часове, още няма те.
В паралелни светове гоним се със теб.
Още търся те в утрото,
между бледосиви цветове.
В нашето безсънно минало,
точно там, където спряхме,
точно там, където сме.
Сякаш всичко е изгубено.
С отмалели колене дано се срещнем!
Чакам те с часове тук, но няма те.
В разтопени ледове плуваме със теб.
Чакам те с часове, още няма те.
В паралелни светове гоним се със теб.
Всяка нощ чувам те, липсваш ми…
Без гласа ти как да заспя?
Шепот от мигове пропуснати…
Тайните на теб ще споделя.
Острови и пътища, хиляди
километри ни делят.
Вятър от сънища сбъднати
искам да ти подаря.
Моят с твоя живот
в един кадър събран е.
Цялата си любов
до днес пазих за теб.
Всеки ден мисля те, липсваш ми…
До срещите минутите броим…
Можем без планове – прегърнати,
двамата света да обиколим.
Острови и пътища, хиляди
километри ще извървим.
Пламък от сънища сбъднати
искам в нас да съхраним.
Моят с твоя живот
в един кадър събран е.
Цялата си любов
до днес пазих за теб.
Пламък от сънища,
съхранен във куфар от спомени.
На чужди пристанища –
двамата от вятъра гонени. /х2
Моят с твоя живот
в един кадър събран е.
Цялата си любов
до днес пазих за теб. /х2
Пламък от сънища,
съхранен във куфар от спомени.
На чужди пристанища –
двамата от вятъра гонени. /х2
Свели поглед в екраните си днес –
без глас се разминаваме,
сякаш във транс сме си купили време,
да го губим в маловажни неща.
Сменена е самоличността!
Загубена е реалността!
Вече никой няма да ме спре
вместо лъжи да казвам истини!
Без страх, стоя лице в лице
срещу това, което всъщност сме!
Впили поглед в екрaните живеем –
пропагандата разменяме
на всички измислени псевдо-герои,
без морал и без никакъв свян!
Сменена е самоличността!
Загубена е реалността!
Вече никой няма да ме спре
вместо лъжи да казвам истини!
Без страх стоя лице в лице
срещу това, което всъщност сме! /х2
Бъдеще и минало
сливат се в мен в едно.
Някъде в тълпата търся знак
като вълк единак в този град.
Между добро и зло
лутам се, питам се защо?
Някъде в тълпата търся знак
като вълк единак в този свят.
Вече никой няма да ме спре
вместо лъжи да казвам истини!
Без страх стоя лице в лице
срещу това, което всъщност сме! /х2
Някъде в тълпата търся знак
като вълк единак в този град.
Някъде в тълпата търся знак
като вълк единак в този свят. /х2
Наранени от думи много пъти повторени,
сякаш страх ни е да сме себе си,между тези стени от лед.
Уморени от чувства, дните ни се изплъзват,
сякаш вярваш ми, но ще можем ли да погледнем пак напред.
Може би аз, може би ти,
ще решиш да продължим или да спрем,
няма ли с теб какво да си кажем?
Може би аз, може би ти,
ще решиш да замълчим,
да разберем, няма ли с теб какво да си кажем?
Уморени от мисли избледнели в мечтите,
сякаш бягаме, но пак стигаме с теб до тези стени от лед.
Наранени от чувства дните ни се изплъзват,
сякаш искаш ме, но далечни сме –
ще погледнем ли пак напред?
Може би аз, може би ти,
ще решиш да продължим или да спрем,
няма ли с теб какво да си кажем?
Може би аз, може би ти,
ще решиш да замълчим, да разберем,
няма ли с теб какво да си кажем?
Дали държим достатъчно един на друг или неизбежно е?
Дали грешим, че заедно отново тук сме или невъзможно е?
Може би аз, може би ти,
ще решиш да продължим или да спрем,
няма ли с теб какво да си кажем?
Може би аз, може би ти,
ще решиш да замълчим, да разберем,
няма ли с теб какво да си кажем? /х2
Следвах инстинкта си
влюбих се без да знам
ще ме обичаш ли
години след началото?
Следвах сърцето си,
верен бях на себе си.
Ти повярва в красотата,
в мойта сила да мечтая…
Ти остави в любовата ми
отпечатъци от рая!
Следвах инстинкта си –
от другите неразбран.
Загледан в очите ти
стоях пред огледалото.
Следвах мечтите си.
Верен бях на себе си.
Ти повярва в красотата,
в мойта сила да мечтая…
Ти остави в любовта ми
отпечатъци от рая!
Следвах инстинкта си,
света обърнах.
С вятърни мелници
борих се да те прегърна.
Следвах инстинкта си,
света обърнах.
Бягах от призраци,
но успях да се върна!
Следвах инстинкта си,
събирах се в твоята длан
Не можех да бъда сам
в черното и бялото.
Следвах сърцето си,
верен бях на себе си.
Ти повярва в красотата,
в мойта сила да мечтая…
Ти остави в любовта ми
отпечатъци от рая!
Следвах инстинкта си,
света обърнах.
С вятърни мелници
борих се да те прегърна.
Следвах инстинкта си,
света обърнах.
Бягах от призраци,
но успях да се върна!
Ти остави в любовта ми
отпечатъци от рая! (х2)
Аз те моля нищо да не казваш –
дълго време играли сме на думи.
Главна роля в твойте драми нямам.
Филми, сцени – пази си ги за други!
Дадох ти достатъчно
много време, за да разбереш.
Опитах се да променя
всичко друго, само не и теб.
За малко ти почти успя
да превземеш моя свят.
Без продължение – за съжаление,
това, без съмнение, епизод последен е!
Аз те моля нищо да не казваш –
дълго време играли сме на думи.
Главна роля в твойте драми нямам!
Филми, сцени – пази си ги за други!
Дадох ти достатъчно
много време, за да избереш.
Поднасях ти букет с цветя
след всяко твое представление.
За малко ти дори не спря
да погледнеш в моя свят.
Без продължение – за съжаление,
това, без съмнение, епизод последен е!
Аз те моля нищо да не казваш –
дълго време играли сме на думи.
Главна роля в твойте драми нямам!
Филми, сцени – пази си ги за други! /x2
Очи неискрени
в капани от лъжи…
Останали сами
с пресъхнали сълзи!
Спектакли бляскави,
превзети реплики!
С корона от бодли,
ти си “Drama Queen”!
Пука ли ти въобще за мен
или за теб съм отминал ден?
Между злобни слова на всяка стена,
написани може би в плен на отчаяние.
Какво си мисля, изправен сам пред света?
Най-добрият приятел ми е съвестта.
Във врага си дори виждам красота.
Пороците не са оправдание!
Каквото и да повтарят, с омраза и да говорят,
каквото и да направят, няма да ме преборят!
Любовта ми дава сила –
завистта ни я отнема.
В мен надежда има,
между нас е споделена.
Любовта ми дава сила,
гневът ни разделя.
В мен надежда има,
светът се променя.
Има надежда за утре.
Има надежда.
Не, не знам дали ти пука
с теб, с нас какво се случва!
Като страница, прелистена, горим.
В юмрука гневът е дим!
Каквото и да повтарят,
с омраза и да говорят,
каквото и да направят,
няма да ме преборят!
Любовта ми дава сила –
завистта ни я отнема
В мен надежда има,
между нас е споделена.
Любовта ми дава сила,
гневът ни разделя.
В мен надежда има,
светът се променя.
Каквото и да повтарят,
с омраза и да говорят,
каквото и да направят,
няма да ме преборят!
Любовта ми дава сила –
завистта ни я отнема
В мен надежда има,
между нас е споделена.
Любовта ми дава сила,
гневът ни разделя.
В мен надежда има,
светът се променя.
Има надежда за утре.
Има надежда.
Любовта ми дава сила, в мен надежда има.
Любовта ми дава сила, в мен надежда има.
Любовта ми дава сила, в мен надежда има.
Любовта ни дава сила, в мен надежда има.
Истински истории
за мечтите ни споделени
на места, където сме били
се връщаме в съня дори.
Няма кой да ни спре
влюбени с теб да сме.
[Припев:]
Огънят в мен гори
и пламъкът си ти
бурята в мен крещи
името ти.
Слънчев ден в далечен град
цветни хора се прегръщат.
Стигаме до тих площад
чувствам близък всеки непознат.
Няма кой да ни спре
влюбени с теб да сме.
[Припев:]
Огънят в мен гори
и пламъкът си ти
бурята в мен крещи
името ти.
Няма кой да ни спре
влюбени с теб да сме.
[Припев: x4]
Огънят в мен гори
и пламъкът си ти
бурята в мен крещи
името ти.
Последвахме мечтите си,
останахме приятели.
Пораснали сме аз и ти,
приятели завинаги.
Вървели сме със теб
по трудните пътеки.
Но всичко е наред,
когато гледаме напред.
Дори да сме сега
пораснали момчета,
оставаме добри,
приятели завинаги.
Винаги винаги с теб.
Винаги винаги сме.
Винаги верни приятели, винаги!
Последвахме мечтите си,
останахме приятели.
Пораснали сме аз и ти,
приятели завинаги.
Винаги силни бяхме.
Винаги един до друг.
Винаги силни бяхме,
приятели завинаги.
Помагали сме с теб.
Говорихме на всеки,
че всичко е наред,
когато гледаме напред.
Приятелство сега,
без липсващи парчета.
По-силни от преди,
приятели завинаги.
Винаги винаги с теб
Винаги винаги сме
Винаги верни приятели, винаги
Последвахме мечтите си,
останахме приятели.
Пораснали сме аз и ти,
приятели завинаги!
Винаги силни бяхме.
Винаги един до друг.
Винаги силни бяхме,
приятели завинаги.
Силни винаги, силни винаги с теб
щом приятели, щом приятели сме /x8
Последната песен, която чу,
от мен тя за теб е написана.
По пътя небесен далеч от тук,
не бързай, не тръгвай – единствена!
Губя надежда.
Мисля за теб.
Да можех да върна
обратно минутите.
Губя представа
къде съм аз.
Да можех да върна
времето назад.
Искам отново
да бъда до теб.
Искам отново
да съм малко дете.
Искам отново
да бъда до теб.
Липсваш ми,
къде си ти?
Последната песен сега звучи.
От мен тя за теб е написана.
Животът чудесен е, ми каза ти.
Не бързай, не тръгвай – единствена!
Губя надежда.
Мисля за теб.
Да можех да върна
обратно минутите.
Губя представа
къде съм аз.
Да можех да върна
времето назад.
Искам отново
да бъда до теб.
Искам отново
да съм малко дете.
Искам отново
да бъда до теб.
Липсваш ми,
къде си ти?
Липсваш ми,
къде си ти?
Последната песен сега звучи.
Животът чудесен е, ми каза ти. (Х4)
Последната среща, последен ден.
Докрая ще помня любовта.
Душата гореща живее в мен.
За теб аз се моля – моя, единствена.
Бавно се разхождам по плажа,
а ти си като танц до мен
и знам – всичко започна там.
Искам сърцето си да ти дам.
И без да се налага да избирам
себе си в теб намирам
знам – всичко започна там.
Искам душата си да ти дам.
Дай ми своята ръка,
към олтара да те заведа.
С тази музика ти да кажеш „Да!“
Дай ми своето сърце
вярвай ми като са две.
Двама на брега – лятна красота.
“Да” кажи ми ти – Да!
Всичко е любов – Да.
“Да” кажи ми ти – Да!
Цял един живот – да, да, да!
Дъждът, когато гали морето,
а ти си като бриз до мен
и знам – всичко започна там.
Искам сърцето си да ти дам.
С тебе под звездите заспивам
аз, няма никога да те предам
всичко започна там.
Искам душата си да ти дам.
Дай ми своята ръка,
към олтара да те заведа.
С тази музика ти да кажеш „Да!“
Дай ми своето сърце
вярвай ми като са две.
Двама на брега – лятна красота.
“Да” кажи ми ти – Да!
Всичко е любов – Да.
“Да” кажи ми ти – Да!
Цял един живот – да, да, да!
Бледият бездомник минава покрай тебе
и без думи просто ти показва
колко болка и тъга се е събрала
в душите на хората без вяра.
Когато срещнеш неговия поглед,
искаш да не си го забелязал,
нямаш сила да попиташ какво изпитва
и от него бързаш да избягаш.
Бледият бездомник навежда своя поглед
и без думи просто отминава,
но в тебе сякаш образа остава
и след време в съня ти той се връща.
Истината искаш този път да чуеш,
от този, който се пише твой приятел,
за грешките в живота, които си допуснал,
от малодушие и страх.
Дали ще имаш още съвест,
да спреш да бъдеш лицемерен.
Да кажеш “не”, когато трябва,
да видиш света си променен.
Дали ще се обърнеш,
да повярваш в мечтите, които си имал,
преди да се превърнеш в изкуствен елемент. (х3)
Булевардите самотни са нощем,
както хората, които съдят ни.
Аз вървя, пак срещу вятъра вървя
и чакам сутринта да дойде, за да заспя.
Светофарите в жълто премигват,
както птиците нащрек стоят.
Аз вървя, пак срещу вятъра вървя
и чакам сутринта да дойде, за да заспя.
Не съм супер герой от някой филм,
а просто мечтател, обикновен човек.
Не съм част от измислен елит,
страничен наблюдател, а обикновен човек.
Празни погледи светят в мрака,
шумни образи на пошлостта.
Аз вървя, пак срещу вятъра вървя
и чакам сутринта да дойде, за да заспя.
Не съм супер герой от някой филм,
а просто мечтател, обикновен човек.
Не съм част от измислен елит,
страничен наблюдател, а обикновен човек.
Горчиви истини угасват в душата,
ярки спомени от младостта.
Аз вървя, пак срещу вятъра вървя
и чакам сутринта да дойде, за да заспя.
В бяла мраморна тишина
Отеква ехото на нашето сбогом
С нови белези от самота
Ще мога ли да обичам отново?
Твърде много пъти имахме всичко
Очите ни от ревност не виждаха това
Твърде много пъти не казвахме нищо
Сърцата ни от гордост не изпитваха вина
Фалшиви струни за финал
Утихват в акорда на времето
Щом толкова любов съм дал
Ще мога ли да обичам отново?
Твърде много пъти имахме всичко
Очите ни от ревност не виждаха това
Твърде много пъти не казвахме нищо
Сърцата ни от гордост не изпитваха вина
Обвинявам те, обвиняваш ме
Как стигнахме до път без изход?
Наранявам те, нараняваш ме
Как така помежду ни скъса се всичко? Всичко
Твърде много пъти имахме всичко
Очите ни от ревност не виждаха това
Твърде много пъти не казвахме нищо
Сърцата ни от гордост не изпитваха вина
Питам те как така стигнахме дотук сега?
Загубихме и двамата, повярвахме на ревността
Питам те как така стигнахме дотук сега?
Загубихме и двамата, повярвахме на ревността
Питах те как така?
Загубихме и двамата
Ех, че хубав ден –
Необикновен
Може без проблем
Да си брънчваш с мен
Искаме да бъдем най
Искаме пари безкрай
Но забравяме и да живеем, май
Мечтая за свят
С по-малко лъжи
В който всеки има втори шанс
Мечтая за свят
Без маски и грим
В който и доброто побеждава
Знам, че в край на сметка
Нищо не става просто ей така
Знам, след всяка пречка
Идва и по-добрата новина
Ех, че хубав ден –
Необикновен
Точният момент –
Сподели го с мен
В замъка на мрака виждам приказно видение,
на върха на ножа търси своето спасение.
Устни побелели ненаситно искат още,
много, много, много, много още.
Припев:
Токов удар, токов удар,
хванат си на тясно в нереален дим.
Токов удар, токов удар,
падаш от небето с размазан грим.
Това, това, това е токов удар.
Убийствено прекрасен танц на лутащи се мебели,
мислиш, че излиташ ала бързо си зад себе си.
Устни побелели ненаситно искат още,
много, много, много, много още.
Остави ме да ти дам любов,
безпределна, безсловесна, безусловна, безначална.
Остави ме да ти дам любов,
във която няма роб, защото няма господар.
Остави ме да ти дам любов.
Скъсай кожата си златна и така ме приеми.
Скъсай кожата си златна и така ме приеми.
Остави ме да ти дам любов.
В нея ти да бъдеш аз и аз да бъда ти.
В нея ти да бъдеш аз и аз да бъда ти.
Припев:
Остави ме да ти дам любов. (х7)
Направи ме да ти дам любов.
(х4):
Говори ми за любов,
отведи ме от света.
Говори ми за любов,
направи ме да летя.
Дай ми своя Бог.
Сила и живот.
Ти си моя древен свят.
Всяка нощ
аз сънувам твоя сън.
Но днес малка си ти.
Нежно пада нощта
за теб и мен.
Утро гали с роса-
сладък плен.
Но не бърза!
И не се гневи!
Утре, може би,
идва твоят звезден час.
Утре, може би,
времето за нас ще спре.
Но днес малка си ти.
Малка си ти.
Кажи ми, че лъжа видяха
очите ми ревниви.
Боли да срещам утрото
без тебе да те има.
Кажи ми, че лъжа видяха там
очите ми ревниви.
Защо да срещам утрото
щом няма да те има?
Ти си светлина, ала студ навява тя.
Ти си светлина, но за друг тя грее.
Ти си светлина, ала студ навява тя.
Ти си светлина, но не е за мене тя.
Защо отново острието сладко
забиваш във сърце ранено?
Огнена любов, без страх,
от твоя поглед пиех.
Защо отново острието сладко
забиваш във сърце ранено?
Огнена любов, без страх,
от твоя поглед пиех.
Ти си светлина, ала студ навява тя.
Ти си светлина, но за друг тя грее.
Ти си светлина, ала студ навява тя.
Ти си светлина, но не е за мене тя.
Уви, видях те, в мрака скрита,
отнесен от страстта безумна
да търсиш ласките на друг.
Върви си, върви си!
Песни от спектакъла “Пипи Дългото чорапче” на Младежки театър “Николай Бинев”
Музика и аранжимент – Графа
Текст – Венцислав Асенов
Звукозапис и микс – Боян Ковачев
Мастеринг – JJ Mastering
Китари, U-bass, клавишни инструменти и програминг: Графа
Солист: Ахмед Юмер
Тромпет: Венцислав Трифонов
Вокален педагог: Гьорги Георгиев – Антика
Песни от спектакъла “Пипи Дългото чорапче” на Младежки театър “Николай Бинев”
Музика и аранжимент – Графа
Текст – Венцислав Асенов
Звукозапис и микс – Боян Ковачев
Мастеринг – JJ Mastering
Китари, U-bass, клавишни инструменти и програминг: Графа
Бас китара: Александър Обретенов
Солисти: Моника Иванова и Мартин Емануилов
Беквокали: Гьорги Георгиев – Антика, Моника Иванова, Графа
Вокален педагог: Гьорги Георгиев – Антика
Песни от спектакъла “Пипи Дългото чорапче” на Младежки театър “Николай Бинев”
Музика и аранжимент – Графа
Текст – Венцислав Асенов
Звукозапис и микс – Боян Ковачев
Мастеринг – JJ Mastering
Клавишни инструменти и програминг: Графа
Солист: Августина-Калина Петкова
Беквокали: Гьорги Георгиев – Антика, Графа, Юли Петров, Ахмед Юмер, Александър Хаджиангелов, Божидар Ангелов, Зорница Маринкова
Вокален педагог: Гьорги Георгиев – Антика
Песни от спектакъла “Пипи Дългото чорапче” на Младежки театър “Николай Бинев”
Музика и аранжимент – Графа
Текст – Венцислав Асенов
Звукозапис и микс – Боян Ковачев
Мастеринг – JJ Mastering
Клавишни инструменти и програминг: Графа
Солист: Августина-Калина Петкова
Беквокали: Гьорги Георгиев – Антика, Графа, Юли Петров, Ахмед Юмер, Александър Хаджиангелов, Божидар Ангелов, Зорница Маринкова
Песни от спектакъла “Пипи Дългото чорапче” на Младежки театър “Николай Бинев”
Музика и аранжимент – Графа Текст – Венцислав Асенов
Звукозапис и микс – Боян Ковачев Мастеринг – JJ Mastering
Клавишни инструменти и програминг: Графа
Солисти: Моника Иванова, Мартин Емануилов
Беквокали: Гьорги Георгиев – Антика, Графа
Виолончело: Виктор Трайков
Вокален педагог: Гьорги Георгиев – Антика
Песни от спектакъла “Пипи Дългото чорапче” на Младежки театър “Николай Бинев”
Музика и аранжимент – Графа
Текст – Венцислав Асенов
Звукозапис и микс – Боян Ковачев
Мастеринг – JJ Mastering
Китари, клавишни инструменти и програминг: Графа
Беквокали: Гьорги Георгиев – Антика, Моника Иванова, Графа
Вокален педагог: Гьорги Георгиев – Антика
Песни от спектакъла “Пипи Дългото чорапче” на Младежки театър “Николай Бинев”
Музика и аранжимент – Графа
Текст – Венцислав Асенов
Звукозапис и микс – Боян Ковачев
Мастеринг – JJ Mastering
Китари, клавишни инструменти и програминг: Графа
Бас китара: Александър Обретенов
Тромпет: Венцислав Трифонов
Солисти: Юли Петров, Ахмед Юмер, Александър Хаджиангелов, Божидар, Йорданов
Беквокали: Гьорги Георгиев – Антика, Моника Иванова, Графа
Вокален педагог: Гьорги Георгиев – Антика
Песни от спектакъла “Пипи Дългото чорапче” на Младежки театър “Николай Бинев”
Музика и аранжимент – Графа
Текст – Венцислав Асенов
Звукозапис и микс – Боян Ковачев
Мастеринг – JJ Mastering
Клавишни инструменти и програминг: Графа
Бас китара: Александър Обретенов
Солисти: Моника Иванова, Августина-Калина Петкова, Мартин Емануилов
Беквокали: Гьорги Георгиев – Антика, Моника Иванова, Графа
Вокален педагог: Гьорги Георгиев – Антика
Песни от спектакъла “Пипи Дългото чорапче” на Младежки театър “Николай Бинев”
Музика и аранжимент – Графа Текст – Венцислав Асенов
Звукозапис и микс – Боян Ковачев Мастеринг – JJ Mastering
Китари, клавишни инструменти и програминг: Графа
Солисти: Юли Петров, Ахмед Юмер, Александър Хаджиангелов, Божидар, Йорданов
Беквокали: Гьорги Георгиев – Антика, Моника Иванова, Графа
Вокален педагог: Гьорги Георгиев – Антика
Песни от спектакъла “Пипи Дългото чорапче” на Младежки театър “Николай Бинев”
Музика и аранжимент – Графа
Текст – Венцислав Асенов
Звукозапис и микс – Боян Ковачев Мастеринг – JJ Mastering
Клавишни инструменти и програминг: Графа
Солисти: Моника Иванова, Юли Петров, Ахмед Юмер, Александър Хаджиангелов, Божидар, Йорданов
Беквокали: Гьорги Георгиев – Антика, Моника Иванова, Графа
Вокален педагог: Гьорги Георгиев – Антика
Песни от спектакъла “Пипи Дългото чорапче” на Младежки театър “Николай Бинев”
Музика и аранжимент – Графа Текст – Венцислав Асенов
Звукозапис и микс – Боян Ковачев Мастеринг – JJ Mastering
Клавишни инструменти и програминг: Графа
Солист: Зорница Маринкова
Беквокали:
Вокален педагог: Гьорги Георгиев – Антика
Песни от спектакъла “Пипи Дългото чорапче” на Младежки театър “Николай Бинев”
Музика и аранжимент – Графа Текст – Венцислав Асенов
Звукозапис и микс – Боян Ковачев Мастеринг – JJ Mastering
Клавишни инструменти и програминг: Графа
Солисти: Юли Петров и Ахмед Юмер
Беквокали: Гьорги Георгиев – Антика, Графа
Вокален педагог: Гьорги Георгиев – Антика
Песни от спектакъла “Пипи Дългото чорапче” на Младежки театър “Николай Бинев”
Музика и аранжимент – Графа Текст – Венцислав Асенов
Звукозапис и микс – Боян Ковачев Мастеринг – JJ Mastering
Китари, клавишни инструменти и програминг: Графа
Солист: Августина-Калина Петкова
Беквокали: Графа Виолончело: Виктор Трайков
Песни от спектакъла “Пипи Дългото чорапче” на Младежки театър “Николай Бинев”
Музика и аранжимент – Графа Текст – Венцислав Асенов
Звукозапис и микс – Боян Ковачев Мастеринг – JJ Mastering
Клавишни инструменти и програминг: Графа
Солист: Моника Иванова
Беквокали: Графа Виолончело: Виктор Трайков
Вокален педагог: Гьорги Георгиев – Антика
Песни от спектакъла “Пипи Дългото чорапче” на Младежки театър “Николай Бинев”
Музика и аранжимент – Графа Текст – Венцислав Асенов
Звукозапис и микс – Боян Ковачев Мастеринг – JJ Mastering
Клавишни инструменти и програминг: Графа
Солист: Августина-Калина Петкова, Божидар Йорданов
Беквокали: Гьорги Георгиев – Антика, Моника Иванова, Графа
Тромпет: Венцислав Трифонов
Песни от спектакъла “Пипи Дългото чорапче” на Младежки театър “Николай Бинев”
Музика и аранжимент – Графа Текст – Венцислав Асенов
Звукозапис и микс – Боян Ковачев
Мастеринг – JJ Mastering
Клавишни инструменти и програминг: Графа Солист: Александър Хаджиангелов
Беквокали: Юли Петров, Ахмед Юмер, Гьорги Георгиев-Антика
Вокален педагог: Гьорги Георгиев – Антика
Песни от спектакъла “Пипи Дългото чорапче” на Младежки театър “Николай Бинев”
Музика и аранжимент – Графа Текст – Венцислав Асенов
Звукозапис и микс – Боян Ковачев
Мастеринг – JJ Mastering
Китари, клавишни инструменти и програминг: Графа
Солист: Юли Петров, Августина-Калина Петкова
Беквокали: Гьорги Георгиев – Антика, Графа
Вокален педагог: Гьорги Георгиев – Антика
Песни от спектакъла “Пипи Дългото чорапче” на Младежки театър “Николай Бинев”
Музика и аранжимент – Графа Текст – Венцислав Асенов
Звукозапис и микс – Боян Ковачев Мастеринг – JJ Mastering
Клавишни инструменти и програминг: Графа
Солист: Юли Петров Флейта: Венцислав Трифонов
Беквокали: Гьорги Георгиев – Антика, Графа
Вокален педагог: Гьорги Георгиев – Антика
Песни от спектакъла “Пипи Дългото чорапче” на Младежки театър “Николай Бинев”
Музика и аранжимент – Графа Текст – Венцислав Асенов
Звукозапис и микс – Боян Ковачев Мастеринг – JJ Mastering
Китари, клавишни инструменти и програминг: Графа Контрабас: Никол Ампова
Солист: Моника Иванова
Беквокали: Гьорги Георгиев – Антика, Моника Иванова, Графа
Вокален педагог: Гьорги Георгиев – Антика
Песни от спектакъла “Пипи Дългото чорапче” на Младежки театър “Николай Бинев”
Музика и аранжимент – Графа Текст – Венцислав Асенов
Звукозапис и микс – Боян Ковачев
Мастеринг – JJ Mastering
Китари, клавишни инструменти и програминг: Графа Саксофон: Венцислав Трифонов
Бас китара: Александър Обретенов
Беквокали: Гьорги Георгиев – Антика, Моника Иванова, Графа
Вокален педагог: Гьорги Георгиев – Антика