Може би сега ще ме молиш
да мога да реша забравя това,
което вече отдавна съм ти простил.
Може би сега ще се чудиш
как не си могла
да останеш до мен,
да останеш до мен.
Не чувствам вина за теб и мен.
Не искам да знам къде си сега.
А ти вървиш във лабиринт от спомени
сама без бряг.
Не чувствам вина за теб и мен.
Не искам да знам къде си сега.
А ти вървиш във лабиринт от спомени
сама без бряг.
Празни погледи, празни хора
преминават бързо пред твоите очи
в самотните дълги, студени дни.
Но в спомените пак ме виждаш
и в мислите си отново до мен,
си отново до мен.
Не чувствам вина за теб и мен.
Не искам да знам къде си сега.
А ти вървиш във лабиринт от спомени
сама без бряг.
Не чувствам вина за теб и мен.
Не искам да знам къде си сега.
А ти вървиш във лабиринт от спомени
сама без бряг.
Много са причините да стигнем до тук.
Много са причините да станем други.
Много са причините със теб да се нараним.
Много са причините да стигнем до тук.
Много са причините да станем други.
Но нека се погледнем без вина.
Не чувствам вина за теб и мен.
Не искам да знам къде си сега.
А ти вървиш във лабиринт от спомени
сама без бряг.
Не чувствам вина за теб и мен.
Не искам да знам къде си сега.
А ти вървиш във лабиринт от спомени
сама без бряг.
Много са причините да стигнем до тук.
Много са причините да станем други.
Много са причините със теб да се нараним.
Много са причините да стигнем до тук.
Много са причините да станем други.
Но нека се погледнем без вина.
Не чувствам вина за теб и мен.
Не искам да знам къде си сега.
А ти вървиш във лабиринт от спомени
сама без бряг.
Не чувствам вина за теб и мен.
Не искам да знам къде си сега.
А ти вървиш във лабиринт от спомени
сама без бряг.