Пука ли ти въобще за мен
или за теб съм отминал ден?
Между злобни слова на всяка стена,
написани може би в плен на отчаяние.
Какво си мисля, изправен сам пред света?
Най-добрият приятел ми е съвестта.
Във врага си дори виждам красота.
Пороците не са оправдание!
Каквото и да повтарят, с омраза и да говорят,
каквото и да направят, няма да ме преборят!
Любовта ми дава сила –
завистта ни я отнема.
В мен надежда има,
между нас е споделена.
Любовта ми дава сила,
гневът ни разделя.
В мен надежда има,
светът се променя.
Има надежда за утре.
Има надежда.
Не, не знам дали ти пука
с теб, с нас какво се случва!
Като страница, прелистена, горим.
В юмрука гневът е дим!
Каквото и да повтарят,
с омраза и да говорят,
каквото и да направят,
няма да ме преборят!
Любовта ми дава сила –
завистта ни я отнема
В мен надежда има,
между нас е споделена.
Любовта ми дава сила,
гневът ни разделя.
В мен надежда има,
светът се променя.
Каквото и да повтарят,
с омраза и да говорят,
каквото и да направят,
няма да ме преборят!
Любовта ми дава сила –
завистта ни я отнема
В мен надежда има,
между нас е споделена.
Любовта ми дава сила,
гневът ни разделя.
В мен надежда има,
светът се променя.
Има надежда за утре.
Има надежда.
Любовта ми дава сила, в мен надежда има.
Любовта ми дава сила, в мен надежда има.
Любовта ми дава сила, в мен надежда има.
Любовта ни дава сила, в мен надежда има.