Бледият бездомник минава покрай тебе
и без думи просто ти показва
колко болка и тъга се е събрала
в душите на хората без вяра.
Когато срещнеш неговия поглед,
искаш да не си го забелязал,
нямаш сила да попиташ какво изпитва
и от него бързаш да избягаш.
Бледият бездомник навежда своя поглед
и без думи просто отминава,
но в тебе сякаш образа остава
и след време в съня ти той се връща.
Истината искаш този път да чуеш,
от този, който се пише твой приятел,
за грешките в живота, които си допуснал,
от малодушие и страх.
Дали ще имаш още съвест,
да спреш да бъдеш лицемерен.
Да кажеш “не”, когато трябва,
да видиш света си променен.
Дали ще се обърнеш,
да повярваш в мечтите, които си имал,
преди да се превърнеш в изкуствен елемент. (х3)