"ГРЯХ"

Угасва тихо златен залез
и жаждата стопява той в мен.
Нима не чуваш времето мълчи… Бяла сянка.
С косите ти нощта прегръщам,
нали така в нас остава тя.
Притихнала дори реката спи.

Усещам вкус на грях в тъмнината.
Към мен вървиш без страх.
О, сън мой бял,
няма грях в тишината.
Очи от звезден прах.
О, сън мой бял.

Ляга дъхава роса в тревата,
но до теб вода е само тя.
Нима не чуваш времето мълчи… Бяла сянка.
В косите ти нощта ме връщa
и пак така в нас остава тя.
А ти сега на моето рамо спиш.

Усещам вкус на грях в тъмнината.
Към мен вървиш без страх.
О, сън мой бял,
няма грях в тишината.
Очи от звезден прах.
О, сън мой бял.