Гумени човечета 1993 Array
Зелен хайвер 1996 Array
6 е по-добре 1998 Array
Давам всичко за теб 2001
Искам те 2003
Ако има рай 2004
Честно в очи 2006
Greatest hits 2008
Невидим 2010 Array
Дим да ме няма 2012
Моменти 2016 https://grafa.bg/produkt/%d0%b3%d1%80%d0%b0%d1%84%d0%b0-%d0%bc%d0%be%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8-cd/
Концерт Арена Армеец 2018 Array
Страничен наблюдател 2019 https://grafa.bg/produkt/%d0%b3%d1%80%d0%b0%d1%84%d0%b0-%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d1%87%d0%b5%d0%bd-%d0%bd%d0%b0%d0%b1%d0%bb%d1%8e%d0%b4%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%bb-cd/
Вековна гора 2023 https://grafa.bg/produkt/%d0%b3%d1%80%d0%b0%d1%84%d0%b0-%d0%b2%d0%b5%d0%ba%d0%be%d0%b2%d0%bd%d0%b0-%d0%b3%d0%be%d1%80%d0%b0-cd/
Live at "Vasil Levski" Stadium 2023 Array
Синергия 2025 Array https://grafa.bg/aktualno/start-na-predvaritelnata-prodajba-na-noviq-album-na-grafa-sinergiq/
Сингли 2026 Името на твоя бог е Биг Кеш.
Няма ли за здраве да запалиш свещ?
На кого му трябват днес принципи
щом може да върти много бизнеси?
Принцесите късат ластици,
на лъжите им се връзват продажници.
Заспиваш на възглавници от гъши пух, а мечтаеш да те гали вкъщи друг.
Търсиш лица от екрана.
Викат ми миста “Prime Time”!
Играчи от новата смяна,
рейтинга е голям, спор няма. /x2/
На терена влизам с личен шивач,
може да ми викаш отличен играч.
На тарикатски алкохоли пияч,
не ти допадам, ами сори, BIACH!
Слушай к’во щи каа, маци,
тези като тебе подминавам бързо, като пътните знаци, ЕЙ!
Искаш да си с мене само за овации,
покрай мен да станеш първа в класации…
Под светлината на прожектора ми гледаш май,
в лъжата на детектора се припознай,
искаш Уошката до тебе да е MEGA HIGH,
ела и театъра си разиграй.
Търсиш лица от екрана.
Викат ми миста “Prime Time”!
Играчи от новата смяна,
рейтинга е голям, спор няма. /x2/
Полет първа класа,
златни мечти.
Диаманти за украса,
хитовете за пари.
Полет първа класа,
златни мечти,
а душата пластмаса.
Топ ли си? Ти кажи.
Важно ти е да те селектират в ефира
и за спонсорите да се позиционираш.
За фалшива даже да я подозират,
тя не спира да се промотира и ше се класира.
Шеърът не трябва никога да пада!
Плеърите да са в луда надпревара!
Хейтърите винаги ше те товарят,
но нали пари врати дори във Рим отварят?!
Доста косвено докосва моста между собствено и общо –
гроздето като ти е на косъм най-горчи.
Ядосани защо са боси, носени са на подноси –
гости в постановка с обстановка на пари.
Търсиш лица от екрана.
Викат ми миста “Prime Time”!
Играчи от новата смяна,
рейтинга е голям, спор няма. /x2/
Полет първа класа,
златни мечти.
Диаманти за украса,
хитовете за пари.
Полет първа класа,
златни мечти,
а душата пластмаса.
Топ ли си? Ти кажи.
Всички казват ми –
човече, ти грееш!
Вече знам кои
за мен са важните неща.
Всички казват ми –
човече, ти грееш!
Рецептата е само една – Любов!
Човече, ти грееш, грееш, грееш! (Х2)
Доза сутрешно кафе.
Слънцето навън пече.
С усмивка на лице
съм леко неглиже.
Преглеждам с нула интерес
едни и същи новини.
Нямам планове за днес –
до мен си ти.
Всички казват ми –
човече, ти грееш!
Вече знам кои
за мен са важните неща.
Всички казват ми –
човече, ти грееш!
Рецептата е само една – Любов!
Човече, ти грееш, грееш, грееш! (Х2)
Доза ледено фрапе.
Чувствам се така добре.
Нежни като кадифе
са твоите ръце.
Без аларма, без адрес,
по-смирени сме нали?
Нямам планове за днес –
до мен си ти.
Всички казват ми –
човече, ти грееш!
Вече знам кои
за мен са важните неща.
Всички казват ми –
човече, ти грееш!
Рецептата е само една – Любов!
Човече, ти грееш, грееш, грееш! (Х4)
Увличаме се в нощта.
Смеем се на любовта.
Искам да ти споделя
повече от сутринта.
Тъжна като есента.
Красива като пролетта.
Моля те, бъди за мен
повече от тишина.
А когато аз се лутам в тъмнина,
ти бъди за мен повече от светлина.
А когато аз се будя в самота,
ти бъди за мен повече от радостта.
Обличаме се в нощта.
Гледаме към вечността.
Искам да ти подаря
повече от чудеса.
Тъжна като есента.
Красива като пролетта.
Моля те бъди за мен
повече от тишина.
А когато аз се лутам в тъмнина,
ти бъди за мен повече от светлина.
А когато аз се будя в самота,
ти бъди за мен повече от радостта.
Здравей
и довиждане,
приятен ден.
Изгрей
като слънце днес.
Бъди добре.
Владей
и разделяй без
да чакаш мен.
Здравей
и довиждане…
Помахай ми,
аз тръгнах още вчера…
И ти върви,
търси и ще намериш.
Не ме помни –
пред мен е всичко ново.
Помахай ми
за здрасти и за сбогом.
На мен ми беше драго,
но вечерта предлага
милион неща.
Затворникът избяга
и пътят му приляга,
о, да (сво-бо-да).
Отказвам да съм тъжен,
изобщо не съм длъжен
да бъда това, което бях,
да плача, когато е за смях.
Здравей
и довиждане,
приятен ден.
Недей
да ме спираш днес –
аз съм решен.
Владей
и разделяй без
да чакаш мен.
Здравей
и довиждане
Помахай ми,
аз тръгнах още вчера…
И ти върви,
търси и ще намериш.
Не ме помни –
пред мен е всичко ново
Помахай ми
за здрасти и за сбогом.
На мен ми беше драго,
но вечерта предлага
милион неща
Затворникът избяга
и пътят му приляга,
о, да (сво-бо-да).
Ще дишам този въздух,
ще стигна, без да бързам.
Пожънах каквото си посях,
но няма да съм какъвто бях.
Гравитация има помежду ни (х2)
Залата е вече пуста.
В мислите
оставам сам.
Сцената угасва. След секунда
към теб тръгвам.
Пулсът издава всичко.
Идвам и падат звезди.
Желая те до мен, по-близко
отпреди.
Със затворени очи
пак познавам, че си ти.
Търся твойта топлина.
Глътка въздух, свобода.
Зад заключени врати
пак усещам, че си ти.
В този свят на грехове,
вярвах и намерих теб.
В безтегловност изпадаме.
В плен.
Вселена ти си за мен.
Телата в нощта се впиват.
Страховете си отиват.
Милиони светлинни години сякаш ни деляха с теб.
Някога си бяхме чужди.
Време бе да се събудим
и да се слеем в нови светове.
Със затворени очи
пак познавам, че си ти.
Търся твойта топлина.
Глътка въздух, свобода.
Зад заключени врати
пак усещам, че си ти.
В този свят на грехове
вярвах и намерих теб!
В безтегловност изпадаме.
В плен.
Вселена ти си за мен.
Питам те, кажи ми как си?
Отговаряш тихо – ОК.
Знам, не издържаш повече
в неговите пръсти да си трофей.
Питам те, кажи, къде си?
Отговаряш ми – далече.
Знам, между сенките крием се,
така не можем вече!
По-добре мен не ме мисли.
Времето трие спомени.
По-добре днес да сме сами,
да бъдем по-силни от преди! x2
Имахме малко
дадохме много,
за да сме близо
утре отново!
Питам те, кажи ми как си?
отговаряш плахо – ОK.
Знам, че си в плен на съмнение.
Да ме лъжеш, моля те, недей.
Питам те – сега със кого си?
Колко ти е нужно още?
Знам, между сенките крием се,
един без друг не можем.
По-добре мен не ме мисли.
Времето трие спомени.
По-добре днес да сме сами,
да бъдем по-силни от преди! x2
Имахме малко
дадохме много,
за да сме близо
утре отново!
Дявол ли те прати в този град
или беше зла съдба?
Неземно красиви очи.
Ти дойде безшумно в моя свят,
сякаш бе родена там.
Не бях те виждал преди.
Помниш ли?
О-о
Лято вплитах в твоите длани.
О-о
Топла нощ в луна огряна.
О-о
Времето за нас бе спряло.
Без вина.
Без лъжа.
Без следа.
Помниш ли колко малка бе Земята?
Помниш ли как посрещахме зората?
Как целуваше ме с плам
щом докоснех те с длан.
Помниш ли? (2)
Колко пусто стана тук без теб.
Дявол те отне от този град
или беше зла съдба?
Неземно красиви очи.
Тръгна си безшумно от моя свят.
Тихо се стопи в нощта.
Не бях те виждал преди.
Помниш ли?
О-о
Лято вплитах в твоите длани.
О-о
Топла нощ в луна огряна.
О-о
Времето за нас бе спряло.
Без вина.
Без лъжа.
Без следа.
Двамата с теб сме рамо до рамо.
Винаги смел герой си в моите очи.
Благодаря ти безкрайно много, татко!
Двамата с теб държим се здраво.
Винаги след порои идват слънчеви дни.
Благодаря ти безкрайно много, татко!
Неразделни сме.
В теб намирам утеха.
Бъди до мен!
Неразделни сме.
В теб намирам утеха.
Остани до мен!
Двамата с теб говорим си прямо.
Ти ме научи как да бъда човек.
Благодаря безкрайно много, татко!
Двамата с теб вървим по-храбро.
Ти ме насочи пак по пътя напред.
Благодаря безкрайно много, татко!
Обич безусловна.
Истинска доброта.
Син и баща.
Угасва тихо златен залез
и жаждата стопява той в мен.
Нима не чуваш времето мълчи… Бяла сянка.
С косите ти нощта прегръщам,
нали така в нас остава тя.
Притихнала дори реката спи.
Усещам вкус на грях в тъмнината.
Към мен вървиш без страх.
О, сън мой бял,
няма грях в тишината.
Очи от звезден прах.
О, сън мой бял.
Ляга дъхава роса в тревата,
но до теб вода е само тя.
Нима не чуваш времето мълчи… Бяла сянка.
В косите ти нощта ме връщa
и пак така в нас остава тя.
А ти сега на моето рамо спиш.
Усещам вкус на грях в тъмнината.
Към мен вървиш без страх.
О, сън мой бял,
няма грях в тишината.
Очи от звезден прах.
О, сън мой бял.
Тъмна стая,
само аз и ти.
Какво желая
отгатваш с очи.
Може и да е банално,
но се влюбвам, в теб се влюбвам.
Може би е нереално,
но се случва, с мен се случва.
Погледни ме!
Обади ми се, пиши ми,
липсваш ми.
Място и адрес прати ми
където си.
Обади ми се, пиши ми,
липсваш ми.
Не, не ме лъжи.
С мене ако си
трябва ти алиби.
Оо-оо (х2)
Алиби,
трябва ти алиби.
С теб играя
игри за напреднали.
Вече не гадая
днес какво ни предстои.
Може и да е банално,
но се влюбвам, в теб се влюбвам!
Може би е нереално,
но се случва, с мен се случва.
Погледни ме!
Обади ми се, пиши ми,
липсваш ми.
Място и адрес прати ми
където си.
Обади ми се, пиши ми,
липсваш ми.
Не, не ме лъжи.
С мене ако си
трябва ти алиби.
Колко объркани бяхме със теб,
наивни, крехки като захарен памук.
Бавно топи се в чашата лед,
криви сенки играят край мен.
Няма как да забравя всички казани думи,
но как да забравя всички слънчеви сутрини.
Как да забравя всички изминали месеци,
как да забравя дъха на ванилия с бяло лице?
Колко наивни бяхме със теб,
чупливи, леки като тих китарен звук.
Отдавна стопи се последния лед,
не виждам никой и нищо в мен.
Няма как да забравя всички изречени думи,
но как да забравя всички слънчеви сутрини.
Как да забравя всички изминали месеци,
как да забравя дъха на ванилия с бяло лице?
2 след полунощ е, идвам.
Случайност ли е тук, че те виждам?
Очите ни се срещат.
Усмихваш се. Без обещания.
Да, отива ни
залеза с цвят на арония.
Лудостта привлича ни.
Нямаме план в тази еуфория.
Мога ли пак да те имам?
Заедно с теб аз да дишам.
Мога ли пак да те имам?
Единствено теб, кажи?
Всичко движи ни се на каданс.
И в нас събран е целият свят.
Мога ли пак да те имам?
Единствено теб, кажи?
2 след полунощ е, идвам.
Не случайно исках да те видя.
Нямам думи аз за казване,
но сега целувам те, но не давам празни обещания.
Да, отива ни
изгрева с цвят на магнолия.
Лудостта привлича ни.
Нямаме план в тази еуфория.
Мога ли пак да те имам?
Заедно с теб аз да дишам.
Мога ли пак да те имам?
Мога ли пак, кажи?
Всичко движи ни се на каданс.
И в нас събран е целия свят.
Мога ли пак да те имам?
Мога ли пак, кажи?
Снимките черно-бели
ме гледат от стените.
Нотните листа са разпилени,
осветени от звездите.
Една любов.
Едно небе.
Една надежда.
Едно сърце.
Пак да те имам!
Пак да те имам!
Как да запаля
искра в ледено сърце?
Как да запазя
това, което бях за теб?
Не искам да крия себе си
зад каменно лице.
Какво ми направи?
Химера ли си ти?
Обсебени от страстта
в капана на фатално привличане.
Не мога да живея повече така
да нямам теб и ти да нямаш мен.
Като престъпник те следвам навсякъде вечер.
Спира дъхът ми всеки път, когато си близо вече.
Дори и за миг да не виждам алтернатива, любовта ми е жива!
Как да запаля
искра в ледено сърце?
Как да запазя
това, което бях за теб?
Не искам да крия себе си
зад каменно лице.
Какво ми направи?
Химера ли си ти?
Отдадени на сладостта.
Последно телефонно повикване.
Не мога да живея повече така
да нямам теб и ти да нямаш мен.
Като престъпник те следвам навсякъде вече.
Спира светът ми да се върти щом ти си далече.
Дори и за миг самотата да е горчива, любовта ми е жива!
Как да запаля
искра в ледено сърце?
Как да запазя
това, което бях за теб?
Не искам да крия себе си
зад каменно лице.
Какво ми направи?
Химера ли си ти?
В дигитален свят усещаме хлад.
Търсим се в джунгла от образи.
Реклами блестят в заспалия град,
един към друг пак сме тръгнали. (х2)
Как да запаля
искра в ледено сърце?
Как да запазя
това, което бях за теб?
Не искам да крия себе си
зад каменно лице.
Какво ми направи?
Химера ли си ти?
Езикa на омразата го знам перфектно.
С филтър за лице – излъчваме директно.
Простакът с кинтите държи се безобразно,
коконата до него също гледа мазно.
Ритникът на критика удря фронтално.
Системата те мачка още по-брутално.
Глупакът ежи се в мрежите нахално,
да си вулгарен тип минава за нормално.
Спаси ме от гнева в мен.
Спаси ме от греха в мен.
Спаси ме от страха в мен.
Спаси ме от студа в мен.
Подлецът в политиката играе мръсно,
лобира, с пълни шепи гепи чевръсто.
Смешникът смее се, когато ми е тъжно,
сочи с пръст, но в себе си е бъзльо.
Светецът от иконата ме гледа строго,
защото егото е прекалено много.
Скептикът дебне, зад гърба говори лошо,
очи в очи не може, губи дар слово!
Спаси ме от гнева в мен.
Спаси ме от греха в мен.
Спаси ме от страха в мен.
Спаси ме от студа в мен.
Опаковката блести в очите ярко,
но моралът е на прага на фиаско. (4)
Тук е моят дом, вяра и живот.
Тук е моят зов, сила и възход.
Тук е моят свят, истинската любов.
Тук е моят бряг, всеки устрем нов!
Вековна гора –
вълшебна е тя,
с дъха си лекува душата.
Вековна гора
разказва една
легенда за рая на Земята.
Тук е моят храм, мир и светлина.
Тук е моят блян за нашите деца.
Тук е моят път, ценност и съдба.
Тук е моят дълг, смелост за борба!
Вековна гора –
вълшебна е тя,
с дъха си лекува душата.
Вековна гора
разказва една
легенда за рая на Земята.