Наранени от думи много пъти повторени,
сякаш страх ни е, да сме себе си,
между тези стени от лед.
Уморени от чувства, дните ни се изплъзват,
сякаш вярваш ми, но ще можем ли да погледнем пак напред.
Може би аз, може би ти,
ще решиш да продължим или да спрем,
няма ли с теб какво да си кажем?
Може би аз, може би ти,
ще решиш да замълчим,
да разберем, няма ли с теб какво да си кажем?
Уморени от мисли, избледнели в мечтите,
сякаш бягаме, но пак стигаме с теб до тези стени от лед.
Наранени от чувства дните ни се изплъзват,
сякаш искаш ме, но далечни сме –
ще погледнем ли пак напред?
Може би аз, може би ти,
ще решиш да продължим или да спрем,
няма ли с теб какво да си кажем?
Може би аз, може би ти,
ще решиш да замълчим, да разберем,
няма ли с теб какво да си кажем?
Дали държим достатъчно един на друг или неизбежно е.
Дали грешим, че заедно отново тук сме или невъзможно е.
Може би аз, може би ти,
ще решиш да продължим или да спрем,
няма ли с теб какво да си кажем?
Може би аз, може би ти,
ще решиш да замълчим, да разберем,
няма ли с теб какво да си кажем? /х2