Гумени човечета 1993 Array
Зелен хайвер 1996 Array
6 е по-добре 1998 Array
Давам всичко за теб 2001
Искам те 2003
Ако има рай 2004
Честно в очи 2006
Greatest hits 2008
Невидим 2010 Array
Дим да ме няма 2012
Моменти 2016 https://grafa.bg/produkt/%d0%b3%d1%80%d0%b0%d1%84%d0%b0-%d0%bc%d0%be%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8-cd/
Концерт Арена Армеец 2018 Array
Страничен наблюдател 2019 https://grafa.bg/produkt/%d0%b3%d1%80%d0%b0%d1%84%d0%b0-%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d1%87%d0%b5%d0%bd-%d0%bd%d0%b0%d0%b1%d0%bb%d1%8e%d0%b4%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%bb-cd/
Вековна гора 2023 https://grafa.bg/produkt/%d0%b3%d1%80%d0%b0%d1%84%d0%b0-%d0%b2%d0%b5%d0%ba%d0%be%d0%b2%d0%bd%d0%b0-%d0%b3%d0%be%d1%80%d0%b0-cd/
Live at "Vasil Levski" Stadium 2023 Array
Синергия 2025 Array https://grafa.bg/aktualno/start-na-predvaritelnata-prodajba-na-noviq-album-na-grafa-sinergiq/
Сингли 2026 Всеки ден мисълта за теб,
кара ме да бъда най-щастливия човек на света.
Всеки ден твоят силует,
кара ме да полудявам без да знам и аз защо.
Всеки ден мисълта за теб
ме кара да се чувствам добре.
Всеки ден мисълта за теб
ме прави най-щастливия човек на света.
And I feel good.
And I feel good.
Всеки ден мисълта за теб,
кара ме да правя най-абсурдните за мен неща.
Всеки ден твоят силует,
кара ме да искам да те имам точно тук и сега.
Всеки ден мисълта за теб
ме кара да се чувствам добре.
Всеки ден мисълта за теб
ме прави най-щастливия човек на света.
Бих продал всички неща,
за да мога да съм с тебе сега.
Бих заложил четвърт от мойта душа,
за да мога да те имам сега.
And I feel good.
And I feel good.
Всеки ден мисълта за теб,
кара ме да бъда най-щастливия човек на света.
Всеки ден твоят силует,
кара ме да полудявам без да знам и аз защо.
Всеки ден мисълта за теб
ме кара да се чувствам добре.
Всеки ден мисълта за теб
ме прави най-щастливия човек на света.
Свети слънце в очите ти щом погледнеш към мен.
Има вятър в косите ти щом си тук до мен.
Трябва ли да чакам вечерта за да съм отново с теб?
Трябва ли да бягам от това, че живееш в мойто сърце?
Прегърни ме и от мен вземи целия свят.
Свети слънце в очите ти щом погледнеш към мен.
Има вятър в косите ти щом си тук до мен.
Искам да останеш с мен сега, да се слеем с изгрева.
Искам да не тръгваш никога, да се потопим в любовта си.
Прегърни ме и от мен вземи целия свят.
Свети слънце в очите ти щом погледнеш към мен.
Има вятър в косите ти щом си тук до мен.
Свети слънце в очите ти щом погледнеш към мен.
Има вятър в косите ти щом си тук до мен.
Свети слънце в очите ти щом погледнеш към мен.
Има вятър в косите ти щом си тук до мен.
Държах в ръцете си любимите ти цветя,
не намерих теб, да ти ги подаря
и тръгнах бавно, обратно към моя град,
а там ме чакаше пак онази самота…
Колко много въпроси без отговори,
стоят пред мен, уморени от времето.
Две думи, две думи, две думи,
две думи ти кажи ми! (х2)
Държиш в ръцете си любимите си цветя,
ти не срещна мен да ти ги подаря..
прибрах се бавно в заспалия тъмен град,
застанал тихо между любовта и ревноста.
Колко много въпроси без отговори…
стоят пред мен, уморени от времето.
Две думи, две думи, две думи,
две думи ти кажи ми! (х2)
Колко много въпроси без отговори,
стоят пред мен, уморени от времето.
Две думи, две думи, две думи,
две думи ти кажи ми! (х8)
Без посока вървиш
към бели, несбъднати мигове,
страхуваш се на къде и как да продължиш.
силно искаш да крещиш,
намерил свободата си.
И няма какво да губиш, нужно е да продължиш!
Припев:
Трябва да искаш нещо да промениш,
трябва да можеш вече да спреш да мълчиш,
ти имаш нещо,
което да кажеш пред всички високо на глас.
А тези, които те карат безмълвно да живееш
на забавен каданс.
Затънал, продава души –
модерни герои измислени,
гримирали лицата си с усмихнати черти.
Това, което си бил преди
е част от епизоди минали.
Сега откриваш, че може отново
да се чувстваш жив!
Припев:
Трябва да искаш нещо да промениш,
трябва да можеш вече да спреш да мълчиш,
ти имаш нещо,
което да кажеш пред всички високо на глас.
А тези, които те карат безмълвно да живееш
на забавен каданс.
Ще бъдеш ли до мен,
когато слънцето изгрее?
Ще бъдеш ли до мен,
щом падне пак нощта?
Ще бъдеш ли до мен,
когато лицето ти се смее?
Ще бъдеш ли до мен,
щом усетиш ей така…
Ти си вятъра в мен,
дори вълните шептят за теб,
когато си далеч.
Ти си ангела в мен,
събуден от божествен сън.
Ти си моя свят.
Ти си вятъра в мен,
дори вълните шептят за теб,
когато си далеч.
Ти си ангела в мен,
събуден от божествен сън.
Ще бъдеш ли до мен? (х2)
Ще бъдеш ли до мен,
когато вече нищо няма?
Ще бъдеш ли до мен,
ако изгубиш себе си?
Ще бъдеш ли до мен,
когато вечер си лягам?
Ще бъдеш ли до мен,
щом отмине младостта ни?
Ти си вятъра в мен,
дори вълните шептят за теб,
когато си далеч.
Ти си ангела в мен,
събуден от божествен сън.
Ти си моя свят.
Ти си вятъра в мен,
дори вълните шептят за теб,
когато си далеч.
Ти си ангела в мен,
събуден от божествен сън. (х2)
Колко объркани бяхме със теб,
наивни, крехки като захарен памук.
Бавно топи се в чашата лед,
криви сенки играят край мен.
Няма как да забравя всички казани думи,
но как да забравя всички слънчеви сутрини.
Как да забравя всички изминали месеци,
как да забравя дъха на ванилия с бяло лице?
Колко наивни бяхме със теб,
чупливи, леки като тих китарен звук.
Отдавна стопи се последния лед,
не виждам никой и нищо в мен.
Няма как да забравя всички изречени думи,
но как да забравя всички слънчеви сутрини.
Как да забравя всички изминали месеци,
как да забравя дъха на ванилия с бяло лице?
Може би сега ще ме молиш
да мога да реша забравя това,
което вече отдавна съм ти простил.
Може би сега ще се чудиш
как не си могла
да останеш до мен,
да останеш до мен.
Не чувствам вина за теб и мен.
Не искам да знам къде си сега.
А ти вървиш във лабиринт от спомени
сама без бряг.
Не чувствам вина за теб и мен.
Не искам да знам къде си сега.
А ти вървиш във лабиринт от спомени
сама без бряг.
Празни погледи, празни хора
преминават бързо пред твоите очи
в самотните дълги, студени дни.
Но в спомените пак ме виждаш
и в мислите си отново до мен,
си отново до мен.
Не чувствам вина за теб и мен.
Не искам да знам къде си сега.
А ти вървиш във лабиринт от спомени
сама без бряг.
Не чувствам вина за теб и мен.
Не искам да знам къде си сега.
А ти вървиш във лабиринт от спомени
сама без бряг.
Много са причините да стигнем до тук.
Много са причините да станем други.
Много са причините със теб да се нараним.
Много са причините да стигнем до тук.
Много са причините да станем други.
Но нека се погледнем без вина.
Не чувствам вина за теб и мен.
Не искам да знам къде си сега.
А ти вървиш във лабиринт от спомени
сама без бряг.
Не чувствам вина за теб и мен.
Не искам да знам къде си сега.
А ти вървиш във лабиринт от спомени
сама без бряг.
Много са причините да стигнем до тук.
Много са причините да станем други.
Много са причините със теб да се нараним.
Много са причините да стигнем до тук.
Много са причините да станем други.
Но нека се погледнем без вина.
Не чувствам вина за теб и мен.
Не искам да знам къде си сега.
А ти вървиш във лабиринт от спомени
сама без бряг.
Не чувствам вина за теб и мен.
Не искам да знам къде си сега.
А ти вървиш във лабиринт от спомени
сама без бряг.
Зелени и кафяви, четири тъжни очи
гледат се дълго, по – дълго от един миг.
Кафяви и зелени, четири тъжни очи,
гледат се нежно, по – нежно от детски мечти.
За да се срещнем, когато трябва
и да прошепнем че няма как да спрем любовта.
За да се скрием от стари рани
и да открием че няма как да спрем любовта
любовта …
Зелени и кафяви, четири тъжни очи
разменят света си така неусетно почти
Кафяви и зелени, четири тъжни очи
бавно заспиват така неусетно сами.
За да се срещнем, когато трябва
и да прошепнем, че няма как да спрем любовта.
За да се скрием от стари рани,
и да открием че няма как да спрем любовта.
Във дълбоки води,
влюбени аз и ти се потапяме без да питаме защо.
Моите и твоите очи сливат се със звезди
и блестят във нощта … дълго.
За да се срещнем, когато трябва
и да прошепнем, че няма как да спрем любовта.
За да се скрием от стари рани,
и да открием, че няма как да спрем любовта. (х2)
Бодлива тел от раждясали чувства
пробожда всеки сантиметър от нас.
Какво остана от илюзиите детски,
смазани от реалността?
Бодлива тел от раждясали мисли
пробожда всяка част от ума.
Можем само много да мразим
и да бягаме далече от себе си.
Вече не чуваме шума на вълните,
вече не виждаме чудеса.
Вече не чувстваме вкуса на сълзите,
изплакани преди да срещнем любовта.
Вече не можем силно да обичаме,
вече в Бог не вярваме, което е жалко.
Вече да бъдем различни не искаме,
а вървим в коловози от правила.
Не е ли време да погледнем
живота честно в очи? (х2)
Бодлива тел от раждясали чувства
пробожда всеки сантиметър от нас,
а някъде там чака някой да му подадем рък.
Вече не чуваме шума на вълните,
вече не виждаме чудеса.
Вече не чувстваме вкуса на сълзите,
изплакани преди да срещнем любовта.
Не е ли време да погледнем
живота честно в очи? (х2)