Дали не ни изпързаляха нещо,
дали бе знак за напразни надежди.
Дали отново бавно наведени
бавно заспиваме и ставаме лесни.
Дали ни сложиха розови лещи,
да бъдем слепи за новите грешки
и цял живот, безкрай,
да маршируваме пак леви-десни.
Но няма шанс като нашите родители
да бъдем сиви безропотни зрители,
не, няма шанс, защото вкусихме свобода.
Вироглаво племе, преродено,
като сутрин след кошмари.
Вироглаво племе търси стреме,
да препусне щуро пак напред.