Ще бъдеш ли до мен,
когато слънцето изгрее?
Ще бъдеш ли до мен,
щом падне пак нощта?
Ще бъдеш ли до мен,
когато лицето ти се смее?
Ще бъдеш ли до мен,
щом усетиш ей така…
Ти си вятъра в мен,
дори вълните шептят за теб,
когато си далеч.
Ти си ангела в мен,
събуден от божествен сън.
Ти си моя свят.
Ти си вятъра в мен,
дори вълните шептят за теб,
когато си далеч.
Ти си ангела в мен,
събуден от божествен сън.
Ще бъдеш ли до мен? (х2)
Ще бъдеш ли до мен,
когато вече нищо няма?
Ще бъдеш ли до мен,
ако изгубиш себе си?
Ще бъдеш ли до мен,
когато вечер си лягам?
Ще бъдеш ли до мен,
щом отмине младостта ни?
Ти си вятъра в мен,
дори вълните шептят за теб,
когато си далеч.
Ти си ангела в мен,
събуден от божествен сън.
Ти си моя свят.
Ти си вятъра в мен,
дори вълните шептят за теб,
когато си далеч.
Ти си ангела в мен,
събуден от божествен сън. (х2)