Излизам от блато,
забравен от страха.
Препъвам се във злато,
заровено в прахта.
Примамва ме пустиня със вик за свобода.
През нея ще премина,
след мен тече вода,
след мен тече вода
Абсурдът на разкоша залива пак света.
Удавник, искам още,
забравил за брега.
Останал без стотинка,
празнувам във нощта.
Животът само миг е в прозрачна тишина.
Припев: (х2)
Пустиня, пустиня,
душа от пясък.
Пустиня, безкрайна.
Припев: (х2)
Пустиня, пустиня.