Гумени човечета 1993 Array
Зелен хайвер 1996 Array
6 е по-добре 1998 Array
Давам всичко за теб 2001
Искам те 2003
Ако има рай 2004
Честно в очи 2006
Greatest hits 2008
Невидим 2010 Array
Дим да ме няма 2012
Моменти 2016 https://grafa.bg/produkt/%d0%b3%d1%80%d0%b0%d1%84%d0%b0-%d0%bc%d0%be%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8-cd/
Концерт Арена Армеец 2018 Array
Страничен наблюдател 2019 https://grafa.bg/produkt/%d0%b3%d1%80%d0%b0%d1%84%d0%b0-%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d1%87%d0%b5%d0%bd-%d0%bd%d0%b0%d0%b1%d0%bb%d1%8e%d0%b4%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%bb-cd/
Вековна гора 2023 https://grafa.bg/produkt/%d0%b3%d1%80%d0%b0%d1%84%d0%b0-%d0%b2%d0%b5%d0%ba%d0%be%d0%b2%d0%bd%d0%b0-%d0%b3%d0%be%d1%80%d0%b0-cd/
Live at "Vasil Levski" Stadium 2023 Array
Синергия 2025 Array https://grafa.bg/aktualno/start-na-predvaritelnata-prodajba-na-noviq-album-na-grafa-sinergiq/
Сингли 2026 Така като те гледам, май си известен.
Господин престувка – дъвка надувка.
Така като те гледам, май си известен.
Господин престувка – голяма надувка!
Не знам откъде ти дойде, с изкривено лице,
да казваш кое е добре и кое е зле.
Измислени правила, чути недочути неща.
В телевизора дебне твойта глава.
Ловци за слава, кого заблуждават?!
С фалшиви гримаси и заучени фрази.
Така като те гледам, май си известен.
Господин престувка – дъвка надувка.
Така като те гледам, май си известен.
Господин престувка – голяма надувка!
Случайно или не
в твоя свят
при теб дойде
Достатъчно добре
ролите
играеше.
Зад маска от лъжи
своя гняв
прикриваше
и близък непознат
той за теб оставаше.
Тайно те гледа като твой враг
следва те навсякъде!
Тайно живее като твой враг,
но пред теб е някой друг!
Тайно те гледа като твой враг-
знае за мечтите ти!
Тайно отдавна, той е твой враг-
хвърля прах в очите ти!
Случайно или не
твоя свят
желаеше
и лесно го превзе
без да спре
ограбваше.
Зад мръсните игри
своя гняв
прикриваше
и близък непознат
той за теб оставаше.
Тайно те гледа като твой враг
следва те навсякъде!
Тайно живее като твой враг,
но пред теб е някой друг!
Тайно те гледа като твой враг-
знае за мечтите ти!
Тайно отдавна, той е твой враг-
хвърля прах в очите ти!
Късно е!
Вече знаеш кой е той!
Всичко свърши,ти
достатъчно изгуби!
Ясно е!
Колко време те е лъгал!
Бил е с друго лице
и със друго сърце!
Тайно те гледа като твой враг
следва те навсякъде!
Тайно живее като твой враг,
но пред теб е някой друг!
Тайно те гледа като твой враг-
знае за мечтите ти!
Тайно отдавна, той е твой враг-
хвърля прах в очите ти!
Като вятър в пустиня се носиш,
по-красива от белите нощи,
тихо пристъпваш, мен да прегърнеш.
Безполезни са всичките думи
да опишат света помежду ни,
как се допълваме, как се обичаме…
Аз без теб не мога,
аз без теб съм никой.
Животът е само един миг,
този миг е твой… (х2)
Ти си мойта вяра,
ти си мойта любов…
В очите детски те виждам,
отразена как се усмихваш.
Тихо пристъпвам, теб да прегърна.
Има смисъл във всяка минута,
любовта не е измама
в този един миг, наречен “живот”
Аз без теб не мога,
аз без теб съм никой.
Животът е само един миг,
този миг е твой… (х2)
Безполезни са всичките думи
да опишат света помежду ни.
Има смисъл във всяка минута,
любовта не е измама…
Ти си въздухът, който дишам…
Аз без теб не мога,
аз без теб съм никой.
Животът е само един миг,
този миг е твой… (х4)
Без теб не мога!
Без теб съм никой!
Провокираш съвестта ми щом те погледна.
Използваш слабостта, че силно привличаш ме.
Съблазняваш личността ми без нито дума.
Ти предизвикваш желание.
Нищо няма да те спре да стигнеш до мен.
Пренебрегваш всеки опит да кажа – “Не”.
Нищо няма да те спре да стигнеш до мен.
Без глас управляваш ме.
Оставяш следи по тялото ми, като капки парфюм се впиваш в кожата ми.
Оставяш следи по тялото ми, като капки парфюм се впиваш в кожата ми.
Оставяш следи …
Изтриваш паметта ми, щом ме докоснеш.
Фантазираш си неща, които да правиш с мен.
Блокираш паметта ми само със поглед.
Ти предизвикваш желание.
Нищо няма да те спре да стигнеш до мен.
Пренебрегваш всеки опит да кажа – “Не”.
Нищо няма да те спре да стигнеш до мен.
Без глас управляваш ме.
Оставяш следи по тялото ми, като капки парфюм се впиваш в кожата ми.
Оставяш следи по тялото ми, като капки парфюм се впиваш в кожата ми.
Оставяш следи …
Нищо няма да те спре да стигнеш до мен.
Пренебрегваш всеки опит да кажа – “Не”.
Нищо няма да те спре да стигнеш до мен.
Без глас управляваш ме.
Оставяш следи по тялото ми, като капки парфюм се впиваш в кожата ми.
Оставяш следи по тялото ми, като капки парфюм се впиваш в кожата ми.
Оставяш следи … По тялото ми …
Оставяш следи … По тялото ми …
Един безгрижен ден.
Безцелно скитам се нанякъде.
С пясък по дланите
докосвам ръцете й.
Графа: Върни се обратно, викни ме внезапно,
прикрий ме, изтрий ме, няма да казвам на никой за тебе.
Сантра: Стопли ме, губи ме, от други пази ме,
аз съм малко потайна, няма да казвам за никой за тебе.
Припев: Дай ми от мен вземи, без да ме познаваш,
искаш това нали, да сме тяло в тяло .
Дай ми от мен вземи, без да ме познаваш,
без да ме познаваш, ти ме получаваш.
Сантра: Хвани ме на тясно, за мен не е ясно,
прикрий ме, изтрий ме, няма да казвам на никой за тебе.
Графа: Стопли ме, губи ме, от други пази ме,
за малко потайно, няма да казвам за никой за тебе.
Припев: Дай ми от мен вземи, без да ме познаваш,
искаш това нали, да сме тяло в тяло.
Дай ми от мен вземи, без да ме познаваш
без да ме познаваш, ти ме получаваш.
Сантра: Всяка сцена повтарям в ума си, измислена от теб…
Графа: Всеки допир издава вкуса ти, зависим съм от теб …
Спенс : Влизам аз, времето е спряло. СТОП! Мисля, че е много добре за начало.
Гледам двама стоят пред храма, ръка за ръка, викам поредната футболна драма.
В песните се пее за щяло и нещяло, като цяло който носи бяло търси тяло в тяло .
Обаче не си спомням, наистина признавам. Вас двамата от къде ви познавам?
Припев: Дай ми от мен вземи, без да ме познаваш,
искаш това нали, да сме тяло в тяло.
Дай ми от мен вземи, без да ме познаваш,
без да ме познаваш, ти ме получаваш.
Лапите на демон зъл смесиха добро и зло,
с правдата на гладен вълк всичко е добре дошло.
Хората превиха гръб в ужаса на залък слух,
мисълта върти във кръг, абортирала напук.
Разговаряме без звук.
Припев:
Утрешният ден преминава в черно-бяло,
пълзи назад, иска вчерашно начало.
Болната земя родила племе подивяло
умира без светлина.
Без светлина няма път, няма път. (х2)
Припев:
Без светлина няма път, няма път. (х4)
Хиляди истини
от други разказани,
всеки има в себе си една от тях,
а ти дали я откри?
Хиляди възможности
не сме ли изпуснали,
да направим нещо малко, но за някой друг?
Ще можеш ли и ти?
Колко малки сме били за големите мечти.
Бягахме излъгани и боли, бяхме сами.
Колко малко ни дели от големите мечти.
Бягахме излъгани, но можем да бъдем заедно.
Да бъдем с теб едно!
Да бъдем заедно, по-добри!
Много малко трябва.
Хиляди различия
и думи с многоточия,
затвориха очите на душите ни,
а ти дали ги откри?
Хиляди възможности
има останали,
да направим нещо малко, но за някой друг.
Ще можеш ли и ти?
Колко малки сме били за големите мечти.
Бягахме излъгани и боли, бяхме сами.
Колко малко ни дели от големите мечти.
Бягахме излъгани, но можем да бъдем заедно.
Да бъдем с теб едно!
Да бъдем заедно, по-добри!
Много малко трябва.
По-лесно е /х3
да направим нещо малко, но за друг.
По-лесно е /х2
да бъдем заедно, заедно със теб.
Припев:
Колко малки сме били за големите мечти..
Бягахме излъгани..и боли.. Бяхме сами..
Колко малко ни дели от големите мечти..
Бягахме излъгани.. но можем да бъдем заедно,
да бъдем с теб едно, да бъдем заедно по-добри.
Много малко трябва.
Тъмни сенки от безсъние
скрили са се под очите ми.
Откривам се във бледо отражение
на грешките допуснати преди.
Изгубвам се отново в спомени,
с напразните надежди останали.
На хиляди парченца стъклени
в теб разбивам се!
Късно е да казвам, че съжалявам.
За тебе вече сякаш съм невидим.
Късно е да мога лентата да върна.
За тебе вече сякаш съм невидим.
Виждам как през задното стъкло
миналото гледа отстрани.
От празната страна в моето легло
не може да заспи тъгата ми.
Изгубвам се отново в спомени,
с напразните надежди останали.
На хиляди парченца стъклени
в теб разбивам се!
Късно е да казвам, че съжалявам.
За тебе вече сякаш съм невидим.
Късно е да мога лентата да върна.
За тебе вече сякаш съм невидим. /х2