Държах в ръцете си любимите ти цветя,
не намерих теб, да ти ги подаря
и тръгнах бавно, обратно към моя град,
а там ме чакаше пак онази самота…
Колко много въпроси без отговори,
стоят пред мен, уморени от времето.
Две думи, две думи, две думи,
две думи ти кажи ми! (х2)
Държиш в ръцете си любимите си цветя,
ти не срещна мен да ти ги подаря..
прибрах се бавно в заспалия тъмен град,
застанал тихо между любовта и ревноста.
Колко много въпроси без отговори…
стоят пред мен, уморени от времето.
Две думи, две думи, две думи,
две думи ти кажи ми! (х2)
Колко много въпроси без отговори,
стоят пред мен, уморени от времето.
Две думи, две думи, две думи,
две думи ти кажи ми! (х8)