Домино
В този свят – без вина виновен,
няма цвят всеки следващ спомен.
Този път дали ще бъдем други –
на кръстопът, потънал във заблуди.
Скрити в дневника, думите мълчат –
скрити от дъжда, сълзите ни валят.
Скрити в мисълта, въпросите звучат –
скрити от света, мечтите ни горят!
Трябва ли да дам всяка част от мен,
или за теб е все едно?
Трябва ли дотам пак да стигаме,
или за теб е все едно?
Скрити между нас, стените се рушат,
падат изведнъж като домино.
В този свят рано или късно,
сами сме пак, когато ни е трудно.
В този филм коя е мойта роля?
Дали съм бил рицаря без броня?
Скрити в дневника, думите мълчат –
скрити от дъжда, сълзите ни валят.
Скрити в мисълта, въпросите звучат –
скрити от света, мечтите ни горят!
Трябва ли да дам всяка част от мен,
или за теб е все едно?
Трябва ли дотам пак да стигаме,
или за теб е все едно?
Скрити между нас, стените се рушат,
падат изведнъж като домино.
















