Колко объркани бяхме със теб,
наивни, крехки като захарен памук.
Бавно топи се в чашата лед,
криви сенки играят край мен.
Няма как да забравя всички казани думи,
но как да забравя всички слънчеви сутрини.
Как да забравя всички изминали месеци,
как да забравя дъха на ванилия с бяло лице?
Колко наивни бяхме със теб,
чупливи, леки като тих китарен звук.
Отдавна стопи се последния лед,
не виждам никой и нищо в мен.
Няма как да забравя всички изречени думи,
но как да забравя всички слънчеви сутрини.
Как да забравя всички изминали месеци,
как да забравя дъха на ванилия с бяло лице?