Късно вчера видях я горчиво сама,
бяла фея сметанова плът от сняг.
Спрях до нея – очите й дълбока вода,
убии ме братко усетих мълния.
Припев:
Алена ябълка недокосната,
крие минали тайни.
Алена ябълка омагьосана,
сила гибелна, лято сковано в лед.
Тъмно сиви редят се дни след нощта.
Сянка дива разкошен отровен цвят,
убий ме братко не мога без нея сега.
Гори ме сладко жестока мълния.