Гумени човечета 1993 Array
Зелен хайвер 1996 Array
6 е по-добре 1998 Array
Давам всичко за теб 2001
Искам те 2003
Ако има рай 2004
Честно в очи 2006
Greatest hits 2008
Невидим 2010 Array
Дим да ме няма 2012
Моменти 2016 https://grafa.bg/produkt/%d0%b3%d1%80%d0%b0%d1%84%d0%b0-%d0%bc%d0%be%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8-cd/
Концерт Арена Армеец 2018 Array
Страничен наблюдател 2019 https://grafa.bg/produkt/%d0%b3%d1%80%d0%b0%d1%84%d0%b0-%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d1%87%d0%b5%d0%bd-%d0%bd%d0%b0%d0%b1%d0%bb%d1%8e%d0%b4%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%bb-cd/
Вековна гора 2023 https://grafa.bg/produkt/%d0%b3%d1%80%d0%b0%d1%84%d0%b0-%d0%b2%d0%b5%d0%ba%d0%be%d0%b2%d0%bd%d0%b0-%d0%b3%d0%be%d1%80%d0%b0-cd/
Live at "Vasil Levski" Stadium 2023 Array
Синергия 2025 Array https://grafa.bg/aktualno/start-na-predvaritelnata-prodajba-na-noviq-album-na-grafa-sinergiq/
Сингли 2026 Понеделник сутрин-пачанга,
вторник сутрин-пачанга,
сряда сутрин-пачанга,
четвъртък, петък, събота, неделя…
Понеделник вечер-пачанга,
вторник вечер-пачанга, сряда вечер-пачанга,
четвъртък, петък, събота, неделя…
Припев:
С една е зле, нужни са ти две,
ала със три лесно стават четири.
Пет е добре, ала шест е по-добре,
седмата върви пачанга бясна до зори.
Пачанга, пачанга, пачанга,
фиеста дива до зори. (х2)
Понеделник сутрин – пачанга,
вторник сутрин-пачанга,
сряда сутрин – пачанга,
четвъртък, петък, събота, неделя…
Понеделник вечер-пачанга,
вторник вечер – пачанга,
сряда вечер-пачанга,
четвъртък, петък, събота, неделя…
Припев:
Пачанга, пачанга, пачанга,
фиеста дива до зори. (х2)
Понеделник сутрин,
вторник сутрин,
сряда сутрин,
четвъртък, петък, събота, неделя…
Понеделник вечер,
вторник вечер,
сряда вечер,
четвъртък, петък, събота, неделя…
Еееео, ай, ай, ай, ай, ай. (х4)
Пачанга, пачанга, пачанга,
фиеста дива до зори. (х2)
Припев: (х2)
Графа:
Така като те гледам,май си известен-
господин “преструвка”,”дъвка”,”надувка”…
Така като те гледам,май си известен-
господин “преструвка”,”голяма надувка”…
Не знам откъде ти дойде с изкривено лице,
да казваш кое е добре и кое е зле.
Измислени правила,чути недочути неща,
телевизорът дебне твойта глава.
Борци за слава,кого заблуждават,
с фалшиви гримаси и заучени фрази.
Така като те гледам,май си известен-
господин “преструвка”,”дъвка”,”надувка”…
Така като те гледам,май си известен-
господин “преструвка”,”голяма надувка”…
Ей,Мите и ти пропя,бе!
Митко Павлов:
Цел живот пеем,ник’во признание – нула!
Графа:
Тая вечер сме канени на едно коктейлче..
Митко Павлов:
Аз вече не вечерям вкъщи,ходя по коктейли..
Така като те гледам,май си известен-
господин “преструвка”,”дъвка”,”надувка”…
Така като те гледам,май си известен-
господин “преструвка”,”голяма надувка”..
Борци за слава,кого заблуждават,
с фалшиви гримаси и заучени фрази.
Графа:
Не си спомням откъде сме се виждали некъде..
Митко Павлов:
Участвали сме по предавания,не е да не сме,разбираш
ли..
Графа:
Немаш идея,к’ви нелепици пееш!
Така като те гледам,май си известен-
господин “преструвка”,”дъвка”,”надувка”…
Така като те гледам,май си известен-
господин “преструвка”,”голяма надувка”..
Така като те гледам,май си известен (2)
Митко Павлов:
Та,така!
Около нас се навъртат ласкатели,
пишат се твои приятели, но са предатели.
Пред другите се правят на доброжелатели,
а са най-обикновени душевни наематели.
Интриганти, спекуланти, симуланти на антидепресанти.
Енергийни вампири взимат от други кумири.
Сега изглежда смелостта е дефицит.
Не, не, не, не, не искам да бъда като тях persona non grata.
Не, не, не, не, не искам да бъда поредната causa perduta.
Около нас се навъртат манипулатори,
възпитани в инкубатори, анонимни коментатори.
Зад сянката на другите са подстрекатели
и са най-обикновени душевни наематели.
Интриганти, спекуланти, симуланти на антидепресанти.
Енергийни вампири взимат от други кумири.
Сега изглежда смелостта е дефицит.
Не, не, не, не, не искам да бъда като тях persona non grata.
Не, не, не, не, не искам да бъда поредната causa perduta.
I think it is the time to tell everyone.
Tell everyone that I understand.
Such a better listen no careful demand.
Too much weakness in this program
So switch to another one.
Идва ред на моя монолог.
Римите са с особен залог.
Има липса на диалог
в един свят избран по каталог.
Програмирани на автопилот,
забравили са кой е Дон Кихот,
клонинги с визия тип фоторобот.
Обвивката е лъскава, душата компот.
Писна ми да ме правят на идиот,
разни хора с нулев подход.
С пълен или празен джоб
на никого няма да бъда роб.
Време е за културен възход
след години на празен ход.
На простотията трябва да се наложи бойкот
И яката музика е антидот.
Не, не, не, не, не искам да бъда като тях persona non grata.
Не, не, не, не, не искам да бъда поредната causa perduta.
Кал, кал – causa perduta.
Кал, кал – causa perduta.
Провокираш съвестта ми щом те погледна.
Използваш слабостта, че силно привличаш ме.
Съблазняваш личността ми без нито дума.
Ти предизвикваш желание.
Нищо няма да те спре да стигнеш до мен.
Пренебрегваш всеки опит да кажа – “Не”.
Нищо няма да те спре да стигнеш до мен.
Без глас управляваш ме.
Оставяш следи по тялото ми, като капки парфюм се впиваш в кожата ми.
Оставяш следи по тялото ми, като капки парфюм се впиваш в кожата ми.
Оставяш следи …
Изтриваш паметта ми, щом ме докоснеш.
Фантазираш си неща, които да правиш с мен.
Блокираш паметта ми само със поглед.
Ти предизвикваш желание.
Нищо няма да те спре да стигнеш до мен.
Пренебрегваш всеки опит да кажа – “Не”.
Нищо няма да те спре да стигнеш до мен.
Без глас управляваш ме.
Оставяш следи по тялото ми, като капки парфюм се впиваш в кожата ми.
Оставяш следи по тялото ми, като капки парфюм се впиваш в кожата ми.
Оставяш следи …
Нищо няма да те спре да стигнеш до мен.
Пренебрегваш всеки опит да кажа – “Не”.
Нищо няма да те спре да стигнеш до мен.
Без глас управляваш ме.
Оставяш следи по тялото ми, като капки парфюм се впиваш в кожата ми.
Оставяш следи по тялото ми, като капки парфюм се впиваш в кожата ми.
Оставяш следи … По тялото ми …
Оставяш следи … По тялото ми …
Светлините движат се по мойто тяло.
Виждам в погледа ти всичко отначало,
доближвам те и вече ти говоря.
Чуваш ли ме? Запомни ме!
Не играй с мен на топло и студено,
няма нищо между нас забранено…
Питай ме направо, ще ти отговоря.
Чуваш ли ме? Запомни ме!
Тайните си мога да ти кажа,
миналото си ще ти разкажа.
Полудявам като си до мене!
Чуваш ли, чуваш ли, чуваш ли ме?
Няма смисъл от излишни думи…
Бариери няма по между ни,
не губи дори минута време!
Чуваш ли, чуваш ли, чуваш ли ме?
Помниш ли името ми?
Пазиш ли номера ми?
Още ли искаш от мен да ме чуеш, да ми видиш?
Помниш ли името ми?
Пазиш ли номера ми?
Губиш ли времето ми?
Думите ми чуваш ли?
Чуваш ли, чуваш ли, чуваш ли ме? (х2)
Времето за теб и мен тик-така.
Колко още трябва да те чакам?
Бързам да те имам близо до мене.
Чуваш ли ме? ЗАПОМНИ МЕ!
Гледай ме, когато не говоря.
Нужно ли е пак да ти повторя?
Полудявам като си до мене!
Чуваш ли, чуваш ли, чуваш ли ме?
Помниш ли името ми?
Пазиш ли номера ми?
Още ли искаш от мен да ме чуеш, да ме видиш?
Помниш ли името ми?
Пазиш ли номера ми?
Губиш ли времето ми?
Думите ми чуваш ли?
Чуваш ли, чуваш ли, чуваш ли ме? (х2)
Графа: Върни се обратно, викни ме внезапно,
прикрий ме, изтрий ме, няма да казвам на никой за тебе.
Сантра: Стопли ме, губи ме, от други пази ме,
аз съм малко потайна, няма да казвам за никой за тебе.
Припев: Дай ми от мен вземи, без да ме познаваш,
искаш това нали, да сме тяло в тяло .
Дай ми от мен вземи, без да ме познаваш,
без да ме познаваш, ти ме получаваш.
Сантра: Хвани ме на тясно, за мен не е ясно,
прикрий ме, изтрий ме, няма да казвам на никой за тебе.
Графа: Стопли ме, губи ме, от други пази ме,
за малко потайно, няма да казвам за никой за тебе.
Припев: Дай ми от мен вземи, без да ме познаваш,
искаш това нали, да сме тяло в тяло.
Дай ми от мен вземи, без да ме познаваш
без да ме познаваш, ти ме получаваш.
Сантра: Всяка сцена повтарям в ума си, измислена от теб…
Графа: Всеки допир издава вкуса ти, зависим съм от теб …
Спенс : Влизам аз, времето е спряло. СТОП! Мисля, че е много добре за начало.
Гледам двама стоят пред храма, ръка за ръка, викам поредната футболна драма.
В песните се пее за щяло и нещяло, като цяло който носи бяло търси тяло в тяло .
Обаче не си спомням, наистина признавам. Вас двамата от къде ви познавам?
Припев: Дай ми от мен вземи, без да ме познаваш,
искаш това нали, да сме тяло в тяло.
Дай ми от мен вземи, без да ме познаваш,
без да ме познаваш, ти ме получаваш.
Като вятър в пустиня се носиш,
по-красива от белите нощи,
тихо пристъпваш, мен да прегърнеш.
Безполезни са всичките думи
да опишат света помежду ни,
как се допълваме, как се обичаме…
Аз без теб не мога,
аз без теб съм никой.
Животът е само един миг,
този миг е твой… (х2)
Ти си мойта вяра,
ти си мойта любов…
В очите детски те виждам,
отразена как се усмихваш.
Тихо пристъпвам, теб да прегърна.
Има смисъл във всяка минута,
любовта не е измама
в този един миг, наречен “живот”
Аз без теб не мога,
аз без теб съм никой.
Животът е само един миг,
този миг е твой… (х2)
Безполезни са всичките думи
да опишат света помежду ни.
Има смисъл във всяка минута,
любовта не е измама…
Ти си въздухът, който дишам…
Аз без теб не мога,
аз без теб съм никой.
Животът е само един миг,
този миг е твой… (х4)
Без теб не мога!
Без теб съм никой!
Бодлива тел от ръждясали чувства,
пробожда всеки сантиметър от нас.
Какво остана от илюзиите детски,
смазани от реалността.
Бодлива тел от ръждясали мисли
пробожда всяка част ума.
Можем само много да мразим
и да бягаме далече от себе си.
Вече не чуваме шума на вълните,
вече не виждаме чудеса,
вече не чувстваме вкуса на сълзите,
изплакани преди да срещнем любовта.
Вече не можем(е) силно да обичаме,
вече в Бог не вярваме, което е жалко
вече да бъдем различни не искаме,
а вървим в коловози от правила
Припев:
Не е ли време да погледнем живота честно в очи?
Не е ли време да погледнем живота честно в очи?
Бодлива тел от ръждясали чувства,
пробожда всеки сантиметър от нас.
А някъде там чака някой, да му подадем ръка.
Вече не чуваме шума на вълните,
вече не виждаме чудеса,
вече не чувстваме вкуса на сълзите,
изплакани преди да срещнем любовта.
Припев:
Не е ли време да погледнем живота честно в очи?
Не е ли време да погледнем живота честно в очи?
Бодлива тел от ръждясали мисли
пробожда всяка част ума.
Можем само много да мразим
и да бягаме далече от себе си.
Вече не чуваме шума на вълните,
вече не виждаме чудеса,
вече не чувстваме вкуса на сълзите,
изплакани преди да срещнем любовта.
Вече не можем(е) силно да обичаме,
вече в Бог не вярваме, което е жалко
вече да бъдем различни не искаме,
а вървим в коловози от правила
Припев:
Не е ли време да погледнем живота честно в очи?
Не е ли време да погледнем живота честно в очи? (повтаря се)
Около нас се навъртат ласкатели,
пишат се твои приятели, но са предатели.
Пред другите се правят на доброжелатели,
а са най-обикновени душевни наематели.
Интриганти, спекуланти, симуланти на антидепресанти.
Енергийни вампири взимат от други кумири.
Сега изглежда смелостта е дефицит.
Не, не, не, не, не искам да бъда като тях persona non grata.
Не, не, не, не, не искам да бъда поредната causa perduta.
Около нас се навъртат манипулатори,
възпитани в инкубатори, анонимни коментатори.
Зад сянката на другите са подстрекатели
и са най-обикновени душевни наематели.
Интриганти, спекуланти, симуланти на антидепресанти.
Енергийни вампири взимат от други кумири.
Сега изглежда смелостта е дефицит.
Не, не, не, не, не искам да бъда като тях persona non grata.
Не, не, не, не, не искам да бъда поредната causa perduta.
I think it is the time to tell everyone.
Tell everyone that I understand.
Such a better listen no careful demand.
Too much weakness in this program
So switch to another one.
Идва ред на моя монолог.
Римите са с особен залог.
Има липса на диалог
в един свят избран по каталог.
Програмирани на автопилот,
забравили са кой е Дон Кихот,
клонинги с визия тип фоторобот.
Обвивката е лъскава, душата компот.
Писна ми да ме правят на идиот,
разни хора с нулев подход.
С пълен или празен джоб
на никого няма да бъда роб.
Време е за културен възход
след години на празен ход.
На простотията трябва да се наложи бойкот
И яката музика е антидот.
Не, не, не, не, не искам да бъда като тях persona non grata.
Не, не, не, не, не искам да бъда поредната causa perduta.
Кал, кал – causa perduta.
Кал, кал – causa perduta.
Имаме нужда малко да презаредим.
Животът ни притиска – трябва да се веселим.
Свободни сме да бъдем индивидуалисти, а не просто all inclusive туристи.
Свършвам работа и дим да ме няма.
Стягам багажа и дим да ме няма.
Изключвам телефона си и дим да ме няма.
Не ме търсете известно време.
Свършвам работа и дим да ме няма.
Стягам багажа и дим да ме няма.
Изключвам телефона си и дим да ме няма.
Не ме търсете известно време.
Дим-дим-дим-дим дим да ме няма.
Дим-дим-дим-дим дим да ме няма.
Дим-дим-дим-дим дим да ме няма.
Дим да ме няма и кой откъде е!
Имаме нужда малко да разнообразим.
Системата буксува – трябва да се освежим.
Свободни сме да бъдем индивидуалисти, а не просто щрауси непукисти.
Времената се менят, парите се въртят, идеалистите мълчат, кареаристите блестят.
Чупя се от мрежата и дърпам шалтера, надалече заминавам довечера.
Свършвам работа и дим да ме няма.
Стягам багажа и дим да ме няма.
Изключвам телефона си и дим да ме няма.
Не ме търсете известно време.
Свършвам работа и дим да ме няма.
Стягам багажа и дим да ме няма.
Изключвам телефона си и дим да ме няма.
Не ме търсете известно време.
Дим-дим-дим-дим дим да ме няма.
Дим-дим-дим-дим дим да ме няма.
Дим-дим-дим-дим дим да ме няма.
Дим да ме няма и кой откъде е!