Гумени човечета 1993 Array
Зелен хайвер 1996 Array
6 е по-добре 1998 Array
Давам всичко за теб 2001
Искам те 2003
Ако има рай 2004
Честно в очи 2006
Greatest hits 2008
Невидим 2010 Array
Дим да ме няма 2012
Моменти 2016 https://grafa.bg/produkt/%d0%b3%d1%80%d0%b0%d1%84%d0%b0-%d0%bc%d0%be%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8-cd/
Концерт Арена Армеец 2018 Array
Страничен наблюдател 2019 https://grafa.bg/produkt/%d0%b3%d1%80%d0%b0%d1%84%d0%b0-%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d1%87%d0%b5%d0%bd-%d0%bd%d0%b0%d0%b1%d0%bb%d1%8e%d0%b4%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%bb-cd/
Вековна гора 2023 https://grafa.bg/produkt/%d0%b3%d1%80%d0%b0%d1%84%d0%b0-%d0%b2%d0%b5%d0%ba%d0%be%d0%b2%d0%bd%d0%b0-%d0%b3%d0%be%d1%80%d0%b0-cd/
Live at "Vasil Levski" Stadium 2023 Array
Синергия 2025 Array https://grafa.bg/aktualno/start-na-predvaritelnata-prodajba-na-noviq-album-na-grafa-sinergiq/
Сингли 2026 Наранени от думи много пъти повторени,
сякаш страх ни е да сме себе си,между тези стени от лед.
Уморени от чувства, дните ни се изплъзват,
сякаш вярваш ми, но ще можем ли да погледнем пак напред.
Може би аз, може би ти,
ще решиш да продължим или да спрем,
няма ли с теб какво да си кажем?
Може би аз, може би ти,
ще решиш да замълчим,
да разберем, няма ли с теб какво да си кажем?
Уморени от мисли избледнели в мечтите,
сякаш бягаме, но пак стигаме с теб до тези стени от лед.
Наранени от чувства дните ни се изплъзват,
сякаш искаш ме, но далечни сме –
ще погледнем ли пак напред?
Може би аз, може би ти,
ще решиш да продължим или да спрем,
няма ли с теб какво да си кажем?
Може би аз, може би ти,
ще решиш да замълчим, да разберем,
няма ли с теб какво да си кажем?
Дали държим достатъчно един на друг или неизбежно е?
Дали грешим, че заедно отново тук сме или невъзможно е?
Може би аз, може би ти,
ще решиш да продължим или да спрем,
няма ли с теб какво да си кажем?
Може би аз, може би ти,
ще решиш да замълчим, да разберем,
няма ли с теб какво да си кажем? /х2
Вън вали безпаметно дълго
и този мрачен ден, потънал в сън…
Не помня откога дъждът навън оплаква света.
Вече спиш, с очи те изпивам,
усмихваш се насън като дете.
Искам тези дни завинаги
да са само за мен, за мен.
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Tръгвай си, той те очаква,
там е твоят дом и твоят свят.
Ти не търси вина в теб, в нас.
По-добре си върви!
По-добре си върви!
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Ще запомня твоите устни,
как докосваха нощта.
Не ме моли да те потърся –
нямам сила за това.
Крадена любов е половин живот…
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Не мога аз безкрайно
да те обичам тайно.
Крадена любов
е половин живот.
Всяка нощ чувам те, липсваш ми…
Без гласа ти как да заспя?
Шепот от мигове пропуснати…
Тайните на теб ще споделя.
Острови и пътища, хиляди
километри ни делят.
Вятър от сънища сбъднати
искам да ти подаря.
Моят с твоя живот
в един кадър събран е.
Цялата си любов
до днес пазих за теб.
Всеки ден мисля те, липсваш ми…
До срещите минутите броим…
Можем без планове – прегърнати,
двамата света да обиколим.
Острови и пътища, хиляди
километри ще извървим.
Пламък от сънища сбъднати
искам в нас да съхраним.
Моят с твоя живот
в един кадър събран е.
Цялата си любов
до днес пазих за теб.
Пламък от сънища,
съхранен във куфар от спомени.
На чужди пристанища –
двамата от вятъра гонени. /х2
Моят с твоя живот
в един кадър събран е.
Цялата си любов
до днес пазих за теб. /х2
Пламък от сънища,
съхранен във куфар от спомени.
На чужди пристанища –
двамата от вятъра гонени. /х2
Има дим след всяка строфа.
Стреляш в грешната посока към мен
право в целта.
Как досега
живяла съм в заблуда?
Стихове бели от сняг
се разтапят вътре в нас.
Спомен за грях, в замък от страх
една съм била, но сега съм друга.
С мен си, но не си, гледаш настрани.
Погледите в теб се впиват.
С мен си, но не си, тайни казани
между редовете се скриват.
Слухове чувам за други до теб.
Прилики няма в тези преди мен.
След любовна катастрофа
чувствам те с всяка клетка до мен.
Няма война, но сякаш сама
оставаш по принуда.
Облаци черни от гняв
се надигат пак над нас.
Спомен за грях, в замък от страх
една си била, но сега си друга.
С мен си, но не си, гледаш настрани.
Погледите в теб се впиват.
С мен си, но не си, тайни казани
между редовете се скриват
Слухове чувам за други до теб
Прилики няма в следи преди мен
Стихове бели от сняг
се разтапят вътре в нас.
Спомен за грях в замък от страх
една си била, но сега си друга
Облаци черни от гняв
се надигат пак над нас
Спомен за грях в замък от страх
една съм била, но сега съм друга.
Филм с неочакван край
за нас ли е това
или история позната?
Филм с неочакван край
за нас ли е това
или са други правилата?
С мен си, но не си, гледаш настрани
Погледите в теб се впиват
С мен си, но не си, тайни казани
Между редовете се скриват
С мен си, но не си, гледаш настрани
Погледите в теб се впиват
С мен си, но не си, тайни казани
Между редовете се скриват
Слухове чувам за други до теб.
Прилики няма в следи преди мен.
Слухове чувам за други до теб.
Прилики няма в следи преди мен.
Вчера имах дълга коса,
днес имам къса коса,
утре ще бъда с гола глава,
вдругиден не знам…
Вчера имах дълга коса,
днес имам къса коса,
утре ще бъда с гола глава .
Вдругиден ще имам ли
глава? /6х/,
не знам дали ще имам…
глава?/6х/
Не знам дали ми трябва…
глава?
Вчера имах дълга коса,
днес имам къса коса,
утре ще бъда с гола глава,
вдругиден не знам…
Вчера имах дълга коса,
днес имам къса коса,
утре ще бъда с гола глава.
Вдругиден ще имам ли
глава? /6х/,
не знам дали ще имам…
глава?/6х/
Не знам дали ми трябва…
глава?
Има бръмбари в главата ми,
бръмбари в главата ми,
само бръмбари в главата ми.
Глава, глава –
тя вече не ми трябва.
Ден и нощ мисля само за теб
целувам устните, казвам-обичам те.
Ден и нощ, гледам твойте очи,
заспивам сред безброй звезди
сънувам залеза, както преди.
Ден и нощ, потъвам във самота
и чакам да те видя пак,
но знам, че няма те-ти си далеч.
Белите Гълъби…
Ще се срещнат във дъждовни води,
Но дали, но дали…
Ще летят във мечти
Белите Гълъби…
Ще те следват през дванайсет гори
Но дали, но дали…
Ще намериш писмо.
Ден и нощ, отпивам глътки сълзи
изтривам буквите, написани преди
Ден и нощ, потъвам във самота
и чакам да те видя пак,
но знам, че няма те-ти си далеч…
Белите Гълъби,
Ден и нощ,
чакам теб Ден и нощ, чакам теб
Някой ден Чакам теб, ще те видя ли?
Някой ден Чакам теб, ще те видя пак.
Белите Гълъби питат теб:
“Мислиш ли за мен?”
Зелени и кафяви, четири тъжни очи
гледат се дълго, по – дълго от един миг.
Кафяви и зелени, четири тъжни очи,
гледат се нежно, по – нежно от детски мечти.
За да се срещнем, когато трябва
и да прошепнем че няма как да спрем любовта.
За да се скрием от стари рани
и да открием че няма как да спрем любовта
любовта …
Зелени и кафяви, четири тъжни очи
разменят света си така неусетно почти
Кафяви и зелени, четири тъжни очи
бавно заспиват така неусетно сами.
За да се срещнем, когато трябва
и да прошепнем, че няма как да спрем любовта.
За да се скрием от стари рани,
и да открием че няма как да спрем любовта.
Във дълбоки води,
влюбени аз и ти се потапяме без да питаме защо.
Моите и твоите очи сливат се със звезди
и блестят във нощта … дълго.
За да се срещнем, когато трябва
и да прошепнем, че няма как да спрем любовта.
За да се скрием от стари рани,
и да открием, че няма как да спрем любовта. (х2)
Изгрява слънцето, усещам те до мен.
Сънувал спомени, споделяш укрилен.
Целуваш ме, обичам те.
Кафето пием, притихнали.
Денят пресрещна ме, останаваме в съня.
Всяка нота е за теб.
Като музика си в мен,
като топлото меко лято
в сърцето ми.
Любовта ми в теб живее.
Песента ми за тебе пее
като нежната златна песен
в сърцето ми.
Шумят дърветата, притихва вечерта.
При мен прибираш се и влиза любовта.
Сънуваш ме, обичам те.
Говорим си прегърнати.
И пак притихваме, потъваме в съня.
Всяка нота е за теб.
Като музика си в мен,
като топлото меко лято
в сърцето ми.
Любовта ми в теб живее.
Песента ми за тебе пее
като нежната златна песен
в сърцето ми.
Ти си моята сутрин, ти си моята песен
Ти си моята песен, моята обич, моето…
Ти си …
/X2/
Всяка нота е за теб.
Като музика си в мен,
като топлото меко лято
в сърцето ми.
Любовта ми в теб живее.
Песента ми за тебе пее
като нежната златна песен
в сърцето ми.
Свети слънце в очите ти щом погледнеш към мен.
Има вятър в косите ти щом си тук до мен.
Трябва ли да чакам вечерта за да съм отново с теб?
Трябва ли да бягам от това, че живееш в мойто сърце?
Прегърни ме и от мен вземи целия свят.
Свети слънце в очите ти щом погледнеш към мен.
Има вятър в косите ти щом си тук до мен.
Искам да останеш с мен сега, да се слеем с изгрева.
Искам да не тръгваш никога, да се потопим в любовта си.
Прегърни ме и от мен вземи целия свят.
Свети слънце в очите ти щом погледнеш към мен.
Има вятър в косите ти щом си тук до мен.
Свети слънце в очите ти щом погледнеш към мен.
Има вятър в косите ти щом си тук до мен.
Свети слънце в очите ти щом погледнеш към мен.
Има вятър в косите ти щом си тук до мен.
Там, където остави любовта,
където угасна една звезда
отново ще се появиш.
Където се сляха две тела,
където отпадна една сълза
отново ще се появиш.
Но няма да видиш моето лице
и няма да бъдеш в моето сърце.
Имаш нужда от мен като огън във вода,
но щом стигнеш до брега ще е вече късно.
Имаш нужда от мен като пясък от вълна,
но щом стигнеш до брега ще е вече късно.
Там, където повярвах в чудеса,
където играехме като деца
отново ще се появиш.
Kъдето забрави за любовта,
където падна една сълза,
отново ще се появиш.
Но няма да видиш моето лице
и няма да бъдеш в моето сърце.
Имаш нужда от мен като огън във вода,
но щом стигнеш до брега ще е вече късно.
Имаш нужда от мен като пясък от вълна,
но щом стигнеш до брега ще е вече късно.
Като вятър в пустиня се носиш,
по-красива от белите нощи,
тихо пристъпваш, мен да прегърнеш.
Безполезни са всичките думи
да опишат света помежду ни,
как се допълваме, как се обичаме…
Аз без теб не мога,
аз без теб съм никой.
Животът е само един миг,
този миг е твой… (х2)
Ти си мойта вяра,
ти си мойта любов…
В очите детски те виждам,
отразена как се усмихваш.
Тихо пристъпвам, теб да прегърна.
Има смисъл във всяка минута,
любовта не е измама
в този един миг, наречен “живот”
Аз без теб не мога,
аз без теб съм никой.
Животът е само един миг,
този миг е твой… (х2)
Безполезни са всичките думи
да опишат света помежду ни.
Има смисъл във всяка минута,
любовта не е измама…
Ти си въздухът, който дишам…
Аз без теб не мога,
аз без теб съм никой.
Животът е само един миг,
този миг е твой… (х4)
Без теб не мога!
Без теб съм никой!
Давам всичко за теб,
да се върнеш пак при мен,
Сърцето ми бие за теб,
за нежното ти лице.
Давам всичко за теб,
дори да чувстам само студ.
Душата си давам за теб,
но в животът ти има друг.
За последен път
виждам утрото в твоите очи.
Вали тъжен дъжд
по запустелите улици.
Припомни ми,
че обичала си ме някога.
Давам всичко за теб
в празнотата на града.
Сърцето ми бие за теб,
коленичил пред твойта врата.
Давам всичко за теб
за вълшебният ти глас.
Душата си давам за те,
но ти не вярваш в това.
За последен път
виждам утрото в твоите очи.
Вали тъжен дъжд
по запустелите улици
Припомни ми,
че обичала си ме някога
Всички улици ме водят към теб,
там, където ден и нощ се срещат…
В тихи сутрини бледи сенки
само пулса на града усещат.
Вярвам в силата на момента,
в който хората за пръв път се влюбват.
Всяка истина е споделена –
невъзможно е да те загубя!
Не е нужно нищо повече,
стига ми това да знаем, че
помежду ни няма граници
в тези спиращи дъха моменти! (х2)
Всички спомени ме връщат към теб,
там, където времето не ни притиска!
Бавно се топят часовете
в топлината с една усмивка!
Не е нужно нищо повече,
стига ми това да знаем, че
помежду ни няма граници
в тези спиращи дъха моменти! (х2)
Моментите с теб, спиращи дъха! (х2)
Не е нужно нищо повече,
стига ми това да знаем, че
помежду ни няма граници
в тези спиращи дъха моменти! (х2)
Всички улици ме водят към теб.
Бавно се топят часовете…
Хиляди истини
от други разказани,
всеки има в себе си една от тях,
а ти дали я откри?
Хиляди възможности
не сме ли изпуснали,
да направим нещо малко, но за някой друг?
Ще можеш ли и ти?
Колко малки сме били за големите мечти.
Бягахме излъгани и боли, бяхме сами.
Колко малко ни дели от големите мечти.
Бягахме излъгани, но можем да бъдем заедно.
Да бъдем с теб едно!
Да бъдем заедно, по-добри!
Много малко трябва.
Хиляди различия
и думи с многоточия,
затвориха очите на душите ни,
а ти дали ги откри?
Хиляди възможности
има останали,
да направим нещо малко, но за някой друг.
Ще можеш ли и ти?
Колко малки сме били за големите мечти.
Бягахме излъгани и боли, бяхме сами.
Колко малко ни дели от големите мечти.
Бягахме излъгани, но можем да бъдем заедно.
Да бъдем с теб едно!
Да бъдем заедно, по-добри!
Много малко трябва.
По-лесно е /х3
да направим нещо малко, но за друг.
По-лесно е /х2
да бъдем заедно, заедно със теб.
Припев:
Колко малки сме били за големите мечти..
Бягахме излъгани..и боли.. Бяхме сами..
Колко малко ни дели от големите мечти..
Бягахме излъгани.. но можем да бъдем заедно,
да бъдем с теб едно, да бъдем заедно по-добри.
Много малко трябва.
Аз те моля нищо да не казваш –
дълго време играли сме на думи.
Главна роля в твойте драми нямам.
Филми, сцени – пази си ги за други!
Дадох ти достатъчно
много време, за да разбереш.
Опитах се да променя
всичко друго, само не и теб.
За малко ти почти успя
да превземеш моя свят.
Без продължение – за съжаление,
това, без съмнение, епизод последен е!
Аз те моля нищо да не казваш –
дълго време играли сме на думи.
Главна роля в твойте драми нямам!
Филми, сцени – пази си ги за други!
Дадох ти достатъчно
много време, за да избереш.
Поднасях ти букет с цветя
след всяко твое представление.
За малко ти дори не спря
да погледнеш в моя свят.
Без продължение – за съжаление,
това, без съмнение, епизод последен е!
Аз те моля нищо да не казваш –
дълго време играли сме на думи.
Главна роля в твойте драми нямам!
Филми, сцени – пази си ги за други! /x2
Очи неискрени
в капани от лъжи…
Останали сами
с пресъхнали сълзи!
Спектакли бляскави,
превзети реплики!
С корона от бодли,
ти си “Drama Queen”!
https://open.spotify.com/track/4GUZ8jqVt8weQfEITnYCff?si=f8ab2c14101a4547
Колко объркани бяхме със теб,
наивни, крехки като захарен памук.
Бавно топи се в чашата лед,
криви сенки играят край мен.
Няма как да забравя всички казани думи,
но как да забравя всички слънчеви сутрини.
Как да забравя всички изминали месеци,
как да забравя дъха на ванилия с бяло лице?
Колко наивни бяхме със теб,
чупливи, леки като тих китарен звук.
Отдавна стопи се последния лед,
не виждам никой и нищо в мен.
Няма как да забравя всички изречени думи,
но как да забравя всички слънчеви сутрини.
Как да забравя всички изминали месеци,
как да забравя дъха на ванилия с бяло лице?
Безумно искам те,
умирам и се раждам теб.
Копнея да те имам сега,
да шепнем тайни в нощта.
Не искам нищо друго от света,
а да си сгушена до мен.
Аз отдавна чаках тебе.
Безумно искам те
в този миг.
Толкова по-силно искам те
и от преди.
Да може времето да спре
за теб и мен.
Безумно искам те,
умирам и се раждам теб.
Сияние с ангелско лице
изгаря всичко в мен.
Най-малките неща почувствани
живеят в думи неказани.
Не искам нищо друго от света,
а да си сгушена до мен.
Аз отдавна чаках тебе.
Безумно искам те
в този миг.
толкова по-илно искам те
и от преди.
Да може времето да спре
за теб и мен.
Безумно искам те до мен! /2х/
Силно искам те до мен! /2х/
Безумно искам те до мен!
Силно желая те!
Не плачи за мен, не потъвай в мрак,
знам ще съм до теб, но не и в този свят.
Открадни за мен още час живот,
за да мога пак да бъда с тебе аз.
Питам се защо случи се това –
някой размени живота с вечността.
Само ако има рай, ще съм там близо,
за да стопля мислите, посивели от тъга.
Само ако има рай, ще крещя силно,
но не плачи за мене ти, а в сън ме превърни.
Не плачи за мен, не угасвай в мрак,
имаш цял живот тук на този свят.
Но запази за мен спомена – любов,
ще дойде време пак да бъда с тебе аз.
Само ако има рай, ще съм там близо,
за да стопля мислите, посивели от тъга.
Само ако има рай, ще крещя силно,
но не плачи за мене ти, а в сън ме превърни.
Ако има рай, ще съм там близо до теб. (х4)
Свели поглед в екраните си днес –
без глас се разминаваме,
сякаш във транс сме си купили време,
да го губим в маловажни неща.
Сменена е самоличността!
Загубена е реалността!
Вече никой няма да ме спре
вместо лъжи да казвам истини!
Без страх, стоя лице в лице
срещу това, което всъщност сме!
Впили поглед в екрaните живеем –
пропагандата разменяме
на всички измислени псевдо-герои,
без морал и без никакъв свян!
Сменена е самоличността!
Загубена е реалността!
Вече никой няма да ме спре
вместо лъжи да казвам истини!
Без страх стоя лице в лице
срещу това, което всъщност сме! /х2
Бъдеще и минало
сливат се в мен в едно.
Някъде в тълпата търся знак
като вълк единак в този град.
Между добро и зло
лутам се, питам се защо?
Някъде в тълпата търся знак
като вълк единак в този свят.
Вече никой няма да ме спре
вместо лъжи да казвам истини!
Без страх стоя лице в лице
срещу това, което всъщност сме! /х2
Някъде в тълпата търся знак
като вълк единак в този град.
Някъде в тълпата търся знак
като вълк единак в този свят. /х2
Всеки ден мисълта за теб,
кара ме да бъда най-щастливия човек на света.
Всеки ден твоят силует,
кара ме да полудявам без да знам и аз защо.
Всеки ден мисълта за теб
ме кара да се чувствам добре.
Всеки ден мисълта за теб
ме прави най-щастливия човек на света.
And I feel good.
And I feel good.
Всеки ден мисълта за теб,
кара ме да правя най-абсурдните за мен неща.
Всеки ден твоят силует,
кара ме да искам да те имам точно тук и сега.
Всеки ден мисълта за теб
ме кара да се чувствам добре.
Всеки ден мисълта за теб
ме прави най-щастливия човек на света.
Бих продал всички неща,
за да мога да съм с тебе сега.
Бих заложил четвърт от мойта душа,
за да мога да те имам сега.
And I feel good.
And I feel good.
Всеки ден мисълта за теб,
кара ме да бъда най-щастливия човек на света.
Всеки ден твоят силует,
кара ме да полудявам без да знам и аз защо.
Всеки ден мисълта за теб
ме кара да се чувствам добре.
Всеки ден мисълта за теб
ме прави най-щастливия човек на света.
Светлините движат се по мойто тяло.
Виждам в погледа ти всичко отначало,
доближвам те и вече ти говоря.
Чуваш ли ме? Запомни ме!
Не играй с мен на топло и студено,
няма нищо между нас забранено…
Питай ме направо, ще ти отговоря.
Чуваш ли ме? Запомни ме!
Тайните си мога да ти кажа,
миналото си ще ти разкажа.
Полудявам като си до мене!
Чуваш ли, чуваш ли, чуваш ли ме?
Няма смисъл от излишни думи…
Бариери няма по между ни,
не губи дори минута време!
Чуваш ли, чуваш ли, чуваш ли ме?
Помниш ли името ми?
Пазиш ли номера ми?
Още ли искаш от мен да ме чуеш, да ми видиш?
Помниш ли името ми?
Пазиш ли номера ми?
Губиш ли времето ми?
Думите ми чуваш ли?
Чуваш ли, чуваш ли, чуваш ли ме? (х2)
Спри! Не питай защо.
Разбирай ме както искаш.
Не знам дали въобще е нужно
да ти казвам какво чувствам.
Времето за теб и мен тик-така.
Колко още трябва да те чакам?
Бързам да те имам близо до мене.
Чуваш ли ме? ЗАПОМНИ МЕ!
Гледай ме, когато не говоря.
Нужно ли е пак да ти повторя?
Полудявам като си до мене!
Чуваш ли, чуваш ли, чуваш ли ме?
Помниш ли името ми?
Пазиш ли номера ми?
Още ли искаш от мен да ме чуеш, да ме видиш?
Помниш ли името ми?
Пазиш ли номера ми?
Губиш ли времето ми?
Думите ми чуваш ли?
Чуваш ли, чуваш ли, чуваш ли ме? (х2)
Спри! Не питай защо.
Разбирай ме както искаш.
Не знам дали въобще е нужно
да ти казвам какво чувствам.
Един до друг едва ли
трябва да сме по-далечни,
какво не сме разбрали
двамата със теб…?
Един на друг сме дали
много, за да сме различни…
В този призрачен град
дали изпитваме страх?
На кой свят съм не знам,
където си – аз съм там!
Един до друг с теб сега
на ръба на лудостта!
На кой свят съм не знам
от много време насам!
Един до друг с теб сега
на ръба на лудостта!
Един до друг сме спрели –
думите ни са излишни…
Какво не сме си взели
двамата със теб…
Един на друг сме дали
много, за да сме различни…
В този призрачен град
дали изпитваме страх?
На кой свят съм не знам,
където си – аз съм там!
Един до друг с теб сега
на ръба на лудостта!
На кой свят съм не знам
от много време насам!
Един до друг с теб сега
на ръба на лудостта!
По-добрата част от мен
може би сега си ти!
Тъмната страна във мен
плаши те, плаши ме…
По-добрата част от мен
може би сега си ти!
Тъмната страна във мен
плаши ме….
Следвах инстинкта си
влюбих се без да знам
ще ме обичаш ли
години след началото?
Следвах сърцето си,
верен бях на себе си.
Ти повярва в красотата,
в мойта сила да мечтая…
Ти остави в любовата ми
отпечатъци от рая!
Следвах инстинкта си –
от другите неразбран.
Загледан в очите ти
стоях пред огледалото.
Следвах мечтите си.
Верен бях на себе си.
Ти повярва в красотата,
в мойта сила да мечтая…
Ти остави в любовта ми
отпечатъци от рая!
Следвах инстинкта си,
света обърнах.
С вятърни мелници
борих се да те прегърна.
Следвах инстинкта си,
света обърнах.
Бягах от призраци,
но успях да се върна!
Следвах инстинкта си,
събирах се в твоята длан
Не можех да бъда сам
в черното и бялото.
Следвах сърцето си,
верен бях на себе си.
Ти повярва в красотата,
в мойта сила да мечтая…
Ти остави в любовта ми
отпечатъци от рая!
Следвах инстинкта си,
света обърнах.
С вятърни мелници
борих се да те прегърна.
Следвах инстинкта си,
света обърнах.
Бягах от призраци,
но успях да се върна!
Ти остави в любовта ми
отпечатъци от рая! (х2)
В този свят – без вина виновен,
няма цвят всеки следващ спомен.
Този път дали ще бъдем други –
на кръстопът, потънал във заблуди.
Скрити в дневника, думите мълчат –
скрити от дъжда, сълзите ни валят.
Скрити в мисълта, въпросите звучат –
скрити от света, мечтите ни горят!
Трябва ли да дам всяка част от мен,
или за теб е все едно?
Трябва ли дотам пак да стигаме,
или за теб е все едно?
Скрити между нас, стените се рушат,
падат изведнъж като домино.
В този свят рано или късно,
сами сме пак, когато ни е трудно.
В този филм коя е мойта роля?
Дали съм бил рицаря без броня?
Скрити в дневника, думите мълчат –
скрити от дъжда, сълзите ни валят.
Скрити в мисълта, въпросите звучат –
скрити от света, мечтите ни горят!
Трябва ли да дам всяка част от мен,
или за теб е все едно?
Трябва ли дотам пак да стигаме,
или за теб е все едно?
Скрити между нас, стените се рушат,
падат изведнъж като домино.
Трябва ли да дам всяка част от мен,
или за теб е все едно?
Трябва ли дотам пак да стигаме,
или за теб е все едно?
Скрити между нас, стените се рушат,
падат изведнъж като домино…